Българският Джъстин Бийбър - Филип Донков: Искам да стана идол за тийнейджърите

Не се дразня като ме сравняват с американския музикант, но не искам да имам неговите проблеми извън сцената

КОЙ Е ТОЙ

Филип Донков е една от младите надежди на българската музика. На крехката възраст от 15 години той вече е звезда в интернет с два самостоятелни концерта. Филип се занимава с музика от ранна възраст, изявявайки се като брилянтен класически китарист. Става популярен като уличен музикант заедно с дуетната си половинка Васил. Пред "България Днес" талантливият тийнейджър говори повече за новия си голям успех - спечелването на конкурса "Бургас и морето".

- Филипе, спечели наградата на публиката в конкурса "Бургас и морето". Какво е чувството?

- Уникално бе да бъда на тази невероятна сцена. Атмосферата е наистина велика. Усещам отговорността, която идва с наградата на публиката. Дай Боже догодина, ако пак се явя, да бъда с по-добра песен и с по-добро представяне, защото зрителите ще очакват това от мен. Благодарен съм, че ме избраха на тази ранна възраст от 15 години. Все пак се наредих до големи български легенди като Маргарита Хранова.

- Как реши да участваш?

- С музиканта Георги Милтиядов го решихме. Той ми предложи да се явя, а аз се съгласих. Георги направи страхотната песен "Спомен от преди". Отидохме в студиото на легендарния китарист от "Диана Експрес" - Максим Горанов, и довършихме парчето изцяло. Текстът е на Ружа Матеева.

- Как избираш пeсните, които изпълняваш?

- Една песен е хубава, когато е със смислен текст. Тя сама си идва и лесно се пее. Може да се каже, че избирам изпълненията ми на емоционално ниво, когато съм ги усетил наистина.

- Спечели 2000 лв. Те не са много, но смяташ ли да ги вложиш в нещо?

- Ще ги спестя. Искам с тях да се надградя, като си закупя нов музикален инструмент. Електрическа китара например.

- Връщайки се назад във времето, как се зароди любовта ти към изкуството?

- Още от ранна възраст съм запален по музиката. Винаги съм се възхищавал на китаристите - Мей, Ван Хален, Стив Вай, Ерик Клептън. В трети и четвърти клас с приятели от училище създадохме групата "Куийн 2". Изпълнявахме кавъри на оригиналните "Куийн". После направихме втора група, която се казваше "Дейнджър Ейнджълс". Даже имахме авторско парче, с което се явихме в едно радио. От малък харесвам поп и рок музиката. Но преди всичко за мен е класиката. Тя завинаги остава в сърцето ми.

- Заедно с дуетната ти половинка - Васил, се прочувате като улични музиканти във Варна. Още ли свирите навън?

- Тези дни много ми се искаше да посвиря, обаче тъй като пътувах, не можах. Като е хубаво времето, мисля да изляза в София. Тази година нямам възможност да ида във Варна, където живее Васил, за да свирим заедно. С удоволствие бих свирил навън сам, така че който минава през столичните паркове, може да заповяда да ме слуша.

- Определят те като "българския Джъстин Бийбър". Дразни ли те това сравнение?

- Оприличаването с него може би е заради това, че и двамата се прочуваме по един и същи начин - чрез социалните мрежи. Хората знаят, че и той е свирил като мен - в парка с една китара. Не знам дали се дразня. Нямам проблем, но спрямо трудното детство и състояние на Джъстин Бийбър много не искам да се свързвам с него. Хубаво е обаче, че хората откриват един млад талант и го оприличават с друг такъв.

- Мечтаеш ли да станеш идол на тийнейджърите, какъвто бе и Бийбър?

- Това е най-голямата ми мечта и смятам, че бавно, но славно тя започва да се осъществява. В момента заради видеата, които качвам в тикток, има продуценти от други държави, които проявяват интерес към мен. Благодарен съм, но искам първо да успея у нас, пък после дай Боже и в Америка. Където и да съм, винаги ще казвам, че съм от България, че тук съм започнал, защото за мен е важно да не забравяме откъде сме тръгнали.

- Подгрявал си на редица български звезди, сред които Любо Киров и Васил Найденов. Какво е чувството да работиш с такива легенди?

- Уникално и много ценно, защото от тези хора можеш да научиш много. Имам честта да ги познавам. Винаги мога да им пиша или звънна за някой музикален проблем и да ми отговорят, защото са земни и готини хора. Не се правят на недосегаеми и това е хубаво, защото сме хора преди всичко. Даже Васил Найденов бе специален гост на моя концерт. Йорданка Христова, Маргарита Хранова и Орлин Горанов също са певци, от които заимствам и са ми помагали.

- Трябваше да вземеш участие в клипа на Васко Найденов и Братя Аргирови към песента "Там, край завоя". Какво се случи?

- Не снимахме, може би спрямо обстоятелствата сега с песента. Аз трябваше да участвам, свирейки на китара. Надявам се проектът да се осъществи в някакъв момент.

- На 13 юни изнесе самостоятелен концерт. Как протече той?

- Когато обявих събитието, имахме само около 10 дни за реклама. Не можах да го рекламирам нито по телевизиите, нито по радиата, нито по вестниците. Само в социалните мрежи. Беше малко рисково, но мен сцената просто ме влече. Там намирам своя дом. Знаех, че хората, които наистина харесват това, което правя, ще дойдат, и съм изключително благодарен на моите фенове. За толкова кратко време успяхме да се съберем близо 300 човека.

- Какви са бъдещите ти творчески планове?

- Цял живот съм бил класически китарист и целта ми винаги е била да се развивам в тази насока. Все още съм пред голяма дилема по кой път в музиката да поема.

- Има ли шанс да преминеш към попфолка?

- Не, абсолютно. Не е моето нещо.

- Къде ще прекараш остатъка от лятото?

- Ще почивам по Черноморието един месец. След това от септември започват новите участия, вече имам даже ангажименти до февруари месец, така че ще бъде напрегната година.