На автостоп около света

Като всяко любопитно дете малката Лора чете приключенските романи на Жул Верн, Робърт Луис Стивънсън и Ръдиард Киплинг. В дългите и топли летни вечери, малко преди да заспи, тя си представя какво би се случило, ако е на мястото на героите. И както става в романите, ако силно желаеш нещо, най-накрая го постигаш. 

 "Винаги съм мечтала да обиколя света - започва разказа си българската авантюристка Лора Василева. - Още като дете много исках да пътувам. Но вече наближавах 30-те и си казах: "Докога ще чакам?". Тогава съдбата ме срещна с Евгени, моя първи спътник в пътешествията."

Това се случва преди три години. Лора започва да пътува заедно с Евгени, като двамата се придвижват основно на автостоп. Пътищата им се разделят в далечна Индия, но преди това двамата преминават през безброй страни в Европа и Африка.
"Запознах се с Евгени случайно, качихме го в Бургас на автостоп - спомня си Лора. - Заговорихме се и той каза:  "Потеглям около света. Това ми е багажът - една раница. Заминавам след две седмици". С него прекарахме следващите четири дни на един фестивал. Той ми разказа за плановете си. Никога преди това не беше пътувал извън България. Тогава реших, че моят момент да тръгна на път е дошъл. Преди това се занимавах основно с графичен дизайн и фотография.

Напуснах работа, събрах малко багаж и с Евгени застанахме на пътя. Отправната ни точка беше шосето в квартал "Люлин", което води към границата на България и Сърбия."
Идеята на двамата авантюристи е да пътуват на стоп. Решават, че ще използват друг транспорт само ако е много наложително. Така тръгват към Африка.
"В Сърбия автостопът вървеше много трудно - разказва Лора. - След часове висене на магистралата ни взеха едни македонски цигани. Пътуваха със счупена кола, която пушеше отвсякъде. Закараха ни до Белград и ни оставиха на изхода на града. Продължихме отново на стоп. Така минахме през Хърватия, Словения, Швейцария и Франция.

Оттам се озовахме в Испания и поехме към най-южната част на страната - Алхесирас. Срещу 20 евро хванахме ферибот до Мароко. Искахме да отидем до Южна Африка. Прекосихме Екватора и стигнахме до Габон. Минахме през 11 или 12 африкански страни. Там се говорят хиляди различни африкански езици и диалекти, но успявахме по някакъв начин да се разбираме на френски. Пътувахме само на стоп и спяхме в палатка. Хотелите в Африка са по-скъпи от тези в Европа.

Хранехме се с местна храна. Там жените готвят вкъщи, изнасят тенджерите навън и продават яденето. Една порция излиза около 30-40 стотинки в български пари. Готви се месо от слонове, маймуни, катерици. Ако си вегетарианец, ядеш ориз.
Прекарахме в Африка осем месеца, но за ЮАР не ни дадоха визи. Наложи се от Габон да хванем първия самолет за Непал. В Габон бяхме като в капан. Там няма посолство и Непал се оказа единствената страна, в която можехме да вземем входяща виза на самото летище. Направихме неочакван завой. Бяхме тръгнали към Южна Африка, а се оказахме в Непал.

Кацнахме в Катманду и поехме към базовия лагер, който се използва от алпинистите за походи към Еверест. Това ни отне 25 дни, изпълнени с много приключения и две срещи със смъртта (виж карето - б.а.). После решихме да отидем в Индия. Там пътищата ни с Евгени се разделиха. Той се прибра, аз останах за още 6 месеца. В крайна сметка първото ми голямо пътешествие продължи общо 20 месеца.

В началото се издържах с парите, които бях спестила от България. След това започнах да работя на различните места, в които живеех. В Индия например продавах бижута. Научих се да ги изработвам сама. Там работех и в една детска градина. Тя се намира в град Гоа, на плажа, който се казва Гола. Деца на пътешественици от цял свят се обучават на това място. Преподавах уроци за развиване на творческото мислене.  Тръгнах си от Индия, след като изтече срокът на визата ми. След това пътувах в Индонезия, Камбоджа и Тайланд. Но сърцето ми беше останало в Индия и отново се върнах там, минавайки през Непал.
След като се прибира от Азия, Лора прекарва известно време в родината и отново поема на път. Този път към Южна Америка. Обикаля из Бразилия, Боливия, Перу, Еквадор... ДКаква е посоката на следващото пътешествие? Не знам - чистосърдечно отговаря Лора. - През лятото ще бъда в България. А после? Където ми видят очите!"

Индия променя живота й

"Животът ми се промени в Индия - признава Лора. - В града, където живее Далай лама Дарамсала, прекарах десетдневен курс по медитация. Това се нарича випассана. Настаниха ме в специален център. Там не говориш, не четеш, не пишеш, не пееш, не слушаш музика. Не общуваш с хората. Храниш се сутрин рано и преди обяд в 11. След това не се яде. Храната е вегетарианска - ориз, леща, боб, зеленчуци, плодове. По 10 часа на ден се медитира. Това преживяване промени живота ми. Научих, че човек не бива да изпада нито в отчаяние, нито в еуфория. Там осъзнаваш, че никой човек няма да е вечно с теб, никой предмет няма вечно да ти принадлежи. Така целият живот става много по-лесен."

Две срещи
със смъртта

На два пъти Лора се среща със смъртта. "Размина ми се - признава авантюристката. - Веднъж щях да се удавя в една хималайска река. Водата беше дълбока до кръста и с група приятели я пресичахме натоварени с раниците. Водата ме събори и тръгнах по течението. За няколко секунди осъзнах, че не мога да се изправя. Не можех да се боря, водата беше ледена. Един от моите спътници ми спаси живота. Подаде ми щека, за която се хванах, и ме изтегли на брега.
Друга страшна случка преживях по пътя за базовия лагер към Еверест. С Евгени се загубихме в Хималаите. Объркахме пътя и трябваше да нощуваме на около 6000 м надморска височина. Хвана ме височинна болест. Болеше ме глава и нищо не можех да хапна през целия ден. Намерихме някаква скала, където да сложим спалните си чували. Беше толкова студено, че водата ни замръзна. След много перипетии намерихме пътя. Тогава разбрах, че не е толкова лесно и да се умре."