Стефан Командарев пред Светльо Иванов: Случилото се в Елените е символ на липсата на държава

"Натрупаха се твърде много кризи - политическа, здравна, икономическа, миграционна, военна - и това създава у хората едно кризисно съзнание, белязано от липса на сигурност и доверие."
Това заяви режисьорът Стефан Командарев пред Светослав Иванов в предаването "120 минути" по Би Ти Ви, коментирайки състоянието на обществото и управлението в България.
По думите му, дългогодишното натрупване на кризи е довело до загуба на усещане за справедливост и държавност. Той критикува начина, по който страната е преминала през т.нар. преход:
"Капитализмът е хубаво нещо, но има области – като строителството, здравеопазването и културата – които трябва да бъдат регулирани. У нас обаче липсата на регулация стана почва за корупция."
Командарев коментира и бедствието по Южното Черноморие, като посочи, че случилото се в Елените е "символ на липсата на държава".
"Докато пътуваш от Варна до Бургас, няма разлика между курортите - всичко е застроено без план и ред. Това е резултатът от години хаос и заобикаляне на законите", посочи режисьорът.
Авторът на филмите "Посоки", "В кръг" и "Made in EU" направи и по-широк анализ - според него проблемите в България не са уникални, а отразяват тенденции, валидни в цяла Европа.
"Историите, които разказвам, могат да се случат навсякъде - в Париж, Берлин или Рим. Липсата на регулация и свръхрегулацията на други неща са общи за целия континент", каза той.
Режисьорът сподели и тревогите си за психическото състояние на младите хора, подчертавайки нуждата от повече общуване между поколенията.
"След 2010 г., с навлизането на новите технологии, тревожността и депресиите при децата рязко се увеличиха. Родителите са заети с оцеляването и няма време за разговор", предупреди Командарев.
Въпреки критиките си, той изрази вяра в България и в хората, които избират да се върнат тук:
"Много хора се завръщат. Тук, въпреки трудностите, се живее по-човешки. Има нещо истинско, което не бива да губим."
Командарев завърши интервюто с простичкото, но многозначително изречение:
"Любимата ми българска дума е 'благодаря'."