Кидиков пеел в църковния хор по Коледа

Имаше много сняг, игри с приятели, тиквеници с канела и баклава - спомнят си Антон Порязов и Лора Найденова

Коледа е онзи празник, който връща времето назад - към игрите в снега, домашния уют и простите радости, които остават за цял живот. В детските спомени на Антон Порязов, Лора Найденова от "Бон Апети" и Христо Кидиков празникът няма нищо общо с лъскавите витрини и телефоните в ръка. Тяхната Коледа е бяла, шумна, студена и безкрайно истинска - със сняг до колене, мазни филии, коледуване и десерти, които се помнят цял живот.

"Един път съм празнувал в Петрич и там прекарахме празника вкъщи. Повече съм си бил София - с майка ми, с баба ми", започва разказа си Антон Порязов. "Но истината е, че нашата Коледа бе навън. Имаше много сняг. Много! Ние си правехме снежни човеци, къщички от сняг - тип иглута от две-три стаи. След това ги превръщахме във военни бази и се замеряхме със снежни топки", спомня си Антон, като уверява, че тогава детството е било по-студено навън, но по-топло отвътре.

"Нямаше телефони, нямаше интернет. За да видиш приятел, трябваше да отидеш до блока му, да стъпиш в снега, да го извикаш отдолу. Играехме на стражари и апаши, гонили сме се по цял ден." Коледата обаче има и вкус. И мирис. "На карамелизирани ябълки с канела", казва с благ глас актьорът, а после се сеща за десерта, който и днес го връща право в кухнята на майка му: "Майка ми правеше един крем - много простичък, ама уникален. Ванилия и шоколад. Не беше нишесте, а с прясно мляко, ванилия, какао... ставаше полутечен. Аз много обичах да го ям още топъл, въпреки че трябваше да се охлажда".

Тази година Антон Порязов ще посрещне Бъдни вечер в София, у дома. "Коледа ми е много любима дата. Време е за спокойствие, за благодарност и за добри мисли", споделя симпатягата, като уточнява, че за самата Коледа програмата му все още не е напълно фиксирана.

При Лора Найденова Коледа започва от кухнята и от аромата, който се носи още от ранните часове. "За мен мирисът на детството е тиквеникът", споделя чаровницата. "Усещането за прясно настъргана тиква, която пада върху домашно разточени кори - това са сцени, които са се запечатали в съзнанието ми." И не само ароматите, а и зимата е била различна: "Имаше много сняг. Аз обожавах снега. Винаги ми бяха студени краката, но това не ме спираше - с шейната, по наклоните между кварталите". 24 декември е бил цял ритуал. "Винаги взимахме елхата на 24-ти с баща ми - жива елха, която да издържи до Нова година. Украсяването, подготовката на трапезата - това беше празникът."

Днес Лора пази традицията жива, но с ясно разпределени роли. "От няколко години се събираме у брат ми за Бъдни вечер и си поделяме ястията - той прави питката с квас, а аз поемам постния боб и тиквеника". Тази година Бъдни вечер ще бъде в София, а Коледа - в Карлово, отново със семейството.

За Христо Кидиков Коледа от детството звучи като песен и скърца като сняг под обувките. "Зимата си беше истинска зима, не като сега. В Пловдив, като завалеше, не можехме да стигнем до училище. По метър, метър и половина сняг. Правехме тунели, бузите ни бяха червени и ядяхме филии с лютеница или с пипер и олио", спомня си с усмивка певецът. Коледуването е сред най-ярките му спомени, както и времето, прекарано с баба му. "Баба ме водеше на църква с дядо ми. Даже един-два пъти пях в хора, като разбраха, че имам влечение към музиката."

А навън - песни и детски пакости. "Коледувахме и пеехме: "Ой, Коледо, мой Коледо". Който не излизаше да даде паричка или курабийка, му хвърляхме налъмите - детска му работа", смее се певецът, който ни зарадва с изпълнение на свои любими коледарски песни. У дома празникът винаги е ухаел на сладко. "Майка ми правеше баклава и сармички. И до днес това е ароматът на Коледа за мен и същите ястия ще си приготвим по нейна рецепта." Тази година Христо Кидиков ще празнува Бъдни вечер на вилата със семейството си, а на имения си ден - 25 декември, ще посрещне и приятели.

"Коледа е Божи празник! Пожелавам си всички да сме живи и здрави заедно, да живеем 100 години и Бог да бъде с нас. С жените най-красиви да бъдем всеки ден, защото животът е кратък и отива си за час", завършва Кидиков, цитирайки една от любимите си песни за старите приятели.