Неделя Щонова ПРИЗНА: 10 години не можех да забременея

Д-р Неделя Щонова призна, че 10 години не е могла да забремени. Тя разкри това в публикация във фейсбук, на която честитява 20-ия рожден ден на дъщеря си Лили.

Ето какво написа Щонова:

"Плодовитост отвъд двете чертички в теста за бременност

Чаках я. Години наред. 10 поредни.

Душата ми ... кога търпеливо, кога нетърпеливо, протягаше ръце към небето, тялото, вкопчено в надежда, шепнеше и се молеше с всяка клетка:

- Ела, моля те, идвай вече ...

Ала тя не идваше. Все не идваше.

Много дълги години не идваше. И никой не узна защо.

Лекарите мълчаха. Науката броеше хормони и дни. Но аз вярвах, въпреки, че понякога броях друго. Трепети, сълзи, празници без детски смях, усещах майчинска обич до преливане, но пристан ... нямаше. Нямаше бебе, което да гушкам.

И после ...

Един ден. Тя дойде. Случи се по най-старомодния начин. Когато спрях да бъда фиксирана и вътрешно се освободих. Случи се точно след един тенис турнир, в Мамая, Румъния, стигнах до полуфинал и бях толкова щастлива. И забравих, изключих за моята болка. Бях концентрирана във всеки мач. Във всяка точка. И гонех дори най-късите топки, които падаха буквално до мрежата.

И тя се роди. Днес. Преди 20 години. И сега, когато я гледам как лети, благодаря тихо на Бог.

Мили момичета. Бих искала да споделя нещо, в което цял живот вярвам.

Плодовитостта е много повече от биология. Тя е състояние на душата. Да родиш не е само да износиш дете - а да износиш смисъл, да износиш надежда, доброта, излекуван пациент, любов, танц ... и да ги подариш на света.

И ако някога някой ти прошепне:

- Ти нямаш дете, ти си ялова!

Да, боли, но тогава отговори, без гняв, със светлина:

- Аз съм майка. На любов. На надежда. На цели вселени. И никоя чертичка не може да измери това. Защото съществува плодовитост отвъд двете чертички в теста за бременност.

Има утроба в душата. И в нея може да зачеваме доброта, нежност, красота, помощ, книги, картини, музика.

Можеш да раждаш думи, които лекуват. Можеш да отглеждаш утеха в сърцата на другите. Можеш да кърмиш с присъствие, да люлееш тъгата на някой непознат, да си майка на нечия надежда ... Да помагаш на хората.

Вярвайте ... момичета.

Вярвайте дори когато тестовете мълчат. Дори когато светът ви мери само по чертичките.

Когато думата „бездетна" се изсипва по душата ни като камъни.

Всяка от нас е плодородна.

Стига да вярва.

Стига да обича и да се държи като плодородна почва. Това е сакрално.

Раждай, дори без да си родила дете. Създавай, дори когато всичко в теб е уморено. Бъди жена. Бъди майка. Бъди тиха градина, в която животът никне с всяка усмивка, с всяко добро, с всяко прошепнато „Обичам те ... и ще бъда до теб".

Да родиш ... е да си творец на живот, без нужда от операционна зала, без нужда от медицинска статистика или асистирана репродукция. Да носиш живот в думите си, в докосването, в погледа, в избора да останеш нежна и блага, дори когато целият светът е груб и лош.

Да родиш е акт на вътрешно плодородие. Има жени, които никога не раждат деца, но раждат прекрасни светове всяка сутрин, щом отворят очи. Респект и за тези жени, на които не им е дадено, но те продължат да даряват светлина.

Честит рожден ден, детето ни.

Бъди жива и здрава, Лили!

Мамо. Благодаря ти за генетичната щафета."