Милена Спиридонова за голите сцени: Не ми беше трудно, знаех защо го правя

Актьори и журналисти преживяха емоционалната предпремиера на "Рожден ден" - последния филм с Васил Банов, режисиран от Ивайло Пенчев

Кино "Одеон" се превърна в място на емоции, спомени и дълбоки размисли по време на предпремиерата на филма "Рожден ден" на Ивайло Пенчев вчера сутринта. На прожекцията присъстваха само актьори и журналисти, което придаде особено интимна атмосфера - с много искрени емоции.

Филмът разказва историята на група хора, които тръгват по грешен път, за да направят нещо добро. Комедия с тъжен привкус, в която зрителят неусетно се смее през сълзи или пък се просълзява от болка.

"Идеята се роди спонтанно, провокирана от тези постоянни телевизионни репортажи, в които се събират пари за болно дете или пострадал човек", сподели режисьорът Ивайло Пенчев пред "България Днес". "Държавата пренебрегва собствените си деца, не може да отдели малко пари, за да ги излекува, а същевременно налива милиони в предизборни кампании и софри", допълни емоционален и разочарован Станимир Гъмов, който се превъплати в ролята на Краси. "Нека зрителите излязат от киносалона заредени с положителни емоции. С оптимизъм", призовава Гъмов и уточни, че открива сходства в сюжета на филма с този на Робин Худ.

Актьорът призна, че това е поредната му работа с Пенчев и вече се чувстват като истински екип: "С него се научих да слушам, защото иначе съм много палав. Това не е работа - това е удоволствие. Ние не работим в цех за болтове". И с усмивка добави реплика, която предизвика бурен смях сред останалите актьори: "Колкото по-хубаво лъжем, толкова по-истинско става киното. По-добре светът да не разбира нищо за актьорите! Не опитвайте да влезете в главите ни".

Най-вълнуващите моменти бяха посветени на покойния Васил Банов, за когото "Рожден ден" се оказа последен филм. "Той беше голям артист, страхотен човек и невероятен партньор", сподели Меглена Караламбова, която играе баба Геновева - героиня, чиято доброта пронизва целия филм.

Ивайло Пенчев си спомни с тъга, но и благодарност: "Филмът беше сниман миналото лято, а Васил си отиде тази пролет. За мен той беше приятел и колега, изключителен професионалист с чувство за отговорност. Споменът за него ще остане". Станимир Гъмов също сподели няколко трогателни думи за покойния си колега в типичния си искрен и изчерпателен стил: "Обичам го. Липсва ни. Такъв артист се ражда рядко". А Милена Спиридонова, със сълзи на очи и безкрайно развълнувана, каза: "Той живее и ще живее още дълго чрез ролите си. Особено в този филм - там има сцена, която просто не можеш да гледаш без да се разплачеш" и продължи: "Хората трябва да излязат от киносалона с усмивка и мисълта, че доброто може да се случи, когато се обединим", така описа Милена Спиридонова емоцията от филма.

Красавицата призна, че актьорската професия е психологическа и натоварваща, но дава истинско усещане за живот: "Има хора, които губят човечността си. Ние я търсим чрез ролите си. Работим с емоции. Всичко, което зрителят чувства, минава през нас. Избирам всяка роля със сърцето си". А на въпрос за голотата на героинята си Биляна в някои сцени, зеленоокота хубавица отговори спокойно и с усмивка: "Не ми беше трудно. Знаех защо го правя - за да спася детето си. Това е по-важно от всяка суета".

Актьорът Стефан Денолюбов, в ролята на Любо, също говори за философията на филма: "Добрите комедии са тъжните комедии. Смехът идва, когато си минал през болката". И допълни: "Никога не подценявай публиката. Подай й висока топка - тя ще те последва". Денолюбов заяви категорично, но с доза хумор: "Да бъда актьор е моето призвание, аз и без това не мога да върша друга работа".

След прожекцията актьорите и журналистите не побързаха да си тръгнат. Дълго стояха пред салона - обсъждаха видяното, осмисляха героите, споделяха вълнение. Просто хора, свързани от общо преживяване. Филмът "Рожден ден" е повече от история за обир - това е история за човечност, приятелство и надежда. Разказ за онези "лоши", които всъщност носят в себе си най-доброто. Публиката излезе от киното с усмивка, но и с влага в очите. И както каза Гъмов: "Животът е такова едно животно - тъжно, смешно, но истинско".