ММА боецът Денис Данаилов: Отказват да се бият с мен

Бъдещето ми е светло в този спорт

Кой е той

ММА боецът Денис Данаилов е пример за характер. Перничанинът е роден с дясна ръка, която е наполовина по-къса от лявата. Физическият проблем изглежда несъвместим с кариера в бойните спортове. Но не и според Денис, който записа три победи в четири мача при професионалистите. Пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" Данаилов говори за своя път.

- Денис, направихте изключително завръщане през април след 2-годишна пауза. Каква беше причината за отсъствието ви?

- Всички знаем проблема с пандемията преди две години. Наруши се спортният календар в България и в чужбина. Най-големият ми проблем е не че няма опоненти, а че не искат да приемат мач срещу мен. През цялото време се готвих тук и в чужбина. Винаги съм бил готов да приема мач. Опонентите, на които съм бил предлаган, винаги са отказвали.

- Каква е причината да не искат да се бият с вас?

- Причината е една независимо от всички оправдания, които използват. Те знаят, че мога да ги победя, и не искат да поемат този риск. Истината е, че когато излезем в клетката един срещу друг независимо от другите фактори, аз съм по-добър ММА боец от тях.

- Направихте изключително завръщане на галавечерта "ММА Бушидо". Спечелихте с "триъгълник". Какво беше чувството тогава?

- Преди две години, когато се бих за последно, загубих. Играх с много силен опонент в чужбина. Самият мач беше много динамичен. Не тръгна добре за мен. Свалиха ме на земята, но бях спокоен и не спирах да вярвам. Чаках си момента. Ключът е триъгълник от земята. С него спечелих първия си ММА мач в аматьорския дебют в Германия през 2015 г. Битките доста си приличат. И тогава бях в губеща позиция, но успях да направя този ключ и да спечеля.

- Това ли е техниката, която ви допада най-много?

- Не го търся съзнателно, но винаги когато тренирам и се състезавам, ключът ми е идвал по-лесно от другите техники. Случва се автоматично. В самия мач сега не съм го търсел. Просто мускулната памет се включи и го направих.

- Тренирате ли специално защити на земя? При вас е изключително трудно с по-късата ръка.

- Доста години съм я тренирал. Правихме страшно много рундове, в които започвам от точно тази позиция, когато ми е взет гърба. Това е нещото, което ми помага да съм спокоен в това положение.

- След тази победа отвориха ли се нови възможности? Имате ли предложения за мачове?

- Слава Богу, да! Има добри възможности, които се появиха след мача. Не искам да коментирам в детайли. Отвориха се добри врати и смятам, че бъдещето пред мен е светло в този спорт. Конкретни неща все още нямаме. В процес на преговори сме. Има много добра оферта. Надявам се в скоро време да можем да го обявим официално.

- При вас е вродена аномалия - дясната ви ръка е по-къса от лявата. Как приемахте това като малък?

- Не мисля, че нещо ме е карало да се чувствам зле. Че съм нещо по-малко. Най-вече благодарение на моите родители, които винаги са ме подкрепяли. Никога не са ми задавали лесния път. С хората, с които съм комуникирал, приятелите ми, всичко е било нормално. Разбира се, в някакви моменти е имало по-сложни ситуации. На това гледам като нещо позитивно, което помага да си изградиш характера. Помага и на ринга.

- Тези ситуации ли са ви вдъхновили да тренирате бойни спортове, за да можете да се защитите?

- Не, това никога не е било мотивация. Слава Богу не съм се сблъсквал с такива ситуации. Всичко беше нормално. Не съм бил буен като дете. Винаги съм бил много спокоен, не съм се сбивал. Просто в един момент този спорт ме намери. Усетих го. Преди това не е имало никакви предпоставки.

- Вие първо тренирате бокс. Помните ли първото ви влизане в залата?

- Няма да го забравя никога. Беше 5 септември 2012 година. Един приятел тренираше бокс и ме покани да пробвам. Това и направих. Първият ми треньор е Емил Райков в Перник. Като ме видя, каза: "Няма да се притесняваш, ще те направя да ги нокаутираш с лявата!". Оттогава не съм спирал. Тренирах бокс година и половина. След това се преместих в Германия и започнах с ММА. Когато започнах да тренирам бокс, го направих с ясното съзнание, че това ще е подготовка по пътя към ММА. Смятах, че е добра основа.

- Успяхте ли бързо да влезете в играта в бокса, използвайки основно лявата си ръка?

- Да, успях. В самото начало бях наистина обсебен. Не спирах да тренирам. Не излизах от залата. Думата е "адаптация". Както и във всички боеве, целта е ти да диктуваш темпото. Да водиш мача. Може да си най-добре подготвеният боец, но позволиш ли опонентът да диктува мача, не може да спечелиш. Това е нещо, което опитвам да правя. Да налагам моят стил. Това е, което вече много години работим с моя треньор Венелин Анков. Развиваме това, което е нашата сила и налагаме нашата игра.

- Адаптирате много интересни упражнения. Колко време ви трябваше да напаснете подготовката, да разберете откъде идват проблемите и контузиите?

- Тук пак голям фактор е Венелин Анков, който е наистина отдаден треньор. Това с контузиите се случва при всеки боец. Много е трудно, когато се готвиш за мач, тренираш постоянно и в много моменти тялото ти няма достатъчно време да се възстанови. Има травми, но това е част от спорта. Трябва да преодоляваш себе си, контузиите, за да вървиш напред. Никой не влиза в клетката на 100%.

- Използвате и дясната си ръка за удари. Имате ли по-специално отношение към нея?

- Не, дори когато тренирам и правим лапи, съзнателно се стремя да удрям по-силно с дясната ръка. Нямам проблеми или притеснения, че мога да я контузя. Другият фактор е, че най-изненадан от всичко ще е моят опонент. Той съзнателно или подсъзнателно я подценява, дори игнорира. Това е изненадата за него. Не могат да го асимилират и осъзнаят.

- Вашата история е много вдъхновяваща. Идвали ли са хора да ви кажат, че ги мотивирате?

- Да, случва се, особено сега след мача през април. Даже на моменти ми става неудобно от толкова похвали. Всеки човек има някаква цел на земята, някаква съдба от Господ. Това, което правя и обичам - да се състезавам, да влияя по положителен начин на хората. Малко или много. Това е една от целите - да дам положителен пример.

- Правили ли сте си равносметка как се промени животът ви, след като започнахте да се състезавате?

- Започнах да тренирам доста отдавна. Ако направя една бърза равносметка, смятам, че позитивите от спорта са страшно големи. Жертвите, които даваш в залата, на ринга и в цялото си ежедневие, са много. Но позитивите и нещата, които постигаш, характерът, който си изграждаш, примерът, който даваш - всичко това си струва всички усилия и жертви. Хубавите неща за мен предстоят. Преминах през много трудности и перипетии. Сега е моментът да бера плодовете на моя труд.

- Кой беше най-трудният ви момент? Може би е първата ви загуба преди две години. Как я преживяхте?

- Трудно. Това ми е първата професионална загуба. Беше сериозна организация срещу силен опонент. Бяхме подготвени с моя треньор. Когато върна лентата, чувството не е хубаво, меко казано. Запазил съм си една снимка от мача секунди след като се предадох. Не спирам да я гледам и да ми напомня, че трябва до последно да се раздаваш. Не трябва да се отказваш, защото после съжалението е много голямо. Преди мислех, че когато вляза, трябва да спечеля на 100%. Когато се фокусираш върху това да победиш, да не загубиш, ти прегаряш. Не можеш да покажеш това, на което си способен. Затова сега планът ми е да нямам планове. Подготвям се възможно най-добре и влизам да се забавлявам, да дам всичко от себе си. Хората около мен - най-близките ми - да бъдат доволни, да бъдат горди от моето представяне. Вече резултатът е в божиите ръце.

- Смятате ли, че имате потенциала да достигнете едно сравнително високо ниво в ММА?

- Абсолютно да. Вярвам, че мога не сравнително, а високо ниво. Това може да се случи и ще се случи.

- Имате и друга работа. Учехте в Германия. Завършихте ли и сега с какво се занимавате?

- На хартия не съм завършил. Има още съвсем малко, за да си взема дипломата. В момента работя в канадска фирма, която се занимава с обслужване на клиенти. Мениджър съм. Изисква повече жертви, защото се работи и късни смени. Смятам, че успявам да комбинирам и се готвя на високо ниво. Всеки боец, дори и най-големите, когато са били на средно ниво, се е налагало да работят. Това не е нещо, което да те откаже. Точно обратното - мотивира те да работиш още по-усърдно.