Богдана Карадочева: С Емил Димитров щяхме да се самоубиваме
- Г-жо Карадочева, след дни ставате на 63. Кого ще поканите първо на рождения си ден?
- Дълги години посрещах на морето рождения си ден, но сега сигурно ще съм си в София. Много си обичам зодията, обичам си и приятелите. Смятам, че те са най-прекрасното нещо, което имам. Те ще са и моята изненада.
- Вероятно близките ще ви изненадат с рози и парфюма "Шанел"?
- Надявам се. За мен най-големият подарък бе синът ми Лъчезар, който се роди четири дни преди моя рожден ден на 14 юли. Той е режисьор, професия завинаги. Макар че една позната казваше: "Добре, пеете, пеете, ама какво работите?". (Смее се.) Лъчо и колегите му спечелиха конкурс в БНТ със сериал по Йовкови разкази и чакат разрешение от телевизията да започнат да го снимат. Много му се радвам, макар че знам, че понякога го дразня, като вечно му давам акъл. Ама той не ме слуша много.
- Пътували сте доста по света. Случвало ли ви се е да празнувате рожден ден в чужбина?
- Ооо, да. В Канада например. Тогава бяхме една голяма група - Васко Найденов, Кристиян Платов, Бог да го прости, Капъша - Косьо Марков беше. Тогава скочих с дрехите и с чантата си в един басейн. После се наложи да си суша паспорта. Както си бях с дрехите, с чантата, пълна с гримове и документи, изведнъж скочих. Съсипах си обувки, блуза, пола. Някои неща успях да спася, като ги изсуших. Тогава за първи път прах и малко пари, които всъщност изсъхнаха доста бързо. (Смее се.) В истинския смисъл на думата "прах пари". Иначе да, може да се каже, че едно време бях шантава, но сега съм само мъдра.
- И други шантави рождени дни сте имали. С Емил Димитров например?
- Ха-ха-ха, да. На един от моите рождени дни с него искахме да се самоубиваме. Беше на Златни пясъци. Той казва: "Богдана, хайде заедно да се самоубием". "Добре", казвам. И се хвърляме. Ама Емил преди това беше строил 30 на брой спасители да ни охраняват. Та нищо не се случи. Просто беше много смешен рожден ден. Знаете ли, сега най-много ще ми липсват добрата ми приятелка Жана Стоянович и Боян Иванов, с когото често играехме на карти. Ето, вчера бях и на две години от кончината на Васа Ганчева. Ами как да не ми е мъчно, това са хора, които много, много обичах.
- Така е. България обаче е разтърсена от протестите по улиците.
- Ооо, с голямо удоволствие ги следя. В началото, когато започнаха, не бях в България, после една хрема ме повали и не можах да се включа. Но като минат по "Витошка" и ги чуя от прозорците, веднага излизам и им пращам въздушни целувки. Радвам се на енергията и неотстъпчивостта на тези хора, на това, че се опитват да бъдат достойни европейци и граждани.
- Неевропейско обаче е отношението към тях на политика Сидеров.
- Да ви кажа учудва ме кой гласува за него. Изобщо кой може да си даде гласа за такъв неадекватен в поведението си човек? Но явно и той си има симпатизанти, щом 7% взе неговата партия.
- Може би на изборите хората са видели един друг Волен?
- Не знам, той сега е една комедия. Играе лош провинциален, дори читалищен театър.
- Г-жо Карадочева, а вас радва ли ви, че започва да се заражда дясната алтернатива?
- Неведнъж съм казала, че съм костовистка. И смятам, че липсата на Иван Костов ще се усети съвсем скоро. Защото той бе държавник. А и лидер не е титла, а нещо, което притежаваш, нещо, което кара хората да ти повярват и да ги поведеш.
- Тогава какво трябва да се случи, за да стане отново десницата силна?
- Аз, ако знаех, щях да посъветвам хората в дясното. Но всичко е толкова объркано...
- Бяхте жената на протестите, защо не се насочите към политиката? Хората ви харесват.
- Харесват песните ми. Аз не съм такъв човек, имала съм предложение да вляза в парламента, но аз там ще полудея. На мен ми стига да съм свободен човек, да си правя каквото си искам. Другото ще ме ограничава, не е за мен. Всичко е мисия на този свят и ако тези хора в парламента си въобразяват, че така може да продължават, крайно време е да разберат, че не, не може това да продължи. Представям си как аз съм на сцената, освиркват ме хората и аз продължавам да пея. Абсурд! Не е ли така?
- Така е. Но какво липсва на днешните протести, за да бъдат чути хората?
- Липсват им оратори. И лидери. Защото през 1996-1997 година, когато бяха протестите, имаше отпред личности и хората им вярваха. А сега няма водачи.
- Ето, Едвин Сугарев подкрепя протеста с гладна стачка. Това вариант ли е?
- Ами аз подкрепям всеки начин на борба. Той е решил така, друг по друг начин. Гласът на народа е глас божи.
- Вярно е. А вас не ви ли дразни фактът, че ви наричат понякога "червена снаха"?
- Не, не ме дразни. Когато се омъжих за първи път, се омъжих по любов. Не сме си говорили за политика. Запознахме се с мъжа ми в Париж. Той учеше кино. Нашият общ приятел Константин Казански ни запозна. Но всички знаят, че аз съм антикомунистка. Така съм възпитана, а и знаете какво се е случвало в моето семейство. Смятам, че по това време по-опасно е било може би за първия ми съпруг да бъде с такъв човек като мен, от семейство "враг на народа". Но ние с него се разведохме доста отдавна. Така че политика в семейството ми не е имало тогава. На 20 години какъв брак по сметка? По любов беше.
- Не се ли оженихте със Стефан Димитров малко тайно от обществото?
- Не. Просто каква сватба да правим? Отидохме с кумовете и се оженихме. Направихме после и църковен брак. В много тесен кръг. Васко Найденов също присъства.
- Толкова години живеете с него. Има ли тайна щастливата ви връзка?
- Ами сигурно е тайна. (Смее се.) Но не, нямам рецепта за нищо в живота си. Случват се нещата. И ние се караме, спорим, но никога за политика или музика.
- Внуците ви на колко години станаха?
- Единият е на 4 г., а другият на година и седем месеца. Димитър и Борис много ме забавляват, толкова е интересно с тях. Сега се върнаха от ваканция в Гърция. И да ви кажа, там човек може да си почине истински. А тук се натоварва.
- Какво ви натоварва в България?
- Ами ето, последният факт - как можаха да направят моята улица толкова шарена? Сложили едни плочки шарени, отгоре се вижда като басейн. Ограбиха душата на "Витошка"! Замениха я с фалшива красота, с едни безобразно наредени прави линии и шарения. Сега пък фонтан ще правят! А моята улица си имаше естествен декор - планината Витоша, църквата "Света Неделя" и хората. Хората, кафенетата, кестените. Кому е нужна тази шарения и защо? Защо на Шан-з-Елизе не сложиха такива плочки? Или не са се сетили? Най-смешното е, че всички градове в България си приличат по плочките. Само Бургас е по-различен.
- Като казахте Бургас, на "Бургас и морето" ще ходите ли?
- Да, живот и здраве, да. През септември ще отидем пак за няколко дни в Гърция. И другата седмица с текстописеца Маргарита Петкова ще седнем да измислим една песен. Но вече не ми се пее за първата любов, защото е тъпо. Ще пея за нещата от живота. E, все пак няма как да не включим и протестите в парчето, защото и те са част от цялата българска действителност.
- Дълги години посрещах на морето рождения си ден, но сега сигурно ще съм си в София. Много си обичам зодията, обичам си и приятелите. Смятам, че те са най-прекрасното нещо, което имам. Те ще са и моята изненада.
- Вероятно близките ще ви изненадат с рози и парфюма "Шанел"?
- Надявам се. За мен най-големият подарък бе синът ми Лъчезар, който се роди четири дни преди моя рожден ден на 14 юли. Той е режисьор, професия завинаги. Макар че една позната казваше: "Добре, пеете, пеете, ама какво работите?". (Смее се.) Лъчо и колегите му спечелиха конкурс в БНТ със сериал по Йовкови разкази и чакат разрешение от телевизията да започнат да го снимат. Много му се радвам, макар че знам, че понякога го дразня, като вечно му давам акъл. Ама той не ме слуша много.
- Пътували сте доста по света. Случвало ли ви се е да празнувате рожден ден в чужбина?
- Ооо, да. В Канада например. Тогава бяхме една голяма група - Васко Найденов, Кристиян Платов, Бог да го прости, Капъша - Косьо Марков беше. Тогава скочих с дрехите и с чантата си в един басейн. После се наложи да си суша паспорта. Както си бях с дрехите, с чантата, пълна с гримове и документи, изведнъж скочих. Съсипах си обувки, блуза, пола. Някои неща успях да спася, като ги изсуших. Тогава за първи път прах и малко пари, които всъщност изсъхнаха доста бързо. (Смее се.) В истинския смисъл на думата "прах пари". Иначе да, може да се каже, че едно време бях шантава, но сега съм само мъдра.
- И други шантави рождени дни сте имали. С Емил Димитров например?
- Ха-ха-ха, да. На един от моите рождени дни с него искахме да се самоубиваме. Беше на Златни пясъци. Той казва: "Богдана, хайде заедно да се самоубием". "Добре", казвам. И се хвърляме. Ама Емил преди това беше строил 30 на брой спасители да ни охраняват. Та нищо не се случи. Просто беше много смешен рожден ден. Знаете ли, сега най-много ще ми липсват добрата ми приятелка Жана Стоянович и Боян Иванов, с когото често играехме на карти. Ето, вчера бях и на две години от кончината на Васа Ганчева. Ами как да не ми е мъчно, това са хора, които много, много обичах.
- Така е. България обаче е разтърсена от протестите по улиците.
- Ооо, с голямо удоволствие ги следя. В началото, когато започнаха, не бях в България, после една хрема ме повали и не можах да се включа. Но като минат по "Витошка" и ги чуя от прозорците, веднага излизам и им пращам въздушни целувки. Радвам се на енергията и неотстъпчивостта на тези хора, на това, че се опитват да бъдат достойни европейци и граждани.
- Неевропейско обаче е отношението към тях на политика Сидеров.
- Да ви кажа учудва ме кой гласува за него. Изобщо кой може да си даде гласа за такъв неадекватен в поведението си човек? Но явно и той си има симпатизанти, щом 7% взе неговата партия.
- Може би на изборите хората са видели един друг Волен?
- Не знам, той сега е една комедия. Играе лош провинциален, дори читалищен театър.
- Г-жо Карадочева, а вас радва ли ви, че започва да се заражда дясната алтернатива?
- Неведнъж съм казала, че съм костовистка. И смятам, че липсата на Иван Костов ще се усети съвсем скоро. Защото той бе държавник. А и лидер не е титла, а нещо, което притежаваш, нещо, което кара хората да ти повярват и да ги поведеш.
- Тогава какво трябва да се случи, за да стане отново десницата силна?
- Аз, ако знаех, щях да посъветвам хората в дясното. Но всичко е толкова объркано...
- Бяхте жената на протестите, защо не се насочите към политиката? Хората ви харесват.
- Харесват песните ми. Аз не съм такъв човек, имала съм предложение да вляза в парламента, но аз там ще полудея. На мен ми стига да съм свободен човек, да си правя каквото си искам. Другото ще ме ограничава, не е за мен. Всичко е мисия на този свят и ако тези хора в парламента си въобразяват, че така може да продължават, крайно време е да разберат, че не, не може това да продължи. Представям си как аз съм на сцената, освиркват ме хората и аз продължавам да пея. Абсурд! Не е ли така?
- Така е. Но какво липсва на днешните протести, за да бъдат чути хората?
- Липсват им оратори. И лидери. Защото през 1996-1997 година, когато бяха протестите, имаше отпред личности и хората им вярваха. А сега няма водачи.
- Ето, Едвин Сугарев подкрепя протеста с гладна стачка. Това вариант ли е?
- Ами аз подкрепям всеки начин на борба. Той е решил така, друг по друг начин. Гласът на народа е глас божи.
- Вярно е. А вас не ви ли дразни фактът, че ви наричат понякога "червена снаха"?
- Не, не ме дразни. Когато се омъжих за първи път, се омъжих по любов. Не сме си говорили за политика. Запознахме се с мъжа ми в Париж. Той учеше кино. Нашият общ приятел Константин Казански ни запозна. Но всички знаят, че аз съм антикомунистка. Така съм възпитана, а и знаете какво се е случвало в моето семейство. Смятам, че по това време по-опасно е било може би за първия ми съпруг да бъде с такъв човек като мен, от семейство "враг на народа". Но ние с него се разведохме доста отдавна. Така че политика в семейството ми не е имало тогава. На 20 години какъв брак по сметка? По любов беше.
- Не се ли оженихте със Стефан Димитров малко тайно от обществото?
- Не. Просто каква сватба да правим? Отидохме с кумовете и се оженихме. Направихме после и църковен брак. В много тесен кръг. Васко Найденов също присъства.
- Толкова години живеете с него. Има ли тайна щастливата ви връзка?
- Ами сигурно е тайна. (Смее се.) Но не, нямам рецепта за нищо в живота си. Случват се нещата. И ние се караме, спорим, но никога за политика или музика.
- Внуците ви на колко години станаха?
- Единият е на 4 г., а другият на година и седем месеца. Димитър и Борис много ме забавляват, толкова е интересно с тях. Сега се върнаха от ваканция в Гърция. И да ви кажа, там човек може да си почине истински. А тук се натоварва.
- Какво ви натоварва в България?
- Ами ето, последният факт - как можаха да направят моята улица толкова шарена? Сложили едни плочки шарени, отгоре се вижда като басейн. Ограбиха душата на "Витошка"! Замениха я с фалшива красота, с едни безобразно наредени прави линии и шарения. Сега пък фонтан ще правят! А моята улица си имаше естествен декор - планината Витоша, църквата "Света Неделя" и хората. Хората, кафенетата, кестените. Кому е нужна тази шарения и защо? Защо на Шан-з-Елизе не сложиха такива плочки? Или не са се сетили? Най-смешното е, че всички градове в България си приличат по плочките. Само Бургас е по-различен.
- Като казахте Бургас, на "Бургас и морето" ще ходите ли?
- Да, живот и здраве, да. През септември ще отидем пак за няколко дни в Гърция. И другата седмица с текстописеца Маргарита Петкова ще седнем да измислим една песен. Но вече не ми се пее за първата любов, защото е тъпо. Ще пея за нещата от живота. E, все пак няма как да не включим и протестите в парчето, защото и те са част от цялата българска действителност.
Реклама
Реклама
