Виц парад

Мъж се разболял тежко. Всеки ден положението му ставало все по-тежко и по-тежко, а след няколко дни предал богу дух. Жена му организирала погребението. Върви погребалната процесия към гробището. Жената ходи след ковчега и нарежда:
- Скъпи мой, на кого ме оставяш, радост моя, къде отиваш, защо трябва да седя сама. . . . и т. н. .
Наближават входа на гробището, процесията минава под някакво дърво, един клон се огъва и след това освободен се удря с всички сили в ковчега. Покойникът отваря очи от удара, оглежда се учудено и неразбиращо и се надига от ковчега. Всички започват да се радват, жената го прегръща и целува от радост.
Минават години, мъжът и жената остаряват и идва денят, в който мъжът наистина умира. Отново върви погребалната процесия към гробището. Жената отново ходи след ковчега придържана от съседката и нарежда:
- О скъпи мой. . . На кого ме оставяш. . . . . . Марче /към съседката/ я ходи дръж оня клон там, да не вземе пак да се отплесне. . . . . . .