Здравко от "Ритон": На турне сме от 1978-а, не сме спирали

Не сме любимци на радиата, но не съжаляваме, новите песни изпълняваме на концерти

КОЙ Е ТОЙ

Здравко Желязков, по-известен като Здравко от "Ритон", е български поп изпълнител. Роден е в Кърджали на 20 януари 1953 г. В Националната музикална академия се запознават с Екатерина Михайлова и се оформят като двойка. На държавния изпит се явяват като дует. Това продължава вече повече от 40 години. Сред най-популярните им песни са "Джалма", "Елате ни на гости" и "Някога, но не сега".

- Здравейте, г-н Желязков, как сте, как минава лятото ви?

- Добре минава, пеем. С приятели. Обикновено събота и неделя имаме гости. Малко плаж. Месец и половина си дадохме почивка, по средата на турнето. Ние сме на турне от 1978 година, не сме спирали.

- На 11 септември ще гостувате във Велико Търново. С какви емоции минава турнето ви?

- Работим с едни и същи хора вече 13 години - нашата банда "Ангелите на Ритон", музикантите, вокалната група. Сигурно сте гледали някой наш концерт от НДК, всяка година правим там, заснемаме го и се излъчва. Гледали ли сте?

- Разбира се, че съм гледала.

- Значи знаете за какво става въпрос. Същото е и по време на турнето. Сега е тринадесетата година, откакто имаме оркестър и работим с тази банда. Турнето минава идеално, всичко е на 6, да не чуе дяволът. Хората се радват. Нашите песни от последните 3-4 албума са почти нови за публиката. Обикновено се говори за хората от нашето поколение, че "еми те си пеят само старите песни и т.н., и тн.". Новите песни хората ги чуват на концерта. Ние не сме любимци на радиата. И не съжаляваме. Напоследък стигнахме до едно заключение. Колкото повече си излъчван, става натрапване. И хората като отидат на концерт, слушат нещо познато. При нас познати са големите хитове, които сме пели през годините. От последните няколко албума имаме съвсем нови песни, които са на непознати автори. Те не са преекспонирани от радиата. Общо взето, това е турнето. С едни и същи хора работим като един организъм. Като една смазана машина.

- Имате ли любим град в България, любима публика, която ви зарежда най-много?

- Имахме любими градове, когато бяхме млади изпълнители. Сега във всички градове сме били минимум по 15 пъти през цялата си кариера, която е близо половинвековна. Музиката е била на първо място, никога не сме спирали да концертираме. Любим град може да имаш, когато за пръв път правиш турне. Отиваш и има места, където концертът става по-емоционален като взаимовръзка, като обмен на положителна енергия. Има места, където публиката е малко по-студена, но това се отнася за младите изпълнители. Мога да кажа, че всички градове са ни любими, защото навсякъде е едно и също. Хората знаят за кого става въпрос и какво да очакват.

- Когато сте в родния си град, не е ли по различно? Не ви ли приемат по по-различен начин?

- Отдавна не сме ходили. Аз съм израснал в Момчилград, роден съм в Кърджали. Там по-рядко концертираме. Ходим на места, на които има големи зали, за да покрием разходите. Ние работим на живо, с оркестър. Пътуваме с два големи камиона с техника, носим всичко. Само техниците са ни осем души. Всичко това е прекалено скъпо удоволствие за по-малък град без подходяща зала. Няма да можем да си покрием разходите. Последно бяхме в Момчилград по покана на общината, на тяхно събитие. Пяхме на плейбек, защото хората нямат възможност да покрият разходите по един цялостен истински концерт. На родните места обикновено публиката е по-студена и по-критична, но това е за по-младите изпълнители. Тогава идва всякаква публика, едната ще ти остане вярна, друга част може би няма да те хареса толкова. При нас не е така. На нашите концерти идва нашата публика, те знаят за какво идват и какво ще получат. Приятната изненада е, че в албума "Златен ритон" има песни, които хората чуват за пръв път.

- Следите ли новините, какво ви е отношението към случващото се в страната?

- Има голямо напрежение напоследък с въвеждането на еврото. Едни са "против", други са "за". Избрали сме си управление на страната, на което би трябвало да се доверим. След като сме избрали тези хора, няма смисъл да ги критикуваме - това е нашият избор. Имаме същото отношение към това, което се случва в държавата, както всички нормални хора. Има неща, които не ни харесват, и такива, които са положителни. Но това не е само в България, така е навсякъде. В момента заради войната има една рецесия в Европа, която ще ни засегне, тя вече ни засегна. Това е положението. Ние сме членове на Европейския съюз и поемаме всички рискове, облаги и негативи, щом всички българи сме го решили. Трябва да работим, да не се оплакваме и ако нещо не ни харесва, на следващите избори трябва да гласуваме за някой друг. Трябва да гласуваме! Много е лесно да си стоиш вкъщи и да критикуваш, а когато има избори, да те мързи да отидеш да пуснеш една бюлетина. Ние сме аполитични. Дори по времето на социализма. Тогава беше пикът на нашата кариера. Всеки изпълнител е като слънцето - има изгрев, пик и залез. Най-важното е да останеш по-дълго над хоризонта. Колкото по-дълго си в светлините на прожекторите, толкова по-показателно е какво си направил в кариерата си. Няма по-хубаво от това да пълниш залите, да покриваш разходите и да живееш от тази професия. Това се нарича реализация на всичко. И се радваме, че ние сме над хоризонта. Колкото по-късно дойде залезът, толкова повече работа е свършил професионалистът.

- Кое събитие бихте определили като ваш най-голям успях?

- Ние имаме страшно много международни награди. В периода от 80-те до 90-те години на миналия век няма конкурс, на който да сме били и да не сме получили награда. Тогава наши изпълнители пътуваха по много повече международни конкурси. Сега нещата са малко по-различни. Шоубизнесът ни е по-локален. Тогава беше излязъл повече от границите на страната. Дай боже, отново да излезем на международните пазари, както беше някога. В този период имаме много случаи, в които сме се чувствали на върха на щастието. Всяка награда от чужбина е успех. Ние сме работили в чужбина много, всеки продължен контакт беше успех. За нас професионалните успехи са над всичко. Всеки човек си има личните успехи, но някак си, когато в професионален план постигнеш нещо, за което си се трудил, доказваш не само на себе си. Доказваш се на хората и заслужаваш уважението им. По-хубаво нещо няма.