Бизнесменът Стефан Шарлопов, босът в тв шоуто “Звездни стажанти”: На 30 години вече бях милионер

Бизнесменът Стефан Шарлопов ще участва в новото тв предаване “Звездни стажанти”. Направено по световен модел, чийто водещ 14 сезона бе Доналд Тръмп, шоуто проследява как 14 участници, разделени на 2 отбора, се справят с бизнес задачи. Отборът, събрал най-малко пари в дадената мисия, трябва да се раздели с някои от играчите. Кой да бъде уволнен, ще решава Шарлопов. “Звездни стажанти” тръгва на 15 март от 21 ч по Нова тв.

- Защо се съгласихте да сте част от предаването “Звездни стажанти”, г-н Шарлопов?

- Това е позитивен формат, което беше в основата на моето решение. Случайно съм гледал оригиналната му версия, харесвал съм предаването с Доналд Тръмп. Навремето някоя от българските телевизии го излъчваше и съм виждал какво става в него. Допадна ми начинът, по който Тръмп мотивира хората да покажат максимума от себе си. Уволнение, неуволнение - това са отделни неща. Но в предаването става въпрос за благотворителност и аз смятам, че в България има необходимост от нея. Много мои приятели, пък и аз самият, се занимаваме с различни благотворителни акции - било в домове за сираци, старчески домове, строителство на църкви - това са неща, които зависят от нас, без да парадираме с това, което правим. В предаването ще има 14 каузи, а това прави нещата още по-добри от морална гледна точка за мен. Нямам притеснения от проекта, защото цял живот съм работил с хора. Тук моята задача е да управлявам 14 доказани хора. Давам пример -

нямах честта

да познавам

Явор 100 Кила

Откъде е почнал той - от махалата през продажбата на царевица на плажа във Варна, после отива на върха на музикалните класации. Значи може да стане - той е 30-годишен, от ромски произход. Аз съм привърженик на това, че у всеки човек има нещо гениално, което е Божа работа. И ако човек намери гениалното и се труди, няма начин да не успее. За мен успехът е дирята, която оставяш. А тя е подчинена на труд, постоянство, амбиция, позитивизъм и креативност. На това уча и децата си - те го рецитират като стихотворение.

- Имам автобиографиите на всеки от тях. Познавам половината, другите знам кои са - за тях има толкова информация в медийното пространство, че е лесно да разбереш кой кое е. Това са добре подбрани хора. Аз имам малко участие в избора на стажантите, защото все пак ще съм техен шеф. Те са поравно мъже и жени, които ще имат каузи, и смятам, че задачите, които ще им поставя, ще ги предизвикат мотивирано да покажат силните си страни.

- Какви са техните каузи?

- Не зная, това знаят продуцентите. За мен е важно, че са каузи за добро. Ако говорим в цифри, защото аз обичам цифрите - 14 каузи ще направят минимум 14 човека по-щастливи, защото

те имат нужда от

помощ днес, а не

някой ден

Но те могат да са 140 или 14 000 души. След като продуцентите са преценили, че каузите са коректни, аз имам доверие на екипа, с който работя.

- Как се подготвяте за участието?

- Ще ми повярвате ли, че имам усещането, че ми предстои изпит? Уча текстове, запознавам се с портретите на стажантите, дори репетирам вкъщи. Моето участие няма да е епизодично, а ще е значимо. След като съм се хванал за тази работа, трябва да знам сценария, но и да импровизирам и да показвам себе си.

- Как си позволявате два месеца да оставите бизнеса си?

- Моята голяма дъщеря Ева е в бизнеса от 5 г. Тя управлява хотелиерския ми бизнес, някои операции с недвижими имоти, а комуникацията ми с нея е перфектна. Мога само с едно телефонно обаждане и с половин дума да се разбера с нея. Жена ми Бояна също има определени функции в моя бизнес, не като изпълнителен директор. Ако те двете не ме бяха подкрепили и нямаха такива функции, по-скоро нямаше да имам възможност да отделя 2 месеца на това предаване.

- Какво е завършила дъщеря ви Ева и отдавна ли знаете, че тя ще тръгне по пътя ви?

- Тя е завършила бизнес администрация. Учила е в Швейцария, Австрия, Англия, но завърши образованието си в България. Сега подготвя магистърската си степен. За нея най-добрият университет е бизнесът, в който попадна. Поех риска, когато тя беше на 23 г., да ѝ кажа: Виж сега, приключихме с нощните заведения, с мотаенето и трябва да си избереш пътя - или влизаш и почваш да действаш, или си живееш, както искаш, но от моя страна можеш да разчиташ на 200-500 лева на месец. Получиха се някои неща в бизнеса при преструктурирането на управлението и тя пое ангажимента. Е, беше ми мъчно като баща, че първите няколко седмици, докато се научи да чете отчети, приходи, разходи,

ѝ течеше кръв от носа

от напрежение

В момента тя го прави по-добре от мен. Тя се чувства мотивирана, управлява 500-600 човека. Факт, че е Шарлопова и позицията ѝ дойде благодарение на това, че баща ѝ е Шарлопов. Но ако усилията и качествата ѝ не бяха тези, които демонстрира, тя нямаше шанс да оцелее в бизнеса.

- На колко години са другите ви деца?

- Момичетата са на 14 и 12, а момчетата близнаци са на 5 г.

- Те какви искат да станат?

- Трудно е да разберем какво искат да правят, особено за момчетата. Най-малкият, макар че са близнаци - имат минута разлика, иска да е полицай. Говорим си на тази тема - какво правят полицаите, каква е тяхната работа. На Илия му падна зъбче и очаква, че феята ще му донесе костюм на полицай. С майка му сега издирваме къде се продават. А Георги е човек, който иска да успява на всяка цена. Засега мълчи за това какво иска да прави, но виждам, че активно се отнася към спорта. Догодина ще го пусна в школите по футбол, хубаво е хем да го поритат малко да разбере, че не всичко, което хвърчи, се яде, а и енергията им е толкова голяма, че задължително трябва да се занимават с някакъв вид спорт, за да настъпи относително спокойствие вкъщи. Не очаквам от тях още да вземат решения. И двете момичета говорят, че искат да станат адвокати. Имам приятели адвокати и те двете ме питат с какво точно се занимават, печелят ли добри пари. В момента сме на фаза от какво се печелят пари. Аз не възразявам - нека да мислят в тази посока, да търсят себе си. Мисля, че те имат добри заложби да намерят гениалното, което Господ им е дал.

- На какво учите децата си?

- Винаги съм обяснявал на децата си, че не толерирам да демонстрират, че имаме възможности. Днес ги имаме, утре ги нямаме, тогава какво правим. Това, което бих толерирал у тях, е да показват себе си - че са интелигентни, трудолюбиви, възпитани хора. Това на този етап, след това ще ги видим в бизнеса - дали ще могат. Вероятно ще имат собствен път, всеки от тях трябва да има собствен път. Дали навън, дали в България - те обичат България може би вследствие на това, че аз им промивам мозъците. Ела да видиш как цялото ми семейство е с национални носии - от най-малките до най-големия. Всяка година в третия уикенд на август се събираме в Жеравна на фестивал на националната носия. На моята 50-годишнина всичките ми гости бяха с национални носии. Това е начинът, по който аз възпитавам децата си. Малките мъже са с малки национални носии, същите като моята, обяснявам им колко е красива България, имат книжка за 100-те национални обекта, събират печати - вече имат 50 от тях. Какво ще запомнят, няма значение, но усещането за принадлежност го формираме и ние. Да, видели сме и свят, особено момичетата, обиколили сме Европа - това е опит, но България си е България. Това трябва да е каузата на всеки от нас.

- Вие сте завършили българска филология?

- Да, във Велико Търново.

- След това накъде поехте?

- Изтеглиха баща ми от Бургас в София да работи като журналист и аз дойдох тук. Почнах да работя във вестник “Девети септември” - беше вестник на 7-и район на София, икономическата зона, после във “Вечерни новини”, в “Кооперативно село”. Написах книга за историята на едно предприятие, която издадох, платиха ми 2500 лева хонорар, а аз попитах защо толкова. Това е максимумът, ми отговориха. Върнах се вкъщи и казах на семейството си, че повече няма да се занимавам с журналистика. Баща ми ме попита с какво ще се занимавам. Не знам с какво, знам с какво няма да се занимавам, казах. Това е 50% от верния отговор. Почнах да правя културните програми на ресторант в Панчарево, след това да се занимавам с търговия, дойде 1989 г., продадох всичко, а тогава нямаше стока. На 30 г. бях милионер.

- Мислили ли сте да влезете в политиката?

- Нямам такива намерения. Ще се радвам, ако политическите мъже си свършат работата. Ако младите хора почнат да влизат в това. Ще се радвам да виждам, че гражданското общество укрепва, но не в посока платен протест. Нямам в плана си политически проект.