10 истини за живота,които ни завеща Джоко Росич

1. Хубавите неща рано или късно ще се случат. Историята на човечеството не познава безкрайни кризи. Има упадък, има стагнация, а после следва възходът. Това са обективни закони.

2. За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: "Браво, страшен си"!

3. Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат "Ще ходя в Германия или Швеция", питам "Що?". Отговарят "Щото там е хубаво". Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече "Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво".

4. Ако човек е сам на света, няма как да е щастлив, няма от какво да е щастлив. Човек трябва да изгради живота си така, че хората да не го мразят. Да не казват “този е никой”. Няма по-голямо щастие от това да си заобиколен от хора, които те обичат и уважават.

5. Светът главно е добър - и у нас, и навън, само дето ние неизменно се взираме в лайното. Как тогава животът ни да не е смрадлив? За Бога, хората продължават да се обичат, да раждат деца и да ги разхождат по градинките, които стават от хубави по-хубави.

6. Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото - престанеш ли да го мислиш и преживяваш - умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.

7. Човек трябва да бъде отворен и готин и да приеме добрите неща от хората, с които е живял и продължава да живее.

8. Не сте ли забелязали, че когато някъде се решава някакъв въпрос - има една типична българска дума "Трябва да се…", а никой не казва това кой, с какви средства и кога трябва да направи това нещо.

9. На този свят няма сила, която да спре майка, защитаваща децата си, и млад мъж, бранещ любовта си.

10. Утрешният ден - нов и непреживян, той ти носи следващото удоволствие.