Режисьорът и актьор Ники Илиев: Сега ще филмирам себе си

Кой е той?

Николай Илиев или както е по-известен у нас - Ники Илиев, е филмов актьор, сценарист, режисьор и продуцент. Роден е на 10 октомври 1981 г. в София. Син е на прочутата дерматоложка проф. д-р Мирослава Кадурина и на режисьора Бойко Илиев. Завършил е Френската гимназия в София и Нов български университет в специалността „Кино и телевизионна режисура".

През 2012 г. се жени за актрисата Саня Борисова, с която се запознават по време на снимките на сериала „Забранена любов", 6 години по-късно двамата се развеждат, но и до днес са близки приятели. Още като ученик Ники Илиев става водещ на младежкото предаване по БНТ „Мело ТВ Мания". Зад гърба си има участие в повече от 10 продукции като „Кожа и небе", „Красотата ще спаси света", „Кажи здравей на татко" и други и междувременно дълги години работи като манекен за модната агенция „Ексграунд". През 2012 г. прави режисьорския си дебют с филма „Чужденецът", а миналата година заедно с колегата си Башар Рахар режисираха и продуцираха представиха великолепната лента "Без крила", която е биографичен разказа за живота на параолимпийския шампион Михаил Христов.

- Здравейте, видях че филмът "Без криле" ще има специално място на фестивала за изкуства в Созопол "Аполония".

- Прожекцията му е планирана за 31 август.

- Как се разви животът на филма след премиерата в края на милналата година?

- Обиколи доста места по света - имаше премиера в Лондон, в Прага, в Германия, в Австрия - и във Виена, и в Залцбург. Беше и в Лос Анджелис, и в Лас Вегас, отделно му направихме и миниамериканско турне - частично с мен, частично без мен. Беше и на няколко фестивала, но награда спечелихме само на фестивала в Св. Влас за режисьор и за актьор за Леарт Докле и тръгна по НВО Макс и А1.

- Вярно ли е, че един филм като се качи в стриминг платформите не може да участва на фестивали?

- Не може да участа само на най-големите фестивали, но филмът "Без крила" не е толкова фестивален. Но цяло лято се върти по летни кина и след "Аполонията" заминаваме за Рим, където ще му направим премиера на "Българския кинофестивал фестивал за българдско кино".

- Интересен живот има филмът "Без крила". А вие как си изкарахте лятото?

- Подготвяме един нов проект, но той малко се забави, но на 1 октомври трябва да започнем снимките.

- Върху какво работите?

- Върху авторски сериал, написах всичките епизоди и заедно с Башар Рахал сме режисьори, но той е и изпълнителен продуцент. Но и двамата сме актьори, ще изиграем главните роли.

- Как се казва сериалът?

- Сериалът се казва "Сериалът", защото той разказва за хора, които правят сериали.

- Значи вие филмирате себе си?

- Да.

- Значи не сте почивал въобще заради творчески порив и писане?

- Не, през май месец ходих в Лос Анджелис и Лас Вегас и после, понеже преподавам в Бургас, отидох за изпитите на моите студенти, а след това гостувах и на фестивала в Свети Влас, така че не спрях да пътувам през лятото всъщност.

- Къде по света ви посрещнаха най-радушно?

- Честно казано всички бяха много радушни, но в Лондон бе изключително топло и радушно.

- При срещите ви с българската диаспора по света съгражданите ни разпитват ли ви много за България, изпълнени с носталгия?

- Българите в Европа не чак толкова, защото често се прибират в родината, но българите, които живеят в Америка, която е много далече, много милеят. Общуването с тях е по-различно, емоционалният им заряд е силен, а родолюбието им много по-ярко изразено. Но ми направи впечатление, че повечето българи не спираха да ми повтарят, че трябва да се правят филми за българската история. И аз им отговарях: "За такива пордукции трябват много много пари. За мен киното е професия, а за вас кауза и за нас е трудно да правим филми за българската история, защото те са много скъпи. И по това им личеше носталгията на сънародниците ни.

- Срещнахте ли такива, които след пенсия се готвят да се приберат?

- Честно казано да. Повечето са тръгнали да се прибират и се подготвят за завръщането си на старини в България.

- А децата им?

- Децата им нямат намерение да се прибират, те са си местни и не изпитват агония и носталгия по България. Прави ми впечатление обаче, че разликата между мзладите хора в различните държави се е уеднаквила - в начина на живот, не са изолирани от това, което се случва тук, защото се информират от интернет и стандартът на живот е почти същият като у нас. Преди 15 години, когато ходел в Америка, се усещах много различно, докато сега няма никаква разлика като отида в мол в Лас Вегас или в Мол България е едно и също.

- Станахме ли вече американци? Дойде ли напълно американският начин на живот у нас?

- Сред младите хора да, аз не виждам никаква разлика при тях - всичките ползват едни и същи телефони, говорят по сходен начин, гледат едни и същи неща, правят сходни неща. Аз много обикалях в Щатите и разликата между нас и амеракнците е, че там хората са малко по-стилно облечени. В България обичаме да показваме повече лъскавина, говоря за българите над 35 години. Светът се глобализира или пък ние вече напълно станахме част от тази глобализация.

- Според вас това добре ли е?

- О, да, абсолютно добре е. Преди години ние българите се чувствахме малко комплексирани като отидем на Запад, защото западняците бяха поо-свободени и по- напред от нас със всичко, а сега такава разлика не се усеща. Това е категорично хубаво. Хубаво е да запазим нашата идентичност, но след като можем да обикаляме света, е хубаво да виждаме какво харесваме от целия свят и да взимаме това, което на нас ни харесва, а не да съдем затворени.

- Къде най-много ви харесва по света?

- Колкото и да е клиширано, Америка ми харесва най-много, а Лос Анджелис ми е любимото място, вероятно защото киното е там и аз съм вързан с киното. Там хем ми е познато, защото съм гледал много филми, хем ми е различно и инетресно, говоря езика, познавам местата и там времето е хубаво, всичко е направено да е удобно за живеене, докато в Европа градовете са по0стари, в тях има повече история ,но не предлагат подредения практивен свят на градовете в Щаотите. Но аз съм повлиян от тяхната култура и затова така говоря.