Евелин Костова брани родния Перник
Звездата от „Sex, лъжи и TV" Евелин Костова не знае тъпи вицове за родния си Перник, защото „няма особено умни". Чувството за самоирония често кара актрисата да използва лафовете за миньорския град на свой гръб, а локалният й патриотизъм си личи и в последните две букви на мейла й - pk (пк - съкращение за Перник, което се използва в маркирането на автомобилни номера). Чаровната брюнетка няма в гардероба си анцуг за сватба и никога не смесва боза и ракия в коктейл „Скоросмъртница".
Тя подминава с усмивка и сравненията с Луиза Григорова, с която освен визуална прилика имат и общ роден край. „Не се дразня на това, защото прилики между нас търсят само хора, които не ни познават добре. Знаем се покрай НАТФИЗ и отношенията ни са ниво „здравей-здрасти". Не сме водили разговори", казва възпитаничката на Стефан Данаилов. Ролята на отраканата репортерка Ина в сериала по сценарий на Любен Дилов-син тя получава с помощта на Зорница София. Режисьорката има поглед върху играта й от „Къде е Маги?" по bTV и я кани на кастинг. Тестват я само и единствено за Ина и не повтарят, защото волевият характер, сексапилът и хулиганското излъчване на Евелин лепват като втора кожа на персонажа.
Най-добрият учител и извор на забавление за Костова на терен е Юрий Ангелов, който скача в креслото на медийния бос Виктор Павлофф и играе неин татко. Най-близкият й приятел в каста обаче е Тодор Дърлянов, с когото още като гимназисти делят обща школа по актьорско майсторство. „Запознахме се на един фестивал, той точно се готвеше за изпитите в НАТФИЗ и моята учителка Ваня Михова му помагаше за целта. Сега ми е много приятно, че работим заедно. С Марина (б. а. Кискинова) сме от един клас и също се познаваме от преди това. Но с Антон (б. а. Григоров) се надушихме чак покрай сериала", разказва Костова.
Пътят към седмото изкуство Евелин намира още като дете. Майка й я записва на уроци в Радомир, където живее до 9-годишна възраст с баба си и дядо си. „Ходих при една актриса, да й правя номера на нея, а не да се циркосвам вкъщи. След това се преместихме в Перник и сама се огледах къде мога да продължа да се занимавам с това. Така срещнах Ваня Михова", спомня си любителката на сноуборда.
Кандидат-студентските й изпити в Академията не минават без засечка - в третия кръг дискът с музиката за танца й зацикля, после отказва да тръгне: „Наложи се да пея, но бях притеснена и не се получи хич добре... Голяма драма беше докато намеря начин да си презапиша диска, защото професорът искаше обезателно да види танца ми. И тогава много хора ми помогнаха, защото видяха колко бях притеснена. Така де, накрая всичко свърши добре. Най-ценният урок от случката е, че театърът се прави с любов."
