Актьорът Николай Станоев: Мисията ми е да зареждам и усмихвам хората

Харесвам телевизията, но на сцената на стендъп комедията ми е най-комфортно 

КОЙ Е ТОЙ

Актьорът Николай Станоев е роден през 1981 г. в София, но детството и юношеството си прекарва във Видин, където родителите му работят като медици. Завършва актьорско майсторство в Югозападен университет "Неофит Рилски" - Благоевград. Има участие в повече от 20 чужди и български филми. Става популярен с ролята на Райко в сериала "Домашен арест". През 2023 г. стана носител на голямата награда за най-добър актьор на филмовия фестивал "Дистопия" в Истанбул. Водещ е и на няколко тв предавания.

- Лятото е време за почивка за повечето хора, но артистите имате повече ангажименти по това време на годината. Как ще премине за вас сезонът?

- Както винаги, ще забавлявам хората, докато почиват. Това е моята почивка в кавички. Колегите имаме една наша си шега, че сме като тираджиите. Постоянно въртим геврека, но това е идеята - да радваме хората навсякъде, където имаме възможност, и да достигнем до всяко едно кътче на България.

- Има ли предстоящи събития, които са по-емоционални за вас?

- Най-любимото ми е в моя роден град Видин. Ще има страхотен фестивал - "Видин арт фест", който се провежда за поредна година. Много е як, защото е пищен, има всичко и е точно такъв, какъвто трябва да бъде един фестивал. Има сценично изкуство, музика, актьори представят стендъп комедия, различни работилници и 3D мапинги на крепостта Баба Вида. Тоест съчетава се историята с модерното. Там ще представя едно от последните си стендъп шоута, което е за инфлуенсъри, инфлуенцаркини и инфлуенцаре, както казваме в моя край. Казва се "Ники говори за инфлуенцата" и ще го представя на 28 юни от 20 ч. Изключително интересно е, забавно, смешно, адекватно, съвременно. Всичко е през моя поглед и опит.

- Как приемате хората, които се вживяват в ролята на инфлуенсъри?

- То вече си е установена работа. Не знам дали вече не трябва да го има и в бюрото по труда. Има истински инфлуенсъри, но има и инфлуенцаре. Е, аз ще говоря по-скоро за тези, които са от другата страна, защото инфлуенсър не е човек или човечка, който се маже с всякакви мазалца и се снима с тях, ами е човек, който е изградил аудитория и има влияние върху нея. Като идеята на това влияние да не е манипулативно, а да влияе с това, което прави. Например хората да го харесват за това, че пътува и препоръчва готини дестинации. При инфлуенсърите просто е готино да са готини.

- Но може би зад този образ нещо друго се крие, защото те винаги изглеждат готини.

- Точно за това говоря. В инстаграм първо снимам, после ям. Как пък никой не снима как приготвя храната? Или да снима как излиза от него тази храна и в какъв вид излиза. Аз предпочитам да инфлуенсвам със смях и усмивка.

- Българите имаме ли повод да се смеем често? Виждаме какво се случва по света, а и у нас мнозина живеят трудно, цените растат.

- Много сте прав. Искрено се надявам да успявам да усмихвам хората. Това ми е мисията - да зареждам хората. Винаги е имало трудности, просто сега са много и някои са доста крайни. Заради това, че имаме лесен достъп до интернет и информация, можем да разберем, че някъде по света се случва нещо ужасно. Имаш възможността да го видиш и да си съпричастен. Ако тези неща те натъжават, а аз дори малко успея да те усмихна, значи успешно съм си свършил работата, дори и за кратко. Както ги има лошите неща, така ни има и нас да бъдем проводник на добрите и на готините неща. И като казвам ние, имам предвид не само артистите, журналистите също.

- Какво ви е мнението за ужасите, които бяха разкрити в домове за стари хора, както и за войната по пътищата?

- Това е въпрос, който ме кара да се замисля за пореден път. Най-лесно е да посочиш някого с пръст, да го обявиш за виновен и да решиш, че това е достатъчно. Разбира се, и политиците имат вина, но това са проблеми, с които и народът трябва да се бори. Ако видим проблем, да се опитваме да го предотвратяваме. Това е наша човешка социална отговорност. Акълът ми не го побира какъв човек трябва да си, за да печелиш от човешкото страдание. Странно ми е как може да има такива хора, които така да се държат с човешки същества. Същото за войната по пътищата. Да, 100% е война. Да, пътищата са скапани - като пътуваш към морето, се движиш по вълни от асфалт. Да, има дупки. Пътят към Видин е нещо страшно. Но и хората не се пазят взаимно. Ти като си шашкънин, си шашкънин и на пътя. Като искаш да караш бързо, отивай на някоя писта. Дрифти, пълни си душата с кеф. Но когато си на пътя, се съобразявай, защото не си сам. В трафика в градовете също е опасно, защото всеки е в някакво напрежение и стрес и може да се отнесе, макар и за момент. И точно в този момент да минава пешеходец или колоездач. Трябва да сме внимателни и отговорни. Дори да ходиш по тротоара е отговорност.

- Кажете за стендъп комедията във вашия живот? Как решихте да се занимавате с това?

- Суперблагодарен съм на всички, които се занимават със стендъп комедия. Вече има различен вид артисти, има клубове, които са само за стендъп комедия. Не е задължително да си актьор, или каквото и да е, за да го правиш това нещо. Трябва да имаш усет към публиката и така вече се оформи една субкултура. Канили са ме на събития и ми казват: "Ники, направи един скеч". Но аз не мога така, не е моето. Обичам да разказвам, харесвам дългата форма на стендъп комедията. На мен ми е по-интересно да разказвам истории, а не малки шеги и вицове. И през 10 минути на сцената да се сменят 10 човека. Не неглижирам тази форма, но не е моето. Повече ми харесва т.нар. стендъп комеди шоу, което е час и половина истории. И точно такова планирам да бъде в събота във Видин.

- Къде се чувствате най-комфортно - в телевизията, в киното, в театъра или на сцената на стендъп комедията?

- Всички тези места имат своя чар. Телевизията много ми харесва, но най-комфортно се чувствам на стендъп сцената, където разказвам моите истории. Не съм почитател на комедията, която сочи с пръст и обижда.