ВИЦ Парад

Двама чакат на спирката. Единият - с прекрасна рижа коса, другият - съвършено плешив.
Рижият опитва да започне разговор:
- Както виждам, Бог не ви е дал коса...
- Защо? Даваше, ама рижа...

Полицай към пиян шофьор:
- Ти не знаеш ли, че щом си пиян, изобщо не трябва да пипаш волана?
- Аз и така едва карам, та какво остава без ръце.

Две приятелки разговарят:
- Как мина първият излет извън града?
- През цялото време бутахме колата.
- Повреди ли се?
- Не, мъжът ми си беше забравил шофьорската книжка вкъщи.

На една германска уличка.
- Господин полицай, откраднаха ми колелото!
- Изправно ли беше?
- Да, напълно!
- Звънец имаше ли?
- Имаше, разбира се!
- Фар?
- Естествено!
- Спирачка?
- Ами спирачка имаше, но не работеше, спирах само с контрата...
- Ясно. Тридесет евро глоба!

При администратора идва гост на хотела и пита:
- На прозореца ми има два реда мрежи. И не мога да разбера защо?
- Това е за вашето удобство и спокойствие, сър! Едрата мрежа спира само мухите, а дребната - и комарите!

Трима монаси се молят.
Първият:
- Господи, какво съм аз пред Теб? Прашинка, невидима с просто око...
Вторият:
- Боже, какво съм пред Твоето величие! Нищожен атом, изгубен в бездните на Вселената...
Третият:
- Боже, какво нищожество съм пред Теб! Дребен червей...
Първият смушква втория:
- Виж го тоя - страда от мания за величие!

Микробус минава покрай знака „Стоп", без да му обърне внимание, и паркира пред супермаркета. Отвътре се изсипват десетина разнокалибрени дечурлига и накрая - едра дама на средна възраст.
Приближава се полицай.
- Госпожо, не знаете ли кога трябва да се спре?
Дамата се обижда:
- А вие защо си мислите, че всички са мои?

Жена на новобогаташ се фотографира пред руините на Партенона. Сяда на една паднала колона и казва на фотографа:
- Само, моля ви, внимавайте колата да не влезе в кадъра, иначе моят ще реши, че аз съм я бутнала...

- Да знаеш само какъв странен случай днес! Както си пътувам, минава кондукторът. И много странно ме изгледа.
- Как така - странно? - интересува се жена му.
- Ами, изгледа ме така, сякаш нямах билет!
- А ти?
- Ами аз пък го изгледах така, сякаш имам билет!

Берлинчанин пристигнал във Виена, загубил се и трябвало да попита някого за пътя. Хванал за яката някакъв минувач и викнал:
- Пощата! Къде ви е пощата?
Поизплашеният виенчанин учтиво, но твърдо се измъкнал от хватката на госта и отговорил:
- Уважаеми господине, нима не можеше по-културно да се обърнете към мен с думите: „Извинете, господине, може ли за минутка! Бихте ли били така любезен да ми помогнете да намеря пощата?".
- По-добре да пукна! - отвърнал берлинчанинът и продължил да търси пощата със собствени сили.
Минало време, случило се така, че същият виенчанин отишъл в Берлин и тоя път на него му трябвало да намери пощата.
Приближил се до минувач и вежливо казал:
- Уважаеми господине, бихте ли ми отделили една минутка! Помогнете ми да намеря пощата, ако обичате...
Със скоростта на автомат берлинчанинът отговорил:
- Първо - кръгом на сто и осемдесет градуса, минавате две пресечки, завивате деветдесет градуса надясно, след това вървите сто и петдесет метра напред, пресичате трамвайната линия, минавате под арката, след това покрай вестникарската будка, завивате деветдесет градуса надясно, изкачвате десет стъпала, отваряте вратата и попадате в централната поща!
Повече сащисан, отколкото информиран, виенчанинът започва:
- Хиляди благодарности, уважаеми...
Но берлинчанинът го хваща за яката:
- Майната им на благодарностите! Повтори инструкцията!

Морски вълк разказва:
- Веднъж корабът ми попадна в такава гъста мъгла, че не можех носа си да видя! Съвсем се бях отчаял, когато в далечината просветна светлина. Завъртях руля и се насочих право към светлината. Тя приближаваше все повече, все повече и ставаше все по-ярка. Накрая разбрах, че карам към огънчето на цигарата си...

Селски лекар кара с превишена скорост.
Жена му казва:
- Намали малко, ще ни глоби катаджия!
- Няма! Дал съм му три дни болнични!

Усмивки без гащи

В купето на влака напорист ухажор седи срещу госпожица, която мълчи през цялото време.
- Госпожице, защо мълчите през цялото време? - пита ухажорът.
- Иска ми се, мълча си! - отговаря капризно тя.
- Иска ти се, а си мълчиш, а? - удивява се ухажорът.

В редакцията влиза млад поет.
- Какво ни носите? - пита редакторът.
- Написал съм стихотворение. Става и за текст за песен...
- Интересно... И какво е заглавието?
- „Ух, аз твойта майка мръсна..."
- Прекрасно - казва редакторът. - Само това „ух" ще трябва да го махнем - на чалга избива...

На нощното шкафче се търкалят къдрава перука, изкуствени нокти, изкуствени мигли и изкуствена челюст.
До шкафчето коленичил гол мъж жално се моли:
- Господи, спаси ме от това, което след малко ще излезе от банята!

Някакъв качил стопаджийка до морето.
Когато стигат, момичето излиза и оставя на седалката десет лева.
- Ама вие ме обиждате - виква шофьорът.
- Защо? Колко смятате, че трябваше да оставя?
- Поне двайсет...
- Е, не искам да ви обиждам два пъти...

В родилния дом. След двайсетчасово мъчително раждане щастливата майка най-после гушва детето си.
- Най-страшното вече мина, нали?
- Ох, миличка - отвръща акушерката, - най-страшното предстои... И ще продължава още поне осемнайсет години...

На стената невинна детска ръчица е написала с тебешир:
„Катя + Мишо + Ваньо + Юрий + Димитър Тонев + господин Иванов + водопроводчика + Петърчо + простака Михайлов + тоя не го познавам + мъжа й = ЛЮБОВ!"

Пепеляшка към принца:
- Обувката ми стана! Кога е сватбата?
- Това беше полуфиналът. Сега ще мерим сутиен.

Между приятелки:
- Карен, как е твоят сексуален живот?
- Ох, моят нали е полицай, снощи ме заключи с белезници за леглото и се пошегува: "Признай какво си правила днес!".
- Боже, а ти?
- Аз пък му казах, че без адвокат няма да си отворя устата!

Професор изпитва студент:
- Какви видове раждане познавате?
- Преждевременно - година преди сватбата, със закъснение - три години след смъртта на съпруга, и неправилно - когато вместо съпругата ражда съседката.

Пиер заявява на жена си:
- Трябва да ти призная едно нещо - аз съм гей!
- Но как е възможно? Та ти толкова години правиш секс с мен!
- Така е, но истината е, че от доста време те възприемам като приятел.

Главата на мъжа лежи на коленете на жена му. Жената го гали по косите, сваля му очилата и нежно казва:
- Мили, без очила на носа си отново приличаш на хубавеца, за когото се омъжих...
Мъжът поглежда нагоре:
- Знаеш ли, без очила на носа ми и ти не си никак за изхвърляне...

В метрото пътуват две момчета.
Срещу тях - две момичета.
- К`во ще кажеш - да се запознаем ли?
- Става!
- Добре. Вярно, твоята е малко грозничка...