Фолкпевицата Камелия: Да съм президент? Дай Боже!

Иво АНГЕЛОВ

- Камелия, с какви чувства изпрати 2013 година? Какво искаш да си спомняш от нея и какво да забравиш?

- Изпратих я с перфектни чувства. Няма нищо, което да не искам да си спомням. Радвам се за всичко, което ми се е случило, защото ми е помогнало да съм такава, каквато съм към днешна дата. Не съжалявам за нищо, което съм преживяла. Не съжалявам, че съм плакала или съм се смяла - всичко го приемам. Това е част от моя живот и не искам да забравя нито миг от него.

- Кое е последното нещо, което те накара да се разсмееш?

- На едно от последните ми участия хората ми пращаха въздушни сърца и целувки. Аз пък ги питах къде точно ме целуват, за да знам къде да ги усещам. Аз по принцип се смея често.

- Обичаш ли флирта с публиката?

- Да.

- Твоят приятел не ревнува ли от тези заигравки?

- Не, аз съм професионалист. Ако е в личния живот, вече става друго. Тогава може да се получи ревност. Но това вече зависи от него - дали ще се появи ревност и дали ще й се отдаде.

- Ти позволяваш ли си да си ревнива?

- Веднъж в живота си изревнувах. И то не беше поради даден повод от човека до мен. Беше от едно момиче, което нахлу в пространството с най-добри намерения от нейна страна. Тогава аз се сблъсках с усещането за ревност и разбрах, че то съществува. И си я преживях. Кратко беше - за няколко дни, но усетих ревност, което ме направи още по-цветна, защото дотогава такива чувства ми бяха непознати.

- Как успяваш да имаш връзка с Цветин в продължение на 16 години?

- Важното е да има приемане. Има три варианта - да промениш нещо, да избягаш или да приемеш. Когато виждаш, че не можеш да промениш някого и не искаш да избягаш от него, защото го обичаш, единственият вариант остава да приемеш това, което се случва. При нас нещата не са до компромиси, а до приемане. Всеки да приеме другия такъв, какъвто е, и, естествено, да не страда от това. "Аз не мога да се променям, ама ще те наглася спрямо мен" не го разбирам като отношение. Това е доста егоистично. Когато няма его и има приемане и любов, една връзка оцелява 16 години. Важно е да има любов, защото останалото е само думи.

- Вашата любов продължава ли?

- Продължава. Ако изчезне любовта, всичко друго по пътя само ще си угасне. Свободата е също много важна, но да е със своите отговорности. Любовта не е лесна, дори понякога е болезнена.

- Като си говорим за болезненост, няма как да не те попитам за проблемите ти с раждането на дете, за които събра смелост да говориш.

- Факт е, че ги споделих, и смятам, че не остана човек, който да не разбра и чу. Положението си стои и няма никаква промяна. Не мога да видя нещата оттук нататък, защото не съм пророк. Мога единствено да стоя и да чакам да видя какво ще се случи. Нямам очаквания, нямам желания. Единственото, което правя, е да стоя и чакам. Ако e писано да се случи в моя живот, то ще стане. След като детето е идвало няколко пъти и си е тръгвало, значи все още не е моментът да се появи. Когато дойде, всички ще разберат.

- Чувстваш ли се изгубила вяра и безсилна?

- Какво значи човек да вярва?! Вярването е за глупаците. Може да вярваш в хиляди неща и те никога да не се случат. Аз просто живея. Не съм се отказала да живея и не съм спряла да се забавлявам. Не съм се отчаяла и не съм се разочаровала. Не казвам, че не ми е било трудно и не съм преминала през моите тежки моменти. Не казвам, че не съм си изплакала очите и не ме е боляло. Но в крайна сметка съм преминала през това и съм приела, че това е моят живот. И продължавам напред.

- Вярваш ли в Бог?

- За мен Бог е процес. А не старец с бяла тояга, който стои някъде в небесата и да ни шиба по главите и да ни наказва. За мен Бог е израстване на самия индивид. Божественото е разширяването на съзнанието на всеки един от нас. За мен църквата е зле изтълкувана Библия.

- Следиш ли гей скандалите, които напоследък се случват в Българската православна църква?

- Не ги следя, но ставам свидетел на тези скандали. За мен това не е нищо изненадващо. Преди всичко те са хора. Когато някой някъде е написал, че нещо е забранено, никой не е питал днешните отчета в манастирите дали им се иска или не. Просто те казват, че това ще спазват, но отвътре хормоните им бушуват. Това ги разкъсва на парчета и затова ги разбирам, това е чисто човешко. Когато нещо е забранено и ти не си осъзнал, че можеш без него, няма как да не посегнеш към него. Забраните вредят на живота и практиката го показва. Когато забраняваш на хората нещо, се получава изкривяване. Когато хората го усетят сами за себе си, че това е правилно за тях, те сами ще се откажат. Нито ще има баба Гуси, нито умрелия монах, който е паднал в гащите. Забраните убиват и извращават хората.

- Обичаш ли да четеш?

- Обичам да чета книги. Но чета малко по-различна литература, а не любовни романи, криминалета и фантастики. Ако искам такива неща, ще отида да гледам филм. Чета литература, която стига до мен. В момента не е точно период, в който да разкрия какво точно чета.

- Спомена за израстване и в този ред на мисли в какво отношение искаш да се развиеш през новата 2014 година? Къде ще насочиш мислите си?

- Най-добре за мен би било, ако мога да изключа мислите си. Бих си пожелала по-често главата ми да е спокойна. Мислите много пречат, защото създават очаквания, а после и разочарования. Бих искала да мога да стана още по-сензитивна. Да правя това, което ми се прави. В момента записвам много песни. Подготвям албум и клипове. Оставила съм се не на мислите си, а на нуждите. Нуждата да правя музика.

- Смяташ ли, че свободното падане на попфолка ще продължи и тази година?

- Това си зависи от самия попфолк - никой не може да го принизи или изкачи. Единствено изпълнителите, които в момента са лицето на попфолка, могат да направят нещо. Ако хората не знаят какво правят, а са водени от страх да не ги забравят, да са комерсиални и да блокират феновете от нова некачествена продукция, тогава попфолкът не свободно ще пада, а направо ще се приземи. Може би трябва да изживее един такъв момент, за да отпадне всичко некачествено. Така ще се отсее зърното, което след това отново да роди качествен плод. Ако този пазар приемаше всичката тази простотия, която се бълва, то не знам до какво може да доведе. Единственото, което мога да си позволя, е да наблюдавам това, което се прави. Затова 3 години не издавах песни, защото беше една битка на доказване на мускули и финанси. Беше една битка на показване на маркови дрехи, чехли, ботуши, чепици и вратовръзки. Изчаках и не влязох в тази игра. Виждам, че тези неща не водят до прогрес на попфолка. Вече се чувствам готова да покажа това, което е свеж въздух и модерно звучене за жанра. Вече имам нужда да творя - събудих се!

- Изяснихме от какво има нужда попфолкът, но накъде виждаш развитието на държавата и следиш ли политическата обстановка?

- Естествено, че следя. Положението е същото като в попфолка. Ако едно общество е изградено от индивиди, е хубаво те да се променят. А не ние да очакваме някой да ни променя. Този някой не променя себе си, камо ли нас. Превръщаме се в едно стадо, управлявано години наред от хора, които не познават себе си и нямат желание да променят масата от народ. Ако ние не знаем какво искаме, то ние дълги години ще стоим в това положение и никой няма да ни е виновен. Защото всеки от Америка, Русия или Европа ще иска да си намери своя интерес. А ние все ще се надяваме, че някой ще ни оправи. Единствено могат да ни оправят по сексуалния начин. Кофти звучи, но това е истината. За жалост ние продължаваме да се надяваме, че някой друг ще ни оправи. Няма как да заспиш и като се събудиш, да си различен ти и държавата. В такива чудеса не вярвам.

- Би ли се включила в политиката някой ден?

- Когато съм готова. За мен политиката не е просто да отида и да си начеша задника и егото, като се покажа. "Вижте ме коя станах" за мен не е важно. Ако не съм готова, какво ще кажа на хората и накъде ще ги водя? За мен в България няма водачи и родолюбци. Има едни политически фигури, които си играят играта, според която шахматната дъска в момента е подредена. Всеки дърпа той да бъде победител. Това е мерене на мъжки членове. Имам чувството, че един ден ще узрея за политиката, но още не е дошъл този момент.

- Виждаш ли се като министър или първата жена президент в България?

- Дай Боже! Ако мога да бъда с нещо полезна, на драго сърце бих станала. Бих го направила, за да бъда от полза на хората. Но в другия смисъл - само за да седна в креслото - не, няма да стане. От главоболия нямам нужда.

- Какво е посланието ти към всички българи за новата година?

- Нека хората да не мислят за проблеми, политика, комшии и ревност. Пожелавам им да се усмихват по-често и да го правят самите те, а не да чакат някой да ги разсмее. Пожелавам им да са здрави. Защото на здравия човек му се живее, дори да има трудности. И да не се плашат от болката, защото е част от живота. Ако няма болка, няма да разберем радостта. Най-хубавото нещо е човек да спре да се страхува, защото нищо не зависи от нас, освен да хапнем, пийнем и да си задоволим нуждите.