Плувецът Антъни Иванов: Оставам в САЩ!

Антъни Иванов направи много силна година. Той беше много близо до медал на европейските първенства на 25- и 50-метров басейн, но записа две четвърти места. 22-годишният талант се готви за последното изпитание през сезона - световното първенство в Абу Даби (16-21 декември).

- Антъни, не остана много до световното първенство. Как протича вашата подготовка?

- Точно сега отиваме до Охайо за тестово състезание. Това е част от подготовката. Ще имам още два старта. Не съм фен на толкова много турнири преди голямо първенство, но това е ситуацията в САЩ. Не мога да оставя отбора да се състезава без мен. Няма голяма разлика между 25-ярдовите басейни в Америка и 25-метровия на световния шампионат.

- Имате ли конкретни цели за световното?

- Подобряване на личните времена отново. Оттам насетне класиране, което на всяко голямо състезание е различно. Не всеки е в топформа, защото в момента вървят доста турнири. Американците ще пратят много силен отбор, който се готви само за световното първенство. Ако направя лично постижение на 200 м бътерфлай, със сигурност ще вляза във финал. В зависимост от подобрението може да се борим за медал.

- Изминаха две седмици от финала на европейското първенство на 25-метров басейн. 12 стотни не ви стигнаха за бронза. Ако се върнете назад, какво можехте да направите по-добре?

- Единствено ако си бях починал по-добре за европейското, което не направих, защото не съм имал за цел това състезание. Времената ми бяха приятна изненада. 100 метра се получава също все по-добре и по-добре.

- На европейското първенство през лятото на 50 м 7 стотни ви лишиха от отличие. Четвъртото място ли е най-неприятното в спорта и гони ли ви някакъв карък?

- Не бих казал, че е карък. Просто не ми е дошло времето. Не съм готов да взема медал. Не мисля, че става въпрос за късмет. Някой е бил по-добре подготвен и трениран. Заслужил е това, което аз не успях да взема. Затова има състезания всяка година. Рано или късно моментът ще дойде.

- Последен анализ. Намерихте ли логично обяснение какво се случи на олимпиадата в Токио, когато отпаднахте още след първия старт?

- Просто подцених нещата в сериите. Бях сигурен, че ще вляза на полуфинала, като спестя доста сили. Това беше грешка. Затова на европейското първенство не си правех експерименти. Отчита се всичко. Не беше хубаво, че се поучих на олимпиадата, но това е реалността.

- 2020-а приключи с огромни надежди за националния отбор. Говореше се, че може да има щафета на олимпиадата. Ако се върнете година назад, с какви амбиции очаквахте 2021-ва?

- Изпълних поставените цели. Исках да сляза под 1:55 мин. на 200 м бътерфлай и да покрия "А" норматив на световно първенство. Двете европейски бяха доста успешни. Олимпиадата не толкова, но в крайна сметка важното е, че всяка година си подобрявам времената. Това означава, че работим в правилната посока.

- Допинг скандалът в началото на годината оказа влияние на голяма част от останалите български национали. Отрази ли се шумотевицата при вас?

- Опитах се да защитя момчетата, както знаете. Самият аз не бях част от скандала. Не бях в България. Не знаех за какво става въпрос. Все още не знам какво се случва и дали момчетата ще бъдат оневинени. Не ми попречи по никакъв начин.

- Ваши думи и отговорите на съотборниците ви вдигнаха доста напрежението между вас като отбор. Помирихте ли се вече след размените в социалните мрежи?

- Всичко е наред. Нямаме никакви проблеми един с друг. В добри отношения сме. Не е останало нищо от скандала. Това беше в разгара на абсолютно всичко. Малко прекалихме с обръщенията.

- Дали федерацията по плуване си взе поука от всичко това?

- Не мога да го коментирам, защото не съм в България. Не съм и около националния отбор. По-добре да бъда далеч от там. Нямам голямо желание да съм между всички шамари и да нямам представа какво може да се случи по всяко време. Много хора изгубиха доверие в методите на федерацията за лагери и възстановяване. Страх ги е да се доверят отново, за да не загубят кариерата си. В крайна сметка по-добре да не се пие никакво възстановяване, но да съм сигурен, че не приемам никакви забранени субстанции, отколкото да ме хванат с допинг и да ме накажат за четири години.

- Вие бяхте единственият от националния отбор, който не вземаше от въпросните медикаменти. Кога усетихте, че не трябва да ги приемате?

- Приемам възстановяване, но то е изготвено от мой личен лекар, от докторката в университета и от треньорите. Не се доверявам на никой друг. Не съм имал проблеми през последните 3-4 години с допинг проверките.

- Означава ли това, че повече няма да се включвате в лагери на националния отбор?

- И преди не участвах много-много. Не мисля, че е някаква голяма промяна.

- Тази година се разделихте с вашия треньор Николай Вакареев. Изненадващо решение. Какво си казахте с него и каква беше причината?

- Сега баща ми ми е личен треньор. Направихме го, защото аз тренирам със Серджио (Лопес Миро, треньорът на Антъни в университета "Вирджиния тех"). Целта беше баща ми да бъде с мен по големи състезания. Той ме познава най-добре и ми е най-спокойно с него. Нямам лоши отношения с г-н Вакареев. Винаги съм го уважавал. Отнасял се е добре с мен. Помагал ми е. Работел е професионално, така че нямам никакви лоши чувства към него.

- От думите ви съдя, че се чувствате по-добре в Щатите, отколкото в България. Мислили ли сте, след като завършите университета, да останете там?

- Вече имам предложение за работа, която няма нищо общо с плуването. За момента се фокусирам върху спорта. Работата мога да я работя и дистанционно, след като завърша догодина. Всичко се нарежда добре. Мисля да остана в Щатите. Нямам намерение да се прибирам в България. Америка дава много повече възможности. Това ми е планът.

- Друг плувец - Михаил Александров, направи нещо подобно преди години. Той дори смени своята националност. Минават ли ви подобни мисли или ще продължите да плувате за България?
- Не съм мислил да сменям националността към Америка. Засега се състезавам за България.