Ако беше жив, големият Парцалев утре щеше да стане на 100 години

Звездите на Сатирата, които са участвали с незабравимия Георги Парцалев в историческите постановки на трупата вращат лентата чрез различни истории, с които си припомняме за невероятния чичо Манчо от "С деца на море" или Нуц от постановката "Свинските опашчици" от Ярослав Дитл. "България Днес" връща лентата със спомените на покойния Георги Калоянчев и голямата Татяна Лолова.

Всички в глас твърдят, че е бил страхотен бохем. Винаги имал запазена маса както в театъра, така и в ресторантите. Приживе Георги Калоянчев си спомня, че много често Парцалев ходел в "Шератон". След представление вечер към полунощ всички се прибирали по къщите си, той отивал в хотела с приятели. Веднъж Парцалев и Калоянчев имали концерт на Слънчев бряг. След него Калата се прибрал в хотела, а Пацо останал отвън пред ресторантчето - лятно време, приятно, имало около него както обикновено приятели. По навик си поръчвал ядене, но почти не го докосвал. Сутринта Калата се приготвил да ходи на плажа и какво било изумлението му, когато заварил Парцалев на същата маса в същата компания, в която го бил оставил вечерта. "Няма ли да поспиш, Пацо?". -"Не, животът е кратък, приятелю, и затова бързам да го живея", обяснил "мистър смях" на Калоянчев веруюто си за ценните житейски секунди Георги Парцалев.

"С него иначе трудно някой можел да скучае. Винаги разказва вицове, като обикновено ги повтаря. Ама ни му се радвахме, защото беше толкова забавен, че го гледахме в устата и прихвахме да се смеем", спомня си Калата.

Ходел на забранени филми, облечен като

жена

В ученическите си години Парцалев много обичал да ходи на кино. Знаел имената на всички артисти. Имал огромна колекция от картички на кинозвезди. Когато искал да гледа филм, а имал вечерен час, той често се преобличал като жена, за да влезе в салона. Дрехите намерил в гардероба на хазайката си. Дълго време номерът му минавал, докато не се намерили съседки, които заразпитвали коя е високата жена с воалетка, която през ден излиза от входа на блока им. Тогава Пацо спрял да се прави на жена, разказват близките му.

История с преводач

През 1974 г. Татяна Лолова и Георги Парцалев заминават за Израел. Още първия ден пристигат в Хайфа, където трябва да играят в салон, препълнен с публика. Пацо и Таня са информирани, че ще се представят пред българските евреи, които много обичат Сатиричния театър и неговите артисти. Пацо предлага да излезе пръв пред публиката и Лолова светкавично се съгласява, дори му казва: "Моля те наистина ти да започнеш, защото на мен ще ми се спука сърцето." Излиза той и почва да говори. Татяна наблюдава през едно перденце. Вижда, че на зрителите им блестят очите, но никаква друга реакция няма. След сценката Пацо й казва: "Абе, много странно, много дружелюбно ме посрещнаха, но не реагират на текста, само очите им блестят." Единствено двама души в цялата зала се смели на всеки финал и на всяко смешно нещо. С артистите пътува и един палестинец, който бил завършил у нас медицина. И той им обяснил: "Знаете ли, аз не ви казах, това са палестинци и те не знаят българиски език. Единствено двама от зрителите разбират, защото са учили в България." Лолова се видяла в чудо и помолила палестинеца да започне да превежда репликите им. Така и станало. Парцалев говори, момчето обяснява какво казва. Накрая всички се заливали от смях и ръкопляскали с минути.

Катастрофа с "Вартбург"

Георги Калоянчев, Парцалев, Стоянка Мутафова и Нейчо Попов пътували за участие за концерт в Пловдив. Нейчо Попов дал Калата да кара неговия "Вартбург". Калоянчев обаче за първи път шофирал автомобил с такава марка. Изведнъж една от гумите се спуква по пътя и автомобилът се преобръща с колелата нагоре. Калата почти си заровил главата в една нива. Нейчо Попов помислил, че му е зле и започнал да вика: "Кала, Кала, Калаааа." "Какво, бе", пита го Калоянчев. "Какво правиш?", "Мисля бе", странно защо отговаря Калоянчев. По едно време идват хора, които искат да помогнат на закъсалите артисти да обърнат колата. "Никой да не пипа!", заповядал Парцалев. Всички се чудят какво става, а той обяснява: "Сестра ми така като катастрофира, точно като я обръщаха, се удари." Започнали страшни кандърми, докато го убедят, че все пак трябва по някакъв начин да стъпят отново на краката си. Най-накрая постигнали успех.

Всеобщ любимец

Преди 10 ноември било изключително трудно да се снабдиш с някои дефицитни стоки, сред които били портокалите и бананите. Те се смятали за истински лукс. За Парцалев обаче винаги имало такива плодове, защото всички продавачи го обожавали. Татяна Лолова и досега помни как хазяйката на Пацо се опитвала да се снабди от него с някой деликатес. Обикновено чукала на вратата и питала: "Паци, да ти се намира някой излишен портокал." По този начин си искала жената. А когато Парцалев разказвал историята, всички се заливали от смях.

Дон Кихот

Голямата болка в живота му си остава разминаване с най-мечтаната роля на Дон Кихот. Все пак по едно време е включен за репетиции в постановка по известната творба на Сервантес. Разпределени били два състава - в единия Дон Кихот е Парцалев, а Кольо Анастасов - Санчо Панса. В другия Славчо Пеев е Дон Кихот, Васил Попов - Санчо Панса. Режисурата обаче била малко странна, декорът бил необичаен. Режисьорът през цялото време стоял по турски на сцената, пушел цигари, пиел кафе и само казвал: "Ти влез оттам, ти от тук." Толкова. Така представлението се провалило макар актьорите да нямали никаква вина.