Актьорът Дарин Ангелов преди представление 200 на "Хъшове": Кой ли не обиди Чочо!

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Ангелов, в петък ще изиграете представление номер 200 на "Хъшове", което посвещавате на Чочо Попйорданов. Липсват ли ни хъшовете днес?
- Абсолютно. Знаете ли, през 1904 г. с "Хъшове" започва историята на Народния, през 1954-а със спектакъла се чества 50-годишнината на арт храма. През 2004 г. за юбилейния 100-тен сезон на театъра Морфов възроди бунта, романтиката и драмата на националния характер. И тези симпатични нехранимайковци, хъшлаци, които всички до един умират за България, са много показателни образи. В постановката искахме да ги покажем във всичките им измерения - положителни и отрицателни, нищожни и велики. Във всяка ситуация те са едновременно подлеци и герои. Много трудно е да избереш кой да оцелее - ти или твоят приятел. Това е дълбоко трагичен избор. Това не е сблъсък на отделни характери. Това е сблъсък между човека и съдбата. В крайна сметка "Хъшове" е история за борбата на човека срещу съдбата.
- Така е. Всяка постановка завършвате с "Да живее България!".
- Знаете ли, нас, хъшовете, хората са готови да ни последват като на революция! Днес повече от всякога е нужен месията, който да поведе народа. И тези, които ще дойдат на 24 май за три часа и половина, ще се потопят в другия, по-добър свят, в който няма лицемерие, а всеки е брат за другия.
- И вашият брат Чочо ще ви гледа от "другия", по-добър свят.
- Не знам как ще играем. Има една сцена в спектакъла - молитвата след смъртта на Странджата. Там всички се молим... (замлъква). Чочо много ни липсва. Винаги се е раздавал за всички. Но беше горд и силен и не го показваше, макар че сигурно е бил обиден от кого ли не. Македонски си носеше тази биография. А ние никога няма да сме същите след неговата смърт. Много беше щур! Спомням си един случай, в който влезе с колелото до третия ред в Народния театър. Изпопреби се, но стана, изтупа се и вика: "К'во бе, пичове, просто си пробвам нещо". Като дете, без да му пука къде е играта, къде е истината ,голям актьор, нямаше никакви врагове.
- Т.е. постоянно дърпаше дявола за опашката, както казваше Ивайло Христов в "Секс, наркотици и рокендрол"?
- Точно. Чочо е най-добрият човек, който познавах. Как пък веднъж не помисли за себе си. Викаше: ДЗа мен не ми е жал. Никога не съм плакал за себе сиУ. А го изкараха какъв ли не, та женкар, алкохолик?! Той от много отдавна не пиеше. А в последните години беше само до Даниела и тя до него. Взимаше я навсякъде - на турнета, като си гостувахме. Тя казваше: "Не искам да се показвам", а той: "Аз не мога без теб". Обичаше я безрезервно. Поклон, Чоче!
- Казвате, че хората биха подкрепили хъшовете, ако се вдигнат на революция. Ето я новата революция през 2013 г. Вие гласувахте ли?
- Естествено. Подкрепих Мастера. Според мен мажоритарният вот е нещо много положително. Защото аз предпочитам да гласувам за личност, отколкото за партия. Не че ми е бил преподавател, но изключително много харесвам управлението на Стефан Данаилов, когато беше министър на културата. За един мандат успя да отвори два столични театъра, които преди това не функционираха. Бил е 40 г. в театъра и много добре знае от какво има нужда. Въпросът е с каква скорост ще достигнем максимално положителните неща. Защото е важно да си върнем държавата. Тя в момента е като боксьор в супертежка категория, на когото му се е случил тежък нокаут и реферът вече отброява девет. Знаете ли, в момента болестта на нашето време е "Луди водят слепи", точно както го е казал Шекспир в "Ричард Трети". Ще се оправим, ама дали ние ще сме живи?
- Протестите на хората смяташ ли, че ще продължат?
- Да. Както казва Шекспир в "Ричард Трети": "Ще постъпя като мъдър политик, ще си сложа очила и ще се правя, че виждам бистро в мътното". Така че, ако махнем очилата и видим мътилката, ще забележим, че наистина няма на кого да си поверим държавата. Затова хората ще продължат да протестират. Не може толкова години едни и същи хора да останат в политиката. Това е като бардака и старите к...и. И всички алчни! А алчността е един от седемте смъртни джуджета, както казваше героят Алф от филмчето. Това е големият проблем, хората обедняха зловещо.
- А ти като артист богат ли си?
- Знаете ли, в момента искам да въведа хигиена в професията си. И не че смятам за грешка участието си като водещ на тв предаването "Галилео" или тв рекламите, просто смятам, повече да не участвам в халтури. Не искам целта ми да е да се продавам така. Да, знам, че се изкарват много пари като Любо Нейков или Рачков, но има разлика между това да искаш да бъдеш и да искаш да имаш. Аз искам да бъда. Защото само като бъда един ден, аз и ще имам. Това съм научил от Коко Азарян. А сега да се излагам по разни риалити формати като Динката, да говорят хората само за личния ми живот, не бих си го причинил. Актьорът не бива да повдига завесата от себе си. Той трябва да възпитава.
- А театърът възпитава ли? Някои казват, че след 40 години ще умре.
- Не е така. Едно представление винаги се запълва с различна актьорска игра, не можеш да го повториш, за разлика от киното. В това е уникалността на театъра, но ако хванеш лош спектакъл, ще ти върнат парите. И това се е случвало. Има ли разлика, когато гледаш Арета Франклин как пее пред теб и когато си я слушаш вкъщи на плоча? Има.
- Добре, а сценарият на филма "Недадените" по действителен случай впечатли ли те?
- Естествено! Идеята е много силна. Там играя една от най-хубавите роли, извършвам най-важното убийство в този филм - убивам Белов. Героят ми се казва Хайм Капон, евреин. Но това е историята, прекланям се пред нея.
- А "Стъклен дом" не ти ли липсва?
- Ами не, сигурно ще ме питате и вие за секссцената с Радина? Ами не, не се притесних. Всичко свърши много бързо. (Смее се.) Това, което се опитвам да казвам на младите, е, че спортът много възпитава. Създава онзи хъс, който те кара да стъпиш на врата на ролята. Но не си позволявам да давам съвети, когато не ми ги искат.
- Добре, а вярно ли е, че търсиш жена, която да ти роди бебе?
- Ха-ха-ха, звучи, сякаш съм някакъв осеменител, който се разхожда из страната и търси жена, която да заплоди. Не, търся жена, с която да създам семейство. Не мога да разбера защо, когато си признаеш, че година и половина не си спал с жена, защото се отнасяш сериозно към връзките и не използваш мацките, веднага трябва да си "от другия бряг". Не, не съм гей! И не си лягам с кучета. (Смее се.)
- Да, но си играл куче в "Облогът на Паскал" с режисьор Наско Атанасов.
- Дааа, и взех уроци от собствения си лабрадор Пърси. Той сега е при приятели в Костинброд. Тогава много ми беше трудна ролята. (Смее се.)
- Добре, разкажи за Мариана Попова. Тя казва, че ти си й голямата любов.
- И за мен тя беше голяма любов. Срещнахме се в един клуб, влезе като хала и ми направи страшно впечатление. Когато попитах коя е, ми казаха, че е певицата от "Кокомания" и си има гадже. Запознахме се и всички свърши дотам. След година и нещо те се разделиха, по същото време и аз останах сам. Започнахме да излизаме на по кафе и да оплакваме неволите от предишните си връзки. Първо станахме приятели, а после и гаджета. Сега сме само приятели, чуваме се и си помагаме.
- За какво мечтаеш в момента?
- Да имам деца като на брат ми. Двете му момиченца са и моите съкровища. Обожавам ги много. Няма такова щастие като това.