Реклама
https://betatest.bgdnes.bg/shou/article/2459842 www.bgdnes.bg

Лияна: Смъртта открадна голямата ми любов

Лияна:
Смъртта открадна
голямата ми любов

Търся си любвеобилен и всеотдаен мъж

 


Махмуд е най-големият ми урок

Благой Георгиев е минало

Искам още 2 деца

Заобичах всички съквартиранти

Коя е тя

Лиляна Валентинова Попова Ц Лияна, е родена на 12 септември 1980 г. в София. Завършва средното си образование в спортното училище "Левски-Спартак" със специалност "Лека атлетика". През 1998 г. издава първия си албум "Каменно сърце". 2 години по-късно на пазара е втората й тава "Платинена жена" с хитовата песен "Вещица". През 2003 г. ражда дъщеря си Дениз. Бащата на детето е наркотрафикантът Махмуд.
Преди няколко години Лияна имаше връзка с футболиста Благой Георгиев, който заради фолкпевицата заряза бременната си половинка Христина.

Венелина ИВАНОВА

- Здравей, Лияна. Вярно ли е, че изпитваш носталгия по къщата?
- Да, вярно е. Мъчно ми е за хората вътре, защото там се чувствах комфортно, харесваше ми обстановката, заобичах съквартирантите, защото те също показваха, че ме обичат.
- С кого в къщата се сприятели?
- С всички.
- С всички?
- Да, с всички. Наистина. С Ваня, Мариан, Станка, Павката Чернев, с всички. Няма човек, с когото да не станах приятел.
- На какво те научи престоят ти там?
- Там потвърдих някои неща за самата себе си, в които се съмнявах, а именно, че в трудни ситуации показвам силен характер и положителни черти, но и някои отрицателни. Ето например Мариан, който беше дежурният обвиняем за провалени мисии и орязване на бюджети, имаше ситуации и мисии, в които се оправяше доста добре и доказа, че не е чак толкова грешен. Също така научих, че мога да се интегрирам във всяка една среда, защото през последните години доста съм поограничила диапазона на приятелите си, да не кажа направо, че съм го свела до минимум.
- Защо?
- Защото живеех в един изолиран свят, въпреки че вероятно хората си мислят, че аз общувам с много хора заради професията ми на певица. Но не е така. И изведнъж влязох в къщата след един доста тежък период в живота ми.
- Какво имаш предвид?
- Имам предвид лечение в болници, постоянно ходене по изследвания заради певческите възли, дори последната трета операция ми я направиха 10 дни след като влязох в къщата.
- Сега как се чувстваш?
- Добре съм, надявам се всичко да е наред след последната лицево-челюстна операция, но лекарите казаха, че следващите 6 месеца трябва да съм под наблюдение. И след този изтощителен период аз попаднах в една среда, в която се привързах и заобичах всичките съквартиранти. Дори когато е имало напрежение, аз отивах при единия фланг и се опитвах да изтъкна положителните качества на другия и обратното, за да направя по-добра средата, в която живея.
- Кое те направи толкова мъдра?
- (Смее се - бел. ред.) Мерси. Трудностите в живота ми. Затова "ВИП брадър" не беше толкова страшен за мен заради изолацията и постоянното наблюдение. В предишната ми връзка се научих първо да мисля, често да премълчавам и понякога да се примирявам дори с безумни ситуации.
- Коя своя връзка визираш?
- Тази с бащата на дъщеря ми Дениз. Много малка пораснах.
- На колко години стана майка?
- На 21.
- Той, след като бе освободен от затвора за трафик на наркотици, си замина в родната Турция. В какви отношения сте в момента?
- В никакви, не разговаряме.
- Ти правиш ли опити да подновиш комуникацията ви?
- Правила съм доста и ще продължа да ги правя, защото смятам, че е глупаво двама възрастни хора да се държат по този начин, и се надявам отношенията ни да градират и да съумеем да общуваме заради дъщеря ни.
- Той какво отношение има към Дениз?
- Прекрасно. Звъни й всеки ден и се интересува от нея, иска тя по-често да ходи при него в Истанбул.
- Има ли финансова отговорност към детето?
- Да, грижи се за нея и никога не е преставал да го прави.
- Какво чувство остави кюрдът Махмуд у теб?
- Той е един от големите уроци в живота ми. Хубаво е чувството към него, защото той ме дари с най-големия подарък в живота ми - детето ми. Махмуд е правил много стойностни и красиви неща за мен, за семейството ми и това, че не успяваме да се разберем на лична основа, е друг проблем. Аз се научих да помня само хубавите неща, защото, ако нещо негативно се заглозди в душата ти, то ще те тегли все назад към миналото.
- На кого кръсти Дениз?
- На морето. На турски език името й означава море.
- А какво чувство остави футболистът Благой Георгиев-Джизъса у теб?
- Ох, никакво. Това е отдавна затворена страница, за мен е минало и заминало, въпреки че бяхме гаджета не малко време - 9 месеца, но е отдавна минало в миналото.
- Има ли мъж до теб в момента?
- Не (смее се - бел. ред.).
- Какъв се търси?
- Искам да прилича на мен.
- Тоест?
- Да е емоционален като мен, да е любвеобилен, всеотдаен, да мога да споделям с него без притеснения мечтите си, да мога да водя разговори с него, да не се притеснява от професията ми.
- Мъжете плашат ли се от фолкпрофесията?
- Ами да, защото работим нощем, срещаме много хора.
- Ревнуват ли мъжете фолкгаджетата си?
- Да, обикновено, да. Въпреки че според мен е достойно сам да изкарваш парите си, по-недостойно е да лежиш по цял ден и да чакаш някой да ти дава пари, както правят някои жени.
- С коя колежка си в приятелски отношения?
- Разбирам се с всички, подкрепям ги, харесвам ги, уважавам ги, но с нито една не съм приятелка. Това е много силна дума за мен.
- Коя е най-силната ти любов?
- Аз бях на 18, работех, а той беше на 22 години.
- Какво се случи с любовта ви?
- Той загина при катастрофа с мотор и тя остана неизконсумирана. Вероятно заради това пазя най-чист спомен за нея. Помня вълненията, помня трепетите, погледите, чистотата на чувствата. Днес вече съм майка, имам зрелостта си и трудно мога да чувствам толкова силно и необременено.
- Как се казваше момчето?
- Румен. Връзката ни не беше форсирана, аз тъкмо бях завършила спортното училище и записах първия си албум "Каменно сърце", тръгнах по участия, защото исках да му се докажа, че съм силна, че мога. Тогава в онези години всяко момиче търсеше някой, който финансово да я осигури, а аз имах любовния порив да му се доказвам. Но той загина, а любовта ми остана чиста и истинска.
- Как се виждаш след 20 години?
- Баба на няколко внучета, но искам да имам поне още 2 деца.
- Какво мислиш за протестите, смяташ ли че в България има бъдеще за нашите деца?
- Ние, съквартирантите, малко познаваме ситуацията с протестите, но това, което видях от случващото се, много ме уплаши. Аз съм израснала в семейство на големи родолюбци и ми е много тъжно, боли ме. Бъдещето на децата ни за съжаление не зависи от нас. Ние ще дадем всичко възможно по силите си за тяхното бъдеще. Аз инвестирам най-вече в образованието на дъщеря ми и бих била най-щастливата майка, ако детето ми остане тук с мен и до мен в България, когато порасне. Но ако дъщеря ми няма възможност за реализация в родината си, аз нямам право да я спра да излети и да потърси правото си да живее по-достоен живот.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама