Неизвестни картини на Кристо, рисувал ги, когато бил млад беден бежанец във Виена

Картините са запазени от българката Мариана Календжиева, нейните родители му помагат през първите месеци в изгнание

Художникът прекарва около
година във Виена, рисува портрети,
за да се издържа.

 Кристо харесал първо сестра
на Жан Клод, но тя напуска Париж“

"Той беше едно много симпатично, скромно и тихо момче.” Така Мариана, една от българките, помогнали на Христо Явашев, когато той идва във Виена през далечната 1957 г., описва художника в младежките му години.Тогава той е едва 22-годишен.
Около година преди това той успява да избяга от България, използвайки възможността да замине при свои роднини в Прага. Това е периодът, за който Христо Явашев разказа преди месец и използна израза “шибана България”, което предизвика патриотична фейсбукбуря. “24 часа” успя да се свърже със първата му хазяйка във Виена и картините, които той е рисувал през първите години, за да са издържа и преживява.

Репродукциите се публикуват за първи път и са неизвестни дори за изледователите на творчеството му.
След пристигането му в Прага младият Христо Явашев се сближава с група лекари, които се готвят за бягство на Запад. Заедно подкупват един митничар, който ги скрива в товарен влак. През цялото пътуване те не смеят да обелят и дума, за да не ги чуят граничарите. Успяват да преминат границата с Австрия успешно и така в началото на 1957 г. Кристо пристига във Виена.
Там младият българин, тръгнал почти без никакъв багаж, търси помощ от стар приятел на баща си - г-н Събев. Мариана Календжиева не си спомня малкото му име. Той го приютява и го взима на работа при него - в предприятие, което се занимава с пощенски марки. С помощта на Събев Кристо намира и други временни занимания, например
мие чинии и коли,за да може по-бързо да събере средства и да се изнесе на квартира. Припечелва и от рисуване на портрети на български семейства.

Едно от тях е семейство Календжиеви - майката и бащата на Мариана, с които Кристо се свързва чрез Събев. Преди години те също са избягали от България по политически причини. Въпреки това са запазили много от контактите си с български артисти. Лелята на Мариана е била женена за художника Бенчо Обрешков (чиито картини днес са сред най-скъпо продаваните - б. р.) и семейството е било част от артистичните кръгове в България. Често във Виена им гостува Панчо Владигеров, който ги запознава и с Николай Гяуров.
Мариана разказва как придружавала Гяуров на репетиции във Виенската държавна опера, където той получил малка роля в “Аида”.

Певецът не знаел немски и тя му помагала с езика. Освен това от нея той научава първите си думи на италиански. Именно заради познанствата им с толкова хора на изкуството, Събев решава да представи Кристо на Календжиеви. Те много му помагат, бащата поръчва портрети и за себе си, и за жена си, и за дъщеря си, а и му намират много други клиенти. Картините още седят закачени на стените на апартамента им. В него сега живее само Мариана. Докато обикаля стаите и посочва портретите,тя си спомня как Кристо често е идвал у тях на обяд

Нейните портрети са два - на единия позира с черна рокля, замислена, с ръка в джоба. Другият не е бил предварително замислен. Един ден тя тъкмо се кани да излезе, за да си търси работа, нагласена в синя рокля. Точно тогава Кристо им идва на гости и я вижда. Впечатлен от стилната ѝ визия, веднага поискал да я нарисува и я накарал да остане. Нито един от портретите му от това време не е подписан. Само Мариана пази спомена за това как е позирала на известния художник.

Кристо се записва да учи във Виенската художествена академия, но програмата там му се струва твърде академична и консервативна и изкарва само един семестър. Още от онова време той мечтае да отиде в Париж, никога не е искал да остава във Виена. Идеята му да опакова неща се ражда по-късно, но Мариана още тогава вижда в него голям талант. “Той беше много добър приятел и се обичахме много, много си говорехме.
Ходехме заедно на театър, в Бургтеатър,на него много му хареса, въпреки че не знаеше немски Той така и не научи езика”, разказва жената
По това време тя е била студентка в Женева. След няколко месеца за швейцарския град заминава и Кристо, там отсяда при негов съученик от България. А с помощта на връзките, създадени от Мариана, успява да се прехвърли в Париж през 1958 г., където се запознава с бъдещата си съпруга - Жан Клод.

“Скоро след като Христо замина за Париж, ние с мъжа ми отидохме на почивка там и им се обадихме. Кристо и Жан Клод живееха в някакъв таван. Отидохме в един съвсем евтин китайски ресторант, но прекарахме наистина много хубава вечер, защото Жан Клод беше много весела, остроумна, духовита. С нея се сприятелихме, но след това те заминаха за Ню Йорк. Той винаги ми изпращаше покани за проектите си, дори и за последния - “Плаващите кейове”, но аз все не можех да отида. През 60-те години с мъжа ми прекарахме известно време в Ню Йорк. Направихме изложба на австрийски съвременни художници вкъщи и аз поканих Христо. Когато го видяха, гостите много се въодушавиха, защото там никой не познаваше австрийските творци, но всички знаеха кой е Кристо.”
Оттогава обаче изгубват връзка. След смъртта на Жан Клод, Кристо праща на Мариана покана за възпоменателната среща в музея “Метрополитън;. Тя не отива, но му пише съболезнователно писмо. Преди две години му изпраща още едно писмо, в което му пише, че би искала да се видят. И на двете обаче не получава отговор. Дали защото не ги е получил или поради друга причина - не знае.

Мариана си спомня една изложба във Виена, малко преди Кристо да опакова Райхстага през 1995г., на която той продава скиците за проекта. Там те се виждат за последен път.

Тогава художникът ѝ казва, че вече не говори български език

Мариана е много учудена, но Кристо е взел решението си.

Според нея Жан Клод му е повлияла в тази посока, като че ли не е искала той да поддържа връзка с много българи. Мариана разказва как от Българския културен институт във Виена са й предложили да направят изложба с портретите на Кристо от времето, когато е живял в града. Тя е била съгласна да предостави своите картини, но първо трябвало се свържат с Жан Клод и да вземат разрешение. Такова обаче не получили.

“Христо много не говори за пребиваването си във Виена, понеже за него това са били тежки времена. В началото не искаше да се знае и че е рисувал портрети, за да се издържа, но с времето започна да разказва.”.

По повод изказването на Кристо, че няма да се върне в "тъпата България", Мариана казва, че това е била неговата гледна точка по онова време. "Бяха други времена. Тогава му беше много негативно отношението, но това е разбираемо. Първо, семейството му беше преследвано и, второ, той като артист е имал много модерни идеи и не е имало начин за него да живее там.

Христо беше голям антикомунист, постоянно се оплакваше как са ги водили на бригади. Беше много против реалистичното изкуство. Неговите родители бяха много загрижени за него, казаха ни да не го пускаме в Париж, защото там ще загине. А той точно там успя да се реализира”.

Не и без помощта на Жан Клод. Тя е прозряла, че Ню Йорк е новият център на модерното изкуство и купува ателие там. Кварталът, в който отиват да живеят, в периферията на Манхатън, тогава е бил много беден. Сега вече е артистичен квартал. Жан Клод е била изключително дейна, създавала е много връзки.

Нейната история е също толкова интересна, колкото и на Кристо. Истинският ѝ баща е французин, но е живял в Мароко, тя е родена в Казабланка. Скоро след раждането на Жан Клод, майка ѝ- Пресилда, го напуска и се връща във Франция, но детето остава да живее при баща си. Чак след години майката на Жан Клод се жени за английски генерал, съратник на Де Гол. Той осиновява Жан Клод и тя заживява с тях. Между тези два брака Пресилда има още един, от който също има едно момиче. Всъщност Кристо първоначално много си харесва тази дъщеря. Той я вижда, когато тя идва на гости на майка си. Тогава българският художник е ходел в дома на Пресилда, за да ѝ прави портрет. Момичето обаче скоро си заминава от Франция и между тях не се случва нищо. Мариана си спомня, че когато Жан Клод се запознава с Кристо, тя вече е сгодена от родителите си за друг мъж. Само че забременява от Кристо и когато казва на семейството си, те я гонят от вкъщи и отказват да приемат новата ѝ връзка. След време обаче се сдобравят.

Мариана се запознава случайно и с по-малката сестра на Жан Клод, дъщеря от генерала. Заговаряйки се, двете откриват общото си познанство с Кристо. Неговата балдъза разказва за Кирил, сина на художника и Жан Клод. Той като че ли не е свързан с проектите на родителите си и не участва в подготовката им. Връзката между него и родителите му не е особено силна, като дете той по-скоро е израснал “с шофьора и хладилника”.

От дъщерята на друга своя позната пък Мариана чува още една интересна история за Кирил. Момичето разказва как се е запознала с него в младите му години и той започнал да я ухажва. Но поведението му било толкова детинско, дори се хвалел, че има замък в Мароко, и комуникацията между тях бързо приключила.

В края на разговора Мариана изкарва един стар албум и показва една от снимките. “Това са Христо и майка ми на разходка във Виена”, връща се тя към годините, когато с него са били приятели.

Кристо Явашев по време на следването си се отличава с много прецизен рисунък. Всъщност той не загубил уменията си и до днес. Всъщност той продава рисунки по проектите си, а на самите "опакования" нито се късат билетчете, нито се приемат някакви спонсорства. Заради това Явашев дразни много хора, включително и в България.

-----------

Редакцията на "24 часа" благодари на посланик Светослав Спасов за неоценимото съдействие при подготовката на този текст