Изгубените тайнствени градове - от Ангкор до Палмира

Много градове, някога велики, а после изгубени през вековете, са оставили своя траен отпечатък в историята и до днес. Някои от тях са били поставени на „колене" от природата, заличени завинаги, но други вече са открити и са добре изследвани от учените. Представяме ви част от най-тайнствените изгубени градове в света.

Ангкор (Камбоджа) с най-големия религиозен монумент в света

Ангкор е област в Югоизточна Азия на територията на днешна Камбоджа. От IX до XV в. Ангкор е било седалище на Кхмерската империя. От този период са останали много архитектурни паметници. През XV в. градът е разграбен и започва да запада. Чудесата му са в неизвестност за външния свят до 1860 г. ,когато французинът Анри Муо се натъква на това загубено съкровище. Днес някогашната столица е богат район на археологически забележителности. Една от тях е Ангкор Ват. Храмът е построен от кхмерския монарх Суряварман II. Първоначално основан в началото на XII век като индуистки храм, към края на века той постепенно е превърнат в будистки. Сградата е образец на високия класически стил на кхмерската архитектура. Това е най-големият религиозен паметник в света с площ от 82 хектара. Името му означава "храм-град" . Храмът е направен с помощта на над пет милиона тона пясъчник. Той е признат за обект на световното културно и природно наследство и е символ на Камбоджа, разказва peika.

Мемфис е столицата на Древен Египет в епохата на Старото царство. Намирала се е на западния бряг на река Нил. Първоначално градът е носел името Инебу-хедж, което означава – „Белите стени". Според Херодот, градът бил основан през 3100 г. пр. Хр. от фараон Менес, който обединил двете царства на Египет. Мемфис процъфтява векове наред като център на търговията и религията. Тогавашната столица на древен Египет е била административен център на цивилизацията в продължение на стотици години, преди да бъде изоставена поради възхода на Тива и Александрия. В своя апогей град Мемфис е имал население повече от 30 000, което го прави най-големият град на древността. Под владение на Римската империя, Александрия се установила като най-важния град в Египет, а Мемфис останал втория, чак до изграждането на Фустат (Фостат). Тогава е изоставен и станал източник на каменен материал за заобикалящите го селища. Все още бил осеян с величествени руини до XII век, но скоро се превърнал в чисто и просто обширна територия, пълна с ниски руини и разрушени камъни. В местността са открити останките от храма на Птах и Апис, както и няколко статуи, в това число и две двуметрови статуи от алабастър на Рамзес II, съобщава digital.

Виджаянагара е била столица на една от най-големите индустки империи в историята, основана от принцовете Харихара и Бука от династията Сангама през 1336-та г. Влиянието ѝ достигнало върха си при царуването на Кришнадеварая (1509 – 1529), когато контролирала почти целия полуостров на юг от реките Кришна и Тунгабадра. Богатството му идвало от контрола над търговията с подправки и от памучната индустрия. Империята се сринала след битката при Таликота през 1565-та година, когато Виджаянагар бил обран от конфедерацията на султаните от Декан (Бидар, Бияпур, Голконда, Ахмеднагар и Берар). По този начин вратите на Южна Индия за мюсюлманските нашествия бил отворен. Едно от най-впечатляващите места е храм Витала от XVI в. Започнат от Кришнадеварая, той никога не бил завършен, нито е бил осветен; невероятните скулптурни умения са връхната точка в изкуството на Виджаянагар. Външните колони са познати като „музикалните колони”, тъй като издават кънтящ звук, когато ги потупа човек.

Помпей е голям античен римски град, погребан под слой от вулканична пепел след изригването на Везувий през 79 г. Градът е тънел в забрава цели 1700 г. докато не е открит през 1748г. Оттогава, разкопките разкриват изключително детайлна представа за живота на града в земита на Римската империя. Днес Помпей става световноизвестен като най-добре съхранения античен град с около 2,5 милиона посетители годишно. Градът е част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Петра е древен град в днешна Йордания. Най-старите археологични находки на това място датират от около XI в пр.н.е. В града има неидентифицирани праисторически останки. Първите известни обитатели са едомците, които живеели тук около 1000 г. пр. н. е. Според Библията те били потомци на Исав, а препратките в Битие към място наречено Села, почти сигурно се отнасят за Петра. Градът е известен с многобройните структури, изковани в скалите. Дълго време обектът бе „скрит”, но швейцарския изследовател Йохан Лудвиг Буркхардт го открива през 1812 г. Описан е като „розово-червен град, стар наполовина колкото времето” от писателя Джон Уилям Бъргън.

Австралийски учени са открили в Камбоджа древния град Махендрапарвата с помощта на технологията Lidar. Учените са използвали хеликоптери, оборудвани с лазерни радари. Лазерното сканиране от въздуха е помогнало да бъде създадена точна карта на загубения град, включително на пътищата, каналите и храмовете, които са на около 1200 години. Град Махендрапарвата е разположен в планината Пном Кулен в провинция Сиемреап. Преди изследването с лазерната технология археолозите бяха проучили на място терена, за да картографират централната част на града с площ от 9 кв. км. Лазерът разкри, че градът е бил много по-голям, най-малко 35 кв. км, и много по-населен, отколкото предполагали специалистите. Цивилизацията Махендрапарвата е изчезнала заради проблеми с водоснабдяващата система, предполагат историците.

Палмира била важен град в Централна Сирия в древността. Най-ранните сведения за града с арамейското му име Тадмор (Тадмур или Тудмур) са от вавилонски плочи, намерени в XVI в Мари. През второто хилядолетие пр. Хр градът е бил виден търговски път, свързващ, Персия, Индия и Китай с Римската империя. През 634-та година първите мюсюлмани пристигнали в Палмира. По-късно градът бил превзет от войските на Халид ибн Валид. Фахредин ал Маани издигнал замък на планински връх, срещуположен на оазис през VI век. Крепостта била обградена от ров и достъпът бил възможен единствено чрез подвижен мост. През IX век жителите на Палмира започнали да изоставят града.       

Бояна Маркова