Чаровната Тоби от "Хелс китчън": Не бих участвала в "Ергенът"!

Останах силна заради детето си, готова съм за нова любов и семейство 

КОЯ Е ТЯ

Тоби Димова е бронзовият медалист в тазгодишното издание на "Хелс китчън". На 30 години е и живее в Бургас, където работи като професионален готвач. Майка е на малката Елия, която е най-голямата й гордост. В предаването се отличава не само с кулинарията си, но и с емоционалната си същност. Красавицата печели сърцата на зрителите, които 2 месеца след финала не спират да говорят за нея.

- Тоби, сред любимците на зрителите сте в тазгодишния сезон на "Хелс китчън". Как ви се отразява популярността?

- Чувството е малко сюрреалистично, особено когато хората те разпознават по улицата и те спират с усмивка. Но за мен най-ценното не е популярността, а това, че чрез нея имам възможност да вдъхновявам - най-вече младите момичета или родители, които се борят да съчетаят мечтите си с отговорността към семейството. В крайна сметка известността е просто усилвател, а това, което наистина има значение, е какво споделяш чрез нея.

- Отпаднахте на крачка от финала. Съжалявате ли, че не грабнахте победата?

- Ако кажа, че не съжалявам, ще излъжа. Вярвам в приказката, че всяко зло е за добро, и сега съм още по-мотивирана да надграждам. Точно както останалите, влязох с желанието да спечеля, но сега осъзнавам, че съм истински победител, четейки милите съобщения от хора, които дори не са ме виждали на живо. По улиците, когато се разминаваме, те ме поглеждат и ми се усмихват. Дори денят ми да не е започнал добре, една усмивка го оправя. Това е по-голяма победа от материалната.

- Първенец в надпреварата стана Мартин. Заслужено ли бе първото му място?

- В нашия сезон са се записали над 17 000 души. Всеки, който е успял да бъде част от риалитито, е заслужил. Радвам се, че съм в хубави отношения с по-голямата част от готвачите - от всеки научих нещо. Мартин и Ивайло са достойни конкуренти. На финала бях в отбора на Мартин и исках ние да спечелим. Дадох всичко от себе си и щях да се разочаровам, ако не бяхме победили.

- А имахте ли си фаворит от "Златните"?

- Моите любимци бяха Бачорски, Мегз и Дънди. Всеки трябва да има по един такъв приятел като Бачорски - винаги усмихнат, забавен и позитивен. Мегз - жената, която показа, че амбицията е една от най-важните черти в характера. Тя всеки път идваше все по-мотивирана и показваше желание да се справя с всичко. А Дънди - за него просто не ми стигат думите - умен, възпитан и интелигентен мъж. Любимата му черта, която най-много ме впечатли, е това, че дори в най-напрегнатите и страшни ситуации той успяваше да ни разсмее и развесели.

- В риалитито имаше куриозен случай - Владов разкри, че е влюбен във вас. Потърси ли ви и след формата?

- Владов продължи да се опитва да имаме контакт след финала. Няколко пъти поговорихме и му обясних, че можем да сме само приятели, но виждах, че това няма как да стане. Все едно на жадния хляб да даваш. Затова предпочетох напълно да прекратим контакти и се надявам, че ще успее да намери перфектната жена за него.

- Основна мотивация през целия сезон бе дъщеричката ви Елия, която раждате на доста ранна възраст. Трудно ли се справяте с отглеждането й сама?

- Истината е, че не е лесно, но това не означава, че не е красиво. Да бъдеш млада майка е да израстваш заедно с детето си. Макар че има трудности, има и изключителна близост, доверие и смисъл. Покрай нея аз също запазвам детското в себе си. Дъщеря ми ми дава не само мотивация, а и посока - тя е причината да се боря и да се развивам. Не съм напълно сама - имам хора до себе си, но дори в моментите, когато съм, това ме е научило да бъда силна и съзнателна. Отглеждането й не ме забавя - то ме издига.

- Кои са основните ценности, на които я възпитавате?

- Искам да я науча да запази детското любопитство и желание да опознава света. Да й вдъхна самоувереност, но не и его. Желая да израсте с усет за отговорност, но без страх от грешки и провали.

- С момиченцето ви готвихте заедно в един от епизодите. Ще последва ли стъпките на майка си?

- Тя е дете, което иска да се учи всеки ден, за което много се радвам. Много е любопитна и точно по тази причина се появи страстта й към готвенето. Елия учи в училище индийски и английски език. Ходи на гимнастика и на карате. Лятото в Бургас дядо й я води на плажа да играе тенис. Ще се радвам да стане такава, каквато иска. Моя цел е да й давам добър пример в живота, но посоката, която ще избере, оставям на нея.

- А как ви посрещна дъщеря ви, след като се завърнахте от "Хелс китчън"?

- Когато отпаднах и ми върнаха личните вещи, хванах телефона си и се зачудих дали да го включа. Три месеца бях без него. Гледах го и си казах - няма да го включа. Не знаех дали Елия е в Бургас или в София с родителите ми, защото вътре нямаме никаква информация. Надявах се да са в София и като се прибера, да ги видя. Пристигнах пред вкъщи, поех си въздух и се качих. Отключих вратата и просто чух как тя крещи: "Мамооо". Гушнах я и така прекарахме следващите няколко часа, докато не заспа. В очите й прочетох, че аз съм нейният победител, и това ми беше достатъчно.

- В шоуто споделихте за една много тежка лична история, свързана с раздялата с бащата на момиченцето ви. Преживяна ли е травмата и споделяте ли двамата грижите около отглеждането на малката?

- Разделите винаги са трудни и неприятни моменти. Трябваше да остана силна заради детето си. Стараех се никога да не показвам слабост пред нея. Не мога да кажа, че една такава ситуация просто се "преживява" и приключва. По-скоро се учих от нея. Днес съм спокойна и щастлива. Благодарна съм. Фокусирам се върху това детето ми да расте обичано, сигурно и вдъхновено. Що се отнася до баща й - поехме по различни пътища.

- Готова ли сте вече за нова любов?

- Имам прекрасно дете. Успях да превърна хобито си в моя професия. Удовлетворена съм от живота си, но в него липсва едно - да имаш човек, с когото да споделиш всички хубави емоции, всички трудности или просто да си поприказваш в края на деня. Нова любов и хубаво семейство е следващото парче от пъзела, който попълвам.

- Споделихте, че сте много несигурна в себе си. Промени ли се това след участието ви във формата?

- В предаването научих много неща и социалната изолация ми помогна да дръпна чертата и да си направя равносметки. Разбрах, че натискът ражда истински характер. Научих кога трябва да замълча и да се боря. Разбрах, че не всеки вик е атака, понякога е урок. Друг важен урок беше, че его и екип не са съвместими. Без синхрон е трудно. Там сме много различни характери и бързо трябва да се адаптираш. И най-вече разбрах че един провал не те определя, реакцията след него го прави.

- Има ли някое друго предаване, в което бихте искали да участвате? "Ергенът" например?

- По-скоро не бих участвала в подобен тип формат. Честно казано, дори никога не съм го гледала. Предпочитам кулинарни предавания. Такива, в които показваш знания и чрез тях се бориш за победа.