Легендата на попфолка Радо Шишарката: Депутати хвърлят дрехи по чалготеките
Иво АНГЕЛОВ
- На 21 септември тази година организирате мащабен концерт в НДК, на който ще съберете най-известните ретро попфолк изпълнители. Трудно ли се прави такова събитие и как дойде идеята?
- Поводът за концерта е 20-ата годишнина от първия ми албум, който излезе през 1993 г. под заглавие "Прости ми". Поканил съм всичките си колеги, с които съм работил в ретро периода. Ще участват Сашо Роман, Валдес, Орхан Мурад, Цветелина, Екстра Нина, Сашка Васева, Еми Стамболова, Руси Русев, Марко и Снежина - общо около 15 души. Имам идея на всичките да бъде връчена по една статуетка за приноса им в цялостното изграждане на попфолка през годините. Оркестър "Белите шишарки" ще свири и целият концерт ще е на живо, без плейбек изпълнения. Много гости от ВИП средите вече са заявили, че искат да присъстват.
- Кои популярни личности да очакваме в публиката?
- Не бих казал, че ще има хора от властта, защото на този етап не мисля да каня политици на концерта. Ще има преуспели българи, които работят в чужбина в различни браншове. Това са бизнесмени, които през годините са дали и са помагали много за развитието на фолка.
- Как реагираха вашите колеги, когато им предложихте да се съберете на една сцена?
- Всички приеха идеята с голяма радост. Нито един не отказа. На всички продуценти ще им бъдат пратени покани, ще се радвам да дойдат и да засвидетелстват уважението към нас. Не би трябвало да забравят, че плодовете на сегашната тяхна дейност са благодарение на нас - хората, които поставихме началото. И то в едни години, когато всичко беше много трудно.
- Според вас защо се насажда тази омраза към попфолка и масово се отрича като музикален стил?
- Демокрацията у нас е криворазбрана. Натоварват фолка с много отрицателни неща. Постоянно го сравняват с най-лошото. Българинът винаги е чуждопоклонничил, винаги е искал да бъде това, което никога не е бил. Това е най-лошото. Заобиколени сме от страни като Турция, Албания, Гърция, Румъния и Сърбия, където тази музика е на почит. Там си уважават изпълнителите, докато тук постоянно говорим за фолка с най-лоши чувства. В същото време има депутати, които си захвърлят костюмите в дискотеките и се забавляват на попфолк. Разбира се, те са скрити в тъмнината на сепаретата.
- Кои са тези депутати, които така купонясват в чалготеки?
- Аз съм ги виждал и много хора също са ги виждали. Имената не са важни, просто говорим за едно отричане на попфолка, а в същото време реалността е съвсем различна. Това са хора, които си харесват тази музика, а в същото време се тръби, че влизайки в Европейския съюз, чалгата ни излага. И едва ли не пречи на възпитанието на децата ни. Това са пълни глупости.
- Какви са разликите в попфолка от зората му и сега?
- Фолкът се разви през годините и можем да кажем, че се понаучи. Продуцентите усилено купуваха техника, като Митко Пайнера влагаше много средства в това. Аз като един бивш редови войник от "Пайнер" мога да го потвърдя. Звукозаписните студия вече са на много по-високо ниво. Естествено продължение беше да се подобри и визията на певците. Фолкът извървя един много положителен път. Аз се радвам, че сега певиците са силиконки и нагласени, защото предпочитам да виждам една добре сложена жена в клип, отколкото да виждам зле изглеждащ изпълнител. Виждаме, че на Запад тези неща също се случват. Няма какво да си говорим, че били разголени. В САЩ и Европа направо си излизат чисто голи по улиците. Има много ярки примери за това. Не виждам нищо лошо в попфолка, освен че не може да излезе от границите на България. Това е нормално за всяка малка държава. Тази музика обслужва само нашия народ, песните са тясно свързани със социални теми и могат да докоснат сърцето само на българина. Така е в Сърбия, Гърция, Румъния и т.н.
- Какво ви е мнението за Преслава, която в момента е най-доказаното име в музикалния жанр?
- Преслава има стойностни песни. Наскоро имах участие заедно с нея в Русе. Виждам, че хората много я харесват, аз също. Има добра визия и във времето се изгради като много силна певица. Има свой стил на пеене. Ако трябва са сме честни, има и лоши попадения в попфолка. Има и певици, които не могат да пеят. Аз това не го вземам под внимание, защото се случва в целия свят - да пускат в пространството жена, която има визуални качества - красива и с хубаво тяло, но гласът й липсва. Точно за такива певици обаче хората са измислили програми, които да скриват недостатъците.
- Носят се легенди за песента "Бели птици", че е посветена на висаджийския бос Васил Илиев?
- Тази песен излезе в един албум, който се казваше "Спомени". Той съдържаше няколко песни и една от тях е "Бели птици". Освен за Васил Илиев тя е и за много други хора, които нямат нищо общо с него. Те обаче са били в тези среди и по един или друг начин парчето иска да им покаже, че от пътя, по който са поели, няма връщане назад. Аз съм адресирал песента към всички тези хора. Заглавната песен "Спомени" обаче е точно тази, която е посветена на Васил Илиев.
- В какви отношения бяхте с него и брат му Георги?
- В добри. Никога не съм имал разногласия с тях. Аз си обичах работата и основната ми цел беше да доставям удоволствие на хората с песните си. Отивайки при тези хора, аз винаги съм бил с нагласата, че отивам на работа. Не съм ги слагал на някакво по-специално ниво. С течение на времето станахме приятели. То е нормално да се случи, след като се видиш с един човек повече от един път. Нашето приятелство е било между двама мъже, но не сме имали общ бизнес.
- С Иво Карамански също сте се забавлявали заедно.
- Пял съм пред всички по-известни хора от онези години. Нормално е да се познаваме, след като част от песните ми са борчески и са свързани с тези хора. Или пък те са се свързали по някакъв начин с моите песни. И се запознавам, като пея на различни мероприятия, където хората искат да се забавляват.
- Какъв е размерът на най-големия бакшиш, който сте получавали?
- Това е много относително. Ние сме вземали много пари понякога, но като ги разделиш на 15 души оркестър за големите веселби, накрая остават не особено големи суми. Имало е случай да прибирам по 5000-6000 лева. Това беше едно време. И сега се случва да има щедри бакшиши, но вече много рядко.