Китаристът на Д2 Димитър Кърнев в интервю пред "България Днес": В музиката няма пенсиониране

Димитър Кърнев е роден на 3 януари 1974 г. в София. Първите си музикални изяви прави през 1994, когато Илия Кънчев го взима за китарист в група "Импулс". С Кърнев в състава си групата издава албума "Лошо гадже". След това за кратко е член на група "Сленг". През януари 1999 заедно с певеца Дичо Христов създават Д2. Димитър е основен композитор на групата. Автор е на хитовете "Ледено момиче", "Не мога да спра да те обичам", "Аз и ти" и "100 години". През 2006 г. китаристът е принуден да смени вокалиста на бандата с Деян Каменов, участник в риалитито "Стар академи", тъй като Дичо я напуска.

За 25-годишния юбилей на групата Димитър Кърнев, Дичо Христов, Александър Обретенов, Васил Вутев и Радостин Василев се събират в оригиналния й състав.

- Г-н Кърнев, как се роди идеята група Д2 да се събере отново в оригинален състав?

- Миналата година по повод 25-ия юбилей на група Д2 направихме голям концерт в зала 1 на НДК. Участваха всички членове на групата - вокалисти и инструменталисти. След това съвсем естествено се породи желанието да продължим да работим заедно с оригиналния и първи вокалист на групата Дичо Христов. Започнахме усилена концертна дейност, паралелно с това и студийна. Към момента имаме почти готов нов албум. Като първи сингъл от него решихме да представим на публиката песента "Преди да кажеш не". Песента е факт от миналата седмица, а видеоклипът е дело на режисьора Свилен Славов.

- Какво е чувството пак да работите с бивши членове на групата?

- Чувството е на близост и топлота. В крайна сметка с някои от тези хора сме израснали заедно още от деца, специално аз и Дичо. Още от съученици правим заедно нещата. В момента абсолютно се чувстваме на място и нормално. А и десетките концерти, които вече осъществихме, показват, че сме на прав път.

- За четвърт век със сигурност са настъпили промени при колегите ви от групата. Вие как усещате тази промяна?

- Вярно е, че годините са много, но честно казано, аз лично съм изпълнен с чувство за лекота и желание за нови музикални подвизи. Чувствам единствено удовлетворение от това, че немалко наши песни преживяха проверките на времето и до ден днешен не слизат от ефира. Не губят своята актуалност, звучат все така модерно.

- Това ли е една от най-големи награди в професията - песните ви да продължават да се слушат толкова години по-късно?

- Разбира се! Защото показва, че това, което сме правили като малки, си е струвало и е по-голямо от самите нас. Така че със сигурност е едно признание.

- Как оценявате българската музика в момента?

- Нямам много детайлен поглед. Общо взето, съм концентриран върху това, което ние правим.

- Питам ви, защото към миналото винаги има един романтичен поглед и често се харесва повече, а настоящето е подлагано повече на критика.

- Изпълнявайки нашите песни по концертите, връщаме носталгията. Припомняме на хората и тяхната младост. Немалко деца са направени на наши песни, което също е повод за приятно усещане.

- Следите ли телевизионните музикални формати, от които започнаха пътя си част от съременните изпълнители и какво ви е мнението за тези предавания?

- Нашият басист работи в "Гласът на България" и дори само по тази причина горе-долу съм наясно. В крайна сметка тези формати са наложени като една съвременна форма на представяне на артисти. Предимно и само вокални, за съжаление. Навремето, когато започвахме, винаги съм искал да бъда част от група, а не самостоятелен изпълнител. Така че в този смисъл, това е друг сегмент от нашата професия.

- Ваши колеги изтъкват, че когато някой спечели такъв музикален формат, след това изпитва затруднения да се реализира.

- Някак си всичко е на много забързани обороти. На този принцип се прескачат много естествени етапи от развитието на младия артист. За много неща се грижи екипът и на младежите им се изсипва повече популярност и внимание за малко време. Докато при нас всичко ставаше поетапно. Всяка стъпка сме си я заслужили и знаем какво ни е струвало.

- Пътят е извървян, а не е прескочен.

- Да, точно.

- Мислили ли сте си докога искате да сте на сцена? Спомняме си, след концерта на "Гънс Ен Роузис" в София тези музикални легенди бяха нападнати, че вече са възрастни и е време да се оттеглят.

- За щастие, нашата професия е една от малкото, в които няма пенсиониране и давност. 60 000 души са били на стадиона, както и още много хиляди по света, за да слушат "Гънс Ен Роузис". Това категорично отговаря на въпроса. Иначе в някои отношения сме по-добри на 25 години, но в други сме по-добри на 50, а защо не и на 60 години.

- Споменахте, че винаги сте искали да бъдете част от група. Мнозина вероятно не знаят, че сте сред основателите на група "Сленг". Разкажете за този период от живота си.

- Малко след казармата започнах като студиен музикант. След което с покойния Дими, лека му пръст, основахме група "Сленг". Това беше наша група. Имахме година и половина-две по клубовете в София и страната. Но когато решихме да правим авторски неща, тогава участвах в първите две песни на "Сленг". Едната е "Синьо", другата не я помня. В онези моменти вече исках да направя моя собствена група от нулата. Поканих Дичо Христов за вокалист, тъй като го познавах от младите ни години. Поканих музиканти, които счетох, че са най-добри за тази група. И започнахме от нулата. И така до ден днешен.

- Участвате във филма "Главно представление" заедно с холивудската звезда Долф Лундгрен. Имате ли амбиции за нови актьорски изяви?

- Ако нашият скъп приятел Долф се появи с предложение, няма да му откажа.