Йосиф Сърчаджиев: Вярвам в задгробния живот, жена ми разговаряше с духове

Актьорът е удостоен с Наградата на София

Едно от емблематичните имена в българското кино и театър - актьорът Йосиф Сърчаджиев, ще получи Наградата на София на 29-ия "София филм фест". Плакетът е дело на прочутия скулптор Георги Чапкънов - Чапа. Тазгодишното издание на форума очаква своите зрители от 13 до 31 март в НДК.

"Разбира се, че ще съм там и ще гледам много филми", сподели Йосиф Сърчаджиев.

79-годишният актьор е благодарен, че колегите отново са се сетили за него, тъй като от много време не играе, а само режисира.

"На 20 февруари почина Райна. Другата седмица става една година. Всеки ден си мисля за нея, всеки ден и се моля Господ да ми прости греховете. Никога не мога да се отблагодаря на близките си затова, което правят и са правили за мен", казва актьорът.

"В началото, когато тя си замина от този свят, казвам замина, защото не вярвам, че няма да се видим повече, нищо не правех. Сега съм щастлив, че продължава да се играе писата ми "Асансьорът" в театъра в Ловеч, която поставям. Да, трудно ми е да ходя, придвижвам се бавно, но не спирам. Не искам да съм грижа за децата си", казва Йосиф.

Актьорът вярва в задгробния живот, тъй като е виждал как жена му приживе разговаряла с духове.

"Имаше сеанси, аз съм присъствал, гледал съм. Пишеха й на различни езици и не можехме да разберем много, но после се убеждавахме, че не са измислица. Освен всичко, аз също съм преживял среща със смъртта, но тя тогава не ме пожела", казва актьорът.

"Бил съм оттатък, знаят всички. Не помня много, само като се събудих почувствах облекчение, някакво вътрешно доволство. После през годините докато заспивах чувах разни мои приятели, които ми говореха някакви неща, покойници", твърди актьорът режисьор и допълва: "Много са ми постановките, хората ги харесват иначе. И пак Райна беше човекът, който ме насочи да почна като режисьор. С нея постоянно се карахме, но бяхме все заедно".

Той уточни, че през годините не се чувства като добър родител за нито едно от децата си. "Добре, че всички те израснаха добри хора, защото от работа нямах много време да им обръщам внимание. Но продължавам и днес да се боря с демоните си", сподели Йоско.

Съотнесено към днешно време, актьорът е категоричен, че не иска хората да го съжаляват и да говорят за него като за "горкия човек".

"Напуснах столицата и сега съм в Ловеч по-често, защото усетих, че вече не съм на това ниво, на което би трябвало да бъда, но и театърът се промени в посока чалгизация. Това не ми харесва", казва Йоско. Той се смята за волеви човек и отдавна не вярва в това, че човекът е най-вече дух, а не тяло. "Гледам много да се движа. Когато спра, ще е краят. Преди години смятах, че чувствата и духът са устойчиви. Сега разбирам, че тялото също е много важно. Духът и тялото са свързани и взаимно си помагат. Или се рушат. Можеш да станеш малък и да започваш да растеш и на 60 години. Аз се учех да ходя, да говоря, да си служа с ръцете. Ако това е воля да искаш да живееш, значи съм волеви човек", казва Йоско.