Гари Стреч: в България има груба реалност, много красота и нещо, което те държи нащрек

За Гари Стреч знаменитата реплика на Марлон Брандо от „На кея“, „Можех да бъда шампион!“ не важи, защото вече е бил. Точно така, Гари Стреч е бил боксов шампион. И то световен шампион.

Трийсет роли в киното по-късно, той е не само актьор, но и продуцент, сценарист, режисьор, ментор по актьорско майсторство. Чувства се еднакво добре както пред камерата, така и зад нея, както в голям, световен блокбъстър, така и малка, независима продукция.

 И определено му харесва да бъде в България, където само след дни, на 7 февруари, ще излезе на екран фентъзи трълъра „Дяволски игри“, в който той не само играе една от главните роли, но е и изпълнителен продуцент на лентата, осъществена с подкрепата на WINBET.

Което е чудесен повод да поговорим с него за филма, но и за други неща.

- Г-н Стреч, филмът вече е в кината в България, на 23 февруари е премиерата в Лондон. Какво искате да знаем за филма?

- Гордея се, че това всъщност е български филм – създаден от българска актриса – Деси Тенекеджиева, заснет основно в България, с български актьори в главните роли. Това трябваше да бъде малък български филм, но прерасна в международна продукция, която демонстрира колко много талант има в България и защо страната ви може да се конкурира с много други във филмовия бизнес. Това е най-важното за мен в този филм.

- Как се оказахте в него?

- Деси ме покани да играя ролята на лошото момче Виктор. Каза ми, че е измислила тази роля изцяло мислейки си за мен, което не знам колко е хубаво, защото моят герой е един от антагонистите в историята (смее се). Тя, заедно с режисьора Бен Чарлз Едуардс, измисли историята и ме въвлече в него като изпълнителен продуцент, освен като актьор. А аз започнах да звъня на различни близки приятели, които мислехме, че биха били подходящи. Мики Рурк, например, с когото сме приятели от 30 години, също и Джеф Бел, с когото сме играли в два филма и когото много уважавам, Лий Райън от групата Blue и така нататък. Но това си е филмът на Деси, нейната визия. Тя го измисли, въвлече и мен, а аз доведох няколко приятели и в крайна сметка се получи един филм с глобална визия и послание, защото историята е общочовешка. Филмът ни е за Доброто и Злото, за Светлината и Мрака, а любовта е движещата сила, във всичките ѝ измерения. Има светлина в най-покварените, но има и мрак в най- добродетелните, а животът е избор от коя страна ще застанеш.

- В главните роли обаче са двама млади български актьори, Елеонора Иванова и Димитър Николов. Как работихте с тях, както като актьор, така и като продуцент?

- Беше невероятно! С Деси много лесно можехме да викнем някого отвън, но в България има толкова много талантливи хора. Казахме си, че няма никакъв смисъл да търсим в чужбина, когато талантите са на една ръка разстояние. Деси предложи Димитър Николов, който е от Народния театър за ролята на Странника. Той в печелил Наградата за „Полет в изкуството“ на Фондация „Стоян Камбарев“- фондацията, за която Деси прави чудеса и аз съм част от мисията ѝ от три години. Преди аз да вляза в проекта, те са правили дълъг кастинг в Лондон за ролята на Ива, но после, всички заедно решихме главната героиня да е българка. Всички, категорично и независимо един от друг, избрахме Нори (Елеонора Иванова) за ролята на непокорната и дива Ива. Тя е фантастична.

- Член сте на международното жури на НАГРАДА ЗА КИНО 355 на „Фондация Стоян Камбарев“ за поредна година. Очевидно работата с младите таланти ви вдъхновява…

- НАГРАДА ЗА КИНО 355 е интересен и иновативен конкурс за късо кино, в който трима млади кинорежисьори снимат петминутен филм за пет дни. Оттам и заглавието – три пет пет. Те получават финансова и логистична подкрепа докато снимат, а на мен ми доставя истинско удоволствие да работя с тях като креативен продуцент. Накрая публиката избира любимия си филм, а неговият режисьор печели статуетката и 15 000 лв. за подкрепа на следващ проект. По време на кинофестивала в Капри с Деси се запознахме с Ник Валелонга – серизен продуцент, сценарист и актьор, носител на два „Оскара“ и два „Златни глобуса“ за филма си Green Book. Поканихме го и той прие да стане председател на журито на НАГРАДА ЗА КИНО 355.  Мисля, че това е голяма новина и безценна възможност за всички млади творци, които ще кандидатстват в конкурса.

- Снимате се в блокбъстъри като „Александър“, но и в много малки, независими продукции. Защо?

- Не ме интересува колко голям е филмът. Интересува ме качеството и има ли добра история. Разбира се, че е приятно да участваш в касови заглавия за много пари, но в крайна сметка всичко опира до историята и до това как я разказваш. Ако историята във филма ми харесва, не ме интересува бюджета му.

- Вие сте актьор, продуцент и режисьор. Която от тези роли ви харесва най-много?  

- Аз обичам да разказвам истории, но не е задължително всеки път да съм в кадър, да съм пред камерата. Мога да съм зад нея, да продуцирам, да пиша сценарии, да режисирам. Харесва ми творческата страна на нещата и ако става дума за роля, в която смятам, че ще бъда добър – ще играя, но ако не е подходяща за мен, нямам нищо против да остана зад камерата. А и вече не ми харесва толкова много да играя, защото това често е доста болезнено преживяване (смее се).

- Как се прави преходът от спорт към кино и какво дава спортът, когато започнеш кариера във филмите?

- Боксът и актьорската игра си приличат. И в двете са важни дисциплината и отношението към работата. Преди всеки боксов мач има много дълга подготовка. Същото е и във филмите – дълга подготовка. Във всеки спорт има определена доза болка и страдания, но е нужна и силна отдаденост, точно както е и в киното. Всеки, който е научил тези неща чрез спорта, след това може да ги приложи във всяка друга професия.

- Напуснахте ринга много отдавна. Съжалявате ли, че оставихте успешната си боксова кариера и преминахте в несигурния свят на киното?

- Не съжалявам, защото кариерата в бокса никога не е дълга цял живот. Започнах с бокса когато бяха на шест, напуснах го, когато бях на двадесет и осем. Това са двайсет и две години, през които всеки ден ме удряха в главата. Освен това бях постигнал всичко, което исках в бокса, макар че може би можех да продължа още малко. Но аз съм човек, който обича новите предизвикателства и тъй като обожавам киното, когато се оттеглих от ринга, влязох във филмовия бизнес. И ще мога да играя до стогодишен ако искам, но няма как да се бия на ринга до подобна възраст.

- Какво е най-яркото ви впечатление от България и какво научихте от страната ни?

- Прекрасна страна! Честно казано, България ми напомня на Англия от детството ми. В България има груба реалност, но има и много красота, както и нещо което постоянно те държи нащрек.

Много харесвам България – историята ѝ, културата, хората. Често се връщам тук и то не само, за да работя.

„Дяволски игри“ е в кината от Black Sea Film с подкрепата на WINBET, Abilico, IDEAcomm, Метрореклама, Ксилогел и INSА OIL  и се разпространява от No Blink.

СНИМКИ: Black Sea Film