Маргарита Хранова: За малко щях да стана строителен инженер

Трагедията в Кочани е безумна, трябва повече контрол

КОЯ Е ТЯ

Маргарита Николова Хранова- Бойчева е една от най-емблематичните ни поп певици. Родена е на 20 декември 1951 г. в Сливен. Музикалното си образование получава в естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Позната е на публиката с ангелския си глас и незабравимите си хитове, сред които "Оставаме", "Устрем", "Копнеж" и "Далечна песен".

- Г-жо Хранова, наскоро се случи трагедията в македонския град Кочани, където загинаха десетки души. Можеше ли пожарът да бъде предотвратен?

- Безумна, ужасна трагедия! Грешката може би е още в създаването на заведението, което явно не е проектирано, така че да съответства с всички документи. Имало е само един изход, който е бил заключен, доколкото разбрах. На такива места не се правят фойерверки, защото всички е лесно запалимо - това е била най-голямата грешка на цялото шоу. Светлинни ефекти може да има, но останалите неща са били пагубни. Съболезнования за родителите на загиналите.

- Трябва ли да има повече контрол в дискотеките?

- Важно е да има. В случая в Кочани е настанала паника - хората са тичали да се спасяват и са стъпвали един върху друг. Ситуацията напомня много за трагедията в нашето "Индиго".

- Друга тема, която доби огромна гласност, е случаят с изтезаваните за пари животни.

- Човек, който може да се гаври и да измъчва животинки по такъв начин, не му пречи да направи същото и с хора. Трябва да сме по-смирени и добродушни, да обичаме природата и всички живи създания.

- Вие самата имате ли си домашен любимец?

- Сега не, но съм гледала много кучета - поне три-четири, които за съжаление вече не са сред нас, защото си отидоха от този свят. След като почина последното, реших да не взимам повече, защото за едно куче човек трябва да има свободно време, за да се грижи за него. Големият ми син Кристиян и съпругата му са непрекъснато с кучета. Снаха ми много ги обича и постоянно намира бездомни животинки, търси им дом и приемни семейства.

- Пеете от много ранна възраст. Как решихте да се занимавате с музика?

- Започнах съвсем от малка – 6-и - 7-и клас. Влязох във вокалната естрадна група към ансамбъл "Маяковски". Той беше много голям с танцов, хоров и драматичен състав. Явих се на конкурс и ме приеха, и то с широки обятия, тъй като после ми даваха да пея и солови изпълнения. Иначе съвсем като дете родителите ми ме заведоха в "Бодра смяна", но бях настинала, нямах глас и не ме приеха. Това обаче не ме отчая.

- Мислила ли сте да работите нещо друго?

- Близките ми ме тласкаха в различна посока. Принципно щях да се насоча към инженеро-строителните науки, тъй като брат ми е завършил такъв институт, майка ми също беше инженеро-техник. Учех физика, математика, дори се явих за Лесотехническия университет. Приеха ме, но кандидатствах и за естрадния отдел в консерваторията, където също ме взеха на едно от първите места. Предпочетох музиката.

- Една от най-емблематичните ви песни е "Оставаме" от великия филм "Оркестър без име". Как се стигна до това ваше участие в продукцията?

- Борис Карадимчев е композиторът на "Оставаме" и именно той ме покани да я изпълня. С него се познавахме още от института, преподаваше ми "Хармония". Тогава студентите правехме различни продукции и те ни чуваха как пеем. Именно Борето ми гласува доверие да направим една-две песни преди тази от "Оркестър без име". След това той ми представи "Оставаме" и я записахме. По-късно на премиерата гледах самия филм, който беше прекрасен. В интерес на истината песента не беше се завъртяла много, но в един момент се завърна интересът към филма и "Оставаме" стана емблематична за младите, които остават в България.

- Вашето изпълнение е точно в края на лентата, когато актьорите се сбогуват с морето. Случвало ли ви се е и на вас на тръгване да съзерцавате вълните с носталгия?

- По принцип обичам да ги гледам от брега, защото много, много не мога да плувам и влизам съвсем на плитко. Харесва ми да виждам тази шир, която е пред мен, струва ми се толкова величествена. Дава ми усещане за свобода.

- Имате ли си любимо местенце за лятна почивка?

- Точно любимо нямам. Може би Албена, преди години дълго време работихме в този прекрасен наш курорт, който и до ден днешен е хубав, защото е по-затворен и уютен. И в Созопол и Несебър е много приятно, но си нямам точно мое кътче.

- Със съпруга ви скоро празнувахте 49 години брак. Как започна вашата любовна история?

- Виновникът за запознанството ни е големият Емил Димитров, който тогава беше суперзвезда. Аз още изгрявах. Той ме покани да направя един вокал за песента "Писмо до мама". Емил записваше в киноцентъра, а мъжа ми бе в неговия екип. Пламна искрата, той ме заведе до вкъщи, след това започнахме отношения и така и до днес.

- Имате двама синове и трима внуци. Трудно ли се живее с толкова много момчета?

- Не, дори не знам, ако имахме момиче, как щях да се отнасям. Свикнала съм с мъже около себе си - имам също брат, племенниците ми са само момчета. Мъжът ми също има двама братя, които са с момчета около него. Почти нямаме жени в семейството освен моите снахи, които са прекрасни и много си ги обичам. Не е трудно, мъжко момиче съм. Не ми е лошо, те си ме глезят понякога, обгрижват ме, както и аз тях.

- Вашият внук Кристиян е новото попълнение на футболен клуб "Дунав". Мечтае ли си вече за националния отбор?

- Разбира се, че мечтае, въпрос на време е и на това да докаже себе си. Той има възможности, но е много важно да попадне в добър екип, където да демонстрира какво може. Футболът е екипен спорт и колкото и да си добър, сам няма как да направиш нищо. Да играе на терена, е неговата мечта от дете - беше мъничък на 4 години, когато започна да рита топката.

- Преди време взехте участие в предаването "ВИП брадър", което миналата година отново се завърна на екран. Следяхте ли сезона?

- Гледах го, но не през цялото време. Не бях очарована от отношенията вътре. В нашето издание нямаше чак такива издънки, може би защото бяхме популярни лица и мина съвсем прилично на едно по-интелигентно ниво.

- Следите ли другите риалитита, които излъчват в момента?

- Да, гледам "Като две капки вода", където аз също участвах преди години. Интересно ми е, защото все пак е свързано с професията ми. Не е същото, защото тук става въпрос за имитация, а тя не се получава толкова лесно особено от един утвърден певец, който има своя разпознаваем стил, тембър и начин на пеене. Много е трудно да излезеш от своето амплоа. Затова обикновено печелят повече артисти, които успяват да изимитират образите много сполучливо и успешно.

- Имате ли си любимец от изданието?

- Михаела Филева много ми хареса в образа на Пинк. Изобщо тя е страхотна в предаването. Като имитатор не е добре във всичко, но пее невероятно. Иван също с неговата комичност е много готин. Дивна, Вениамин, изобщо всички се представят отлично.

- Какво мислите за новата вълна от българските изпълнители?

- Харесвам ги, имат качества. От наложилите се певци симпатизирам на Михаела Маринова и Михаела Филева. За Графа, Миро и Орлин Павлов да не говорим, те отдавна са се доказали. Има и някои съвсем млади, които стъпка по стъпка вървят нагоре. Пожелавам им успех, все пак трябва да има приемственост между поколенията.