Българката, която стана Мис Ирландия Тийн: Плачеше ми се, смееше ми се... беше уникално

История за блясъка на подиума и короната на красотата, чиито корени водят до България. Само на 16 години Цвета Велкова - с родови корени от видинското село Цар Шишманово - стана Мис Ирландия Тийн 2025. Момичето победи в конкуренция с 15 други участнички от Ирландия, Полша и Южна Африка, а малко след това кацна в София, за да посети родината.

"Миналата година видях, че две момичета от моето училище се бяха записали в конкурса и ми стана интересно. И реших и аз да се пробвам няколко месеца след това, когато излязоха обявите", разказа Цвета в предаването "Събуди се" по Нова тв.

След като изпраща видео за участие, младата българка е одобрена и се впуска в предизвикателството.

"Имаше различни категории - за модел, еко, талант, "Teenager for Change" - свързана с благотворителност. Ходехме по събития и събирахме пари за каузи", обясни тя.

"Участвахме 15 момичета. Аз и още две не бяхме ирландки – едната беше от Полша, другата от Южна Африка."

Когато настъпва финалът, емоциите се оказват по-силни от нея:

"Най-трудното беше накрая, когато трябваше да се качим на сцената и да се представим пред всички. Плачеше ми се, смееше ми се... беше уникално! Неочаквано също."

Цвета уточни, че не трябва да предава короната си на следващото момиче, както е при по-големите конкурси. След като завърши образованието си в Ирландия, иска да участва в Мис Ирландия, а мечтата ѝ е да учи право и да продължи с благотворителни каузи.

"През седмицата уча в ирландско училище, а всяка събота посещавам българското училище "Райна Княгиня". Уча български език, история и география. Участвала съм и в конкурси, организирани от посолството - за рисуване, писане, креативност", гордо разказа тийнейджърката.

А сърцето ѝ остава свързано със селото на бабите ѝ - Цар Шишманово.

"Много ми е красиво и спокойно там. Обичам да се разхождам. Бих искала да видя по-голяма популация. Има много изоставени къщи...", сподели с тъга Цвета.

Моделът на роклята за финала сама е измислила, а майка ѝ я ушила. Семейството ѝ е дълбоко свързано с българските традиции - през 2013 г. са участвали в изграждането на войнишки паметник, а сега подготвят и нова паметна плоча в селото.