Иван Динев-Устата: Директорът на Народния не е доволен от моето творчество

Сигналът в Първо районно срещу мен за моята песен е смешен, коментира рапърът комик

Иван Динев-Устата направи нещо нечувано за български артист - той изнесе няколко шоута в САЩ, завърна се за кратко и пое към Русия за две представления, всичко това в рамките на месец. В паузата пусна парчето "На Европа дъската й хлопа". През лятото ще зарадва със спектакъла си "Звездите отзад" българите в Лондон и Амстердам. А през есента трябва да е готово новото му стендъп комеди "Цапнат в Устата".

- Уста, вчера беше извикан в столичното Първо РПУ, защо, разкажи подробности?

- Миналия ноември, по време на протестите срещу постановката "Оръжията и човекът", публикувах стихче, в което директорът на Народния театър се е разпознал и съответно обидил. Не споменавам името му, нито думата "театър". Викаха ме преди два месеца в СДВР заради подаден от него сигнал срещу мен. Днес (в петък – бел. авт.) в Първо РПУ бях привикан като свидетел, но защо - не ми е ясно. Отказах да давам обяснения. Все още не знам дали ще има досъдебно производство срещу мен или като част от такова като свидетел. Ще ме викат пак.

Аз не съм бил на протеста пред Народния и не съм предизвикал агресия, имам 400 души свидетели - в този ден играх "Звездите отзад" във Велико Търново.

Излиза, че директорът на Народния не е доволен от моето творчество. Сега като видят новото ми шоу "Цапнат в Устата" в зала 1 на НДК, не знам какво трябва да направят! Повече от това, да ме арестуват вероятно.

Идеята е, че този сигнал срещу мен или други хора е смешен, тъй като дори да се е разпознал, това е художествено произведение, с което той може да не е съгласен, но може и аз да не съм съгласен с "Оръжията и човекът". Да подавам ли сигнал?! Да не говорим, че губим времето на органите на реда, които имат по-важна работа.

- Доволен ли си след творческия воаяж в Русия? Беше се пошегувал, че искаш да си направиш селфи с Тръмп и Путин на парада?

- Аз не се шегувах, но исках и Тръмп да бъде там, обаче не предвидих, че мерките ще бъдат толкова свирепи, че няма да мога даже да помириша Червения площад. Държа да отбележа, че не отивам под никаква политическа протекция или поръчка, затова аз няма как да бъда на самия Червен площад, аз не съм и искал чак толкова. Исках да усетя атмосферата, но най-голямото ми желание беше да се срещна със сънародниците ни, които живеят и работят в Русия. Както съм се срещал с такива в Европа, както преди Русия се срещнах със сънародници в САЩ. Аз като ходя, не пея на Тръмп или Путин, аз пея на българите там. Тези срещи в рамките на месец за мен са много голяма постигната мечта. И съм доволен, че в такъв момент, исторически, успях да се видя с тях. Първо е 80-годишнина от победата над хитлеризма и фашизма, а и мисля, че много скоро ще има мир с Божията помощ. Надявам се, след тези преговори в Истанбул да има добри новини за двата братски народа.

- Ти най-репортажно предаде оттам какво се случва на живо, какво те впечатли?

- Имаше такива, които ме обвиняваха в пропаганда, а аз описвах точно това, което виждах. Спал съм 4 часа на ден, обикаляхме музеи, исторически забележителности, бяхме на цирк, но най-вече бях сред хората. На 9 май се прекланят и до днес с респект към своите предци. След парада тръгва шествието на Безсмъртния полк, когато деца, внуци, на загиналите вървят мълчаливо. Тази година нямаше такова шествие заради страх от атентати. От едната си страна видях жени да пеят руски песни, по средата друга жена държеше снимка на дядо си в цъфналия люляк, на трета - цяло семейство с четири деца, с униформи, спретнати, излезли да празнуват - тържествено, уважително. Ние не можем да разберем как почитат и Ленин, и Сталин, и Романови, но те си почитат всичко като част от своята история. Най-силният момент за мен беше, когато отидох на гарата "Киевски вокзал", метростанция Киевская, да видя хотел "Украйна", който е все още един от най-величествените в Москва. Не му е сменено името, поддържан е. До него има паметник на Леся Украинка, поетеса и политик, и на него имаше положени живи жълти, свежи цветя! Край него и фонтана наблизо всичко беше чисто, подредено. И това говори, че това са братски народи и тази война, тя е плод на политически противоречия и режими. Аз съм на страната на мира и доброто, харесвам и двата народа еднакво.

- Каква е ситуацията там, има ли митове и легенди, които тук съществуват за живота в Русия?

- Да, че хората мизерстват, че имат външни тоалетни. Технологиите няма да ги обсъждаме колко са напред. Например има една палата "Умний город", за приложенията в Москва. Там ще те упътят как да ползваш това за синя зона, къде колко свободни места има. Има друго за лекарите, как работи здравната система, има за домашни любимци, ако си изгубиш кучето например, публикуваш снимка, ако някой го намери, също. Можеш да си заредиш телефона, докато се возиш в метрото.

- Разкажи за българската общност в Русия?

- В Санкт Петербург е по-малка, в Москва е голяма. След представленията имах срещи с хората. Не чух нито един да се оплаква или че иска да се връща в България. Цитирам ги и обяснявам защо. Казват: "Русия не е място, където хората идват за гурбет". (Като в европейските страни.) Отиват там, за да живеят по начина, който им харесва. Явно държавата им дава някаква сигурност, не живея там, не знам. Бяха дошли да ме гледат в Москва хора отдалече, пропътували 700-1000 км с влак, със самолет, с деца. Запознах се с ядрен физик, който каза: "Пристигнах тук в командировка, но България ни заряза. Работехме по съвместна програма, на държавно ниво. След военната операция ни оставиха без командировъчни, без пари. Тук сме, защото ни плаща Русия. В България са ни пуснали в неплатен отпуск, няма как и да се върна". А той иска да работи по специалността си.

Руснаците не са настроени срещу българите. По-възрастните веднага заговарят за Слънчев бряг, по-младите, казват: "А, ние ползваме еднаква азбука". Аз им отвръщах: "А, познайте кой ви я е дал". Съвсем обикновени хора организираха гостуванията ми там и им благодаря - Здравко Димитров, Анна Гочева, Иван Градев и Альона, която познавам от 8-годишна. Тя ме свърза с Илиян Саранделиев, който доведе много български студенти.

- Срещна ли друг с интересна история?

- Да, имаше една и съща дама в публиката и в Бостън, и в Москва. Запознахме се в Бостън, тя каза, че ще дойде и в Москва. Аз се разсмях, защото мислех, че се майтапи. Тя е омъжена за руснак. Решили обаче да се върнат от Америка в Русия на 1 май, там им се живеело. И на 8 май дойдоха с мъжа й пак да ме гледат.

- Разкажи за общността и в САЩ?

- Вече съм такъв изпълнител, че при мен идват по-селектирани хора. Такива, които са съгласни с мнението ми, позицията ми по повечето въпроси. Там им рецитирах песента "На Европа дъската й хлопа" и те я приеха възторжено, бяха фенове на републиканците, по-консервативни. Много ми се радваха, изнесох три поредни шоута в Чикаго, после в Бостън и Вегас.

- Приличат ли си тези общности?

- Да, освен че обичат България, смеят се на едни и същи шеги, весели са, не са сухари и като всички нормални хора искат мир.

- Защо й се разхлопа дъската на Европа?

- Започна от Ангела Меркел, когато пусна бежанците, сега завършва с Урсула, която иска 800 милиарда да воюва с Русия. Това е тъжно. България също е Европа, но за мен по друга причина - защото оттук е тръгнала цивилизацията. По времето на древен Рим. Аз вярвам в тези теории. Европа в момента е слаба, защото няма силни лидери. Макрон е пример за лидер, който не мисли за народа си, за националната сигурност, не говоря за държавни служби, а за сигурността на самия народ.