Според учени има прилика между човешкото лице и маймунския задник

Учени от Холандия и Япония са показали, че шимпанзетата могат да се разпознават помежду си по задните си части точно по същия начин, както хората се разпознават по лица - разчитат не на отделни черти, а на цялостната комбинация от характеристики.

За социалните животни, включително човека и другите примати изключително важна е способността да разграничат един от друг индивиди от собствения си вид. Човекът има специален участък на мозъка, отговарящ за разпознаване на лицата, разказва Science Daily.

Разпознаването на лицето става за сметка на оценката на цялото лице като цяло, а не на отделни черти. Поради това хората трудно разпознават обърнати лица, макар че се състоят от едни и същи черти, мозъкът трудно оценява цялостната картина. Този ефект отсъства, когато трябва да се разпознават други обекти като къщи или коли.

Изглежда, че шимпанзетата са също толкова объркани при разпознаване на обърнати лица. Затова за да идентифицират други индивиди шимпанзетата, те разчита не само на лицата, но и на задната част. Очевидно еволюционно тази способност е възникнала поради факта, че на женските шимпанзета (както и повечето други маймуни) по време на овулацията кожата им около гениталиите се надува и зачервява и служи като важен сигнал към мъжките. Но точно как шимпанзетата си разпознават задните части едно на друго - дали разчитат на техните индивидуални характеристики или на цялостната комбинация от признаци - все още не е ясно. За да разберат, авторите на новата статия решават да проверят дали се характеризира разпознаването на задните части при шимпанзета със същия ефект на инверсия, както и при разпознаването на лицата при хората.

За да направат това учените са провели експерименти с група от хора и група шимпанзета. И на двете групи показват изображения на лица, задни части и стъпала (както на хората, така и на шимпанзетата) - нормални и обърнати. Успехът на тяхното разпознаване е оценено по честотата, с която участниците правилно избират изображение, показано им по-рано преди последваща поредица от множество изображения. Изображенията на стъпалата са използвани като контрола, защото нито за хората, нито за шимпанзетата тази част на тялото не е важна за разпознаването на други лица. Освен това изследователите анализират ефекта на цвета като разпознаваем признак. За да направят това, всички изображения показват в два варианта: черно-бели и цветни.

При хората, както се очакваше, се наблюдава ефекта на инверсия при разпознаване на човешки лица, като цветното изображение не влияе върху резултата. Разпознаването по задните части и стъпалата за хората е трудно, както се очакваше, няма ефект при инверсия. Шимпанзетата, напротив, те най-добре разпознават задните части и се наблюдава ефекта на инверсиоя само за тази група от изображения. Интересното е, че този ефект се наблюдава само за цветни изображения, а при чернобели отсъства. Авторите отбелязват, че това вероятно се дължи на факта, че задните части на женските по време на менструалния цикъл променят не само формата, но и цвета си.

Резултатите показват, че за взаимно разпознаване шимпанзетата разчитат не на отделните черти и на цялостната картина - точно както хората идентифицират отделните индивиди. Според авторите това означава, че задниците на шимпанзетата играят по-важна роля при идентифицирането на индивидите, отколкото лицата. Очевидно в хода на човешката еволюция функцията, която при другите примати играят задните части, в някакъв момент заема лицето най-вероятно е свързана с изправената походка. Както коментират изследователите причината може би е, че лицето е "без козина, симетрични и привлекателно тяло част" — така силно прилича на задните части.

"Тези открития предполагат еволюционно изместване на функцията за социално-сексуално сигнализация от задниците към лицата", - пишат авторите, "и двете са без козина, симетрични и атрактивни части на тялото, което може да е настроило човешкият мозък да обработва лицата, а човешкото лице да се превърне в по-привлекателно". Например, подчертават учените - и човешките самки се разкрасяват чрез добавянето на руж и червило.