Водил ли е Левски сватбено хоро?

• Мистерия в Тетевен с Дякона
• Липсват официални данни Апостола да е бил там през лятото на 1869 г.

Наш пратеник

Водил ли е Васил Левски сватбено хоро в Тетевен? Или това е невярна информация - но събитието е отбелязано с паметна плоча в центъра на балканския град. "В този двор на 15 август 1869 г. Васил Левски е водил сватбеното хоро на Иванка и Петър Ничови", пише на паметната отметка.

Няма данни през цялата 1869 г. Васил Левски да е посещавал Тетевен, твърдят от Историческия музей в града. В официалната биография на Апостола, записана по дати от документи и писма, също не става ясно дали се е отбивал до някогашния Алтън Тетевен през въпросната година. Но и за конкретната дата, която тогава се е падала в петък, и тези около нея липсват данни. Тоест не се знае къде е бил. Освен това в архивите на местния музей липсват всякакви сведения рода Ничови да е бил свързан по някакъв начин с делото или личността на Левски, обясняват оттам. Единственото, което се знае, е, че Ничови са били заможни хора, но дали са давали средства за организацията на Дякона и били ли са свързани с нея по някакъв начин, също няма информация. За жалост отдавна в Тетевен не живеят преки наследници на рода, от които биха могли да бъдат потърсени архиви. Днес и старата къща я няма, а на нейно място, както и на някогашния двор се издигат други постройки. От историческия музей в Тетевен дори не знаят, кога се е появила плочата с този надпис и кой я е поставил. Малцина, дори и сред жителите на града, са обръщали внимание, минавайки покрай мястото, защото, макар да е на пешеходната улица, тя остава скрита от растителност.

Архивите показват, че на 11 декември 1868 година с параход от Турну Мъгуреле Дякона тръгва за Цариград. Оттам започва първата си обиколка във вътрешността на страната, подпомогнат от "Българско общество". Левски посещава Пловдив, Перущица, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Свързва се с доверени познати и проучва обществените настроения и готовността на народа за бунт. Обнадежден е от постигнатите начални резултати и на 24 февруари 1869 г. се завръща в Букурещ.

На 1 май 1869 г. Апостола предприема втората си обиколка. Този път се снабдява със сведения за вътрешни дейци, с пълномощно и прокламация, издадени от името на Привременното правителство в Балкана. Естествено, такова не съществува, но Левски правилно преценява, че по-лесно ще печели сърцата на хората, ако се представи от името на авторитетна организация. Създава контакти в Румъния като този с Данаил Попов, който първоначално го препоръчва на брат си в Плевен, а по-късно служи на Апостола за връзка с емигрантските среди във Влашко. Братът на Попов запознава Левски с хора, верни на освободителната борба, в градове, близки до Плевен, и така започва изграждането на комитетската мрежа първо в Плевен, а после и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и други селища.

В края на юли и началото на август посещава посещава Чирпан, Стара Загора, Нова Загора, Сливен и други места. За точните дати липсват сведения, но на 26 август 1869 година той се завръща в Букурещ. Така остава една "дупка" от около повече от седмица, през която Апостола може да е бил на път и да е минал през Тетевен, което според историците е малко вероятно, но не и съвсем невъзможно.

В края на годината Апостола заедно с Любен Каравелов участва в основаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Макар Каравелов да възприема някои от идеите на Левски, двамата водачи на революционното движение се разминават в основните си възгледи. За Каравелов участието на съседните балкански народи в бъдещата революция е абсолютно задължително, докато Левски смята, че това би спомогнало за бунта, но основната роля трябва да изиграе българското население.

Желанието на Левски за независимост на движението, за неговата чистота, без намеса на чужди агенти, независимо от кои държави са те, произтича главно от национално-патриотичните му съображения. Именно поради това през 1869 година, когато се сблъсква с един руски агент, препоръчан от Одеското българско настоятелство като добър патриот, бързо го прогонва.

Разочарован от неразбирането, което среща сред емигрантите, през май 1870 година Левски се завръща в България, заема се с доизграждането на комитетската мрежа и създаването на ВРО (Вътрешна революционна организация). За столица на организацията е избран Ловеч, а комитетът там се смята и за БРЦК. По този начин през 1870-1872 година в българските революционни среди съществуват не само две основни идеологии, но и два централни комитета - Каравеловият в Букурещ и този на Левски, който действа в България. ВРО все повече добива вид на мощна революционна организация.

През 1870 г. юли и август той пребивава в Ловеч, Търново, Горна и Долна Оряховица, Лясковец, Трявна, Поликраище, Елена, Дряново, Трявна, Габрово и др., където основава някои комитети. 1870 г. лятото Дякона записва в личния си бележник похарчени суми при обиколката си в Голям извор, Етрополе, Тетевен, Видраре, Орхание (дн. Ботевград), посещава може би и други селища, където се среща със съмишленици и свиква събрания.

Оказва се, че според документите Левски е бил в Гложене и Тетевен през 1870 г., но не и през 1869 г. - поне не официално.