Мениджърът на "Юръп" стана българин

От дете-чудо, през пилот на хаоса до жител на Банско

Кристер Бергрен строи спец тоалетна за Мадона, получава овации от Бионсе, Уитни Хюстън го побърква

Началото на една забележителна 40-годишна музикална кариера, е положено в предградие близо до Гьотеборг през 70-те години на миналия век. Там едно десетгодишно барабанистче, считано за дете-чудо с палките, събира погледите в маршови оркестри, рок и джаз групи. Кристер Бергрен свири в местни банди, и останалите музиканти логично за доста по-възрастни от него и имат навика да се отбиват в кръчмата след репетиции или концерт. Майка му си знае добре урока - отива и го прибира. Никой обаче не предполага, че тези ранни опити с барабаните ще го изведат до международни сцени, зад кулисите на големи фестивали и концерти, където ще работи с някои от най-големите имена в музикалния свят.

През средата на 90-те неговото увлечение по барабаните отстъпва място на желанието за нови хоризонти. Случайно попада зад кулисите на един от големите шведски музикални фестивали, където цари пълен хаос. Никой не знае кой трябва да организира пристигането и подреждането на апаратурата или как да структурира бекстейдж зоната. Тогава той се намесва – координира камиони, насочва изпълнители и въвежда ред в суматохата. На следващата година вече официално поема ролята на сценичен мениджър – позиция, за която дори не е подозирал, че е толкова подходящ.

За мнозина „сценичен мениджър" може да звучи абстрактно, но това е човекът, който отговаря за всичко, случващо се зад сцената. Дълго преди публиката да се събере, той трябва да се справи с купища имейли, засягащи техническите изисквания – какъв да е звукът, какви да са прожекторите, колко голяма да е сцената. Важно е да се изпълнят конкретните изисквания, описани в „райдъра" на групата – от вида на микрофоните до специалните желания за храна, напитки или обзавеждане зад кулисите. Съществува и т.нар. „стейдж плот" – схема, показваща къде ще бъдат разположени барабани, колони, кабели и всичко останало, което се изисква за шоуто.

През следващите десетилетия той се потапя изцяло в света на продукцията – от сценичен ивент мениджмънт до такъв в киното и маестро та корпоративни събития. Всъщност именно навика му да осигурява храна за групите го отвежда на кораб, на лов за съкровища – една доста нетипична спирка в кариерата му.

С времето бива и тур-мениджър на редица концерти в различни държави. Сред най-известните артисти, с които е работил са Дейвид Боуи, Алис Купър, „Джудас Прийст", „Юръп". Именно с „Юръп" стъпва за първи път на българска земя през 2007 г. в Ловеч, България – пътуване, което ще се окаже съдбовно и в личния му живот. В списъка с артисти, с които е работил са още „Рамщайн", „Оейзис", „Ролинг Стоунс", Шер, „Моторхед" и много други.

По образование той е „пилот на хаоса", обучаван да внася ред в заплетени ситуации и да търси решения от почти невъзможни положения. Например веднъж дирижирал кръщене на кораб на пристанището и идвала голяма буря и той намерил изход в това да поставят контейнери, 10 метра високи и 60 метра широки, които да спрат ураганния вятър. Успели. Получил толкова много аплодисменти.

С течение на годините трупа и любопитни истории. Една от тях се случва по време на участия с Робърт Плант. Когато го пита за „Лед Зепелин", Плант отговаря, че почти не си спомня нищо от онези години – дрогата си е казала думата. Тогава Кристер Бергрен му споделя, че го е гледал на концерт през 1973 г., когато е бил едва 12-годишен и все още пази билета. Срещата с Дейвид Лий Рот от „Ван Хален" пък преминава в лежерен разговор за вино, храна и любопитни факти от шведската култура. Естествено, не липсват и куриозни ситуации. Веднъж бива помолен да декорира бекстейдж зоната за Бионсе изцяло в бяло. Всичко – от мебелите до стените – трябва да е снежно бяло и се налага да пазарува за целта със скоростта на светлината от шведската легенда - IKEA. Певицата обаче лично му благодари накрая, впечатлена от резултата. Много по-трудно било при едно от участията на Мадона в Гьотеборг, чийто екип се свързва с него няколко часа преди концерта, за да обяви, че тоалетните в залата са „негодни", и певицата отказва да ги използва. Налага се да се наеме луксозен трейлър с тоалетни и да се преправи дренажа. Мадона не искала затворена система, а всичко да се отича в земята. Вероятно, за да не се добере никой до нейни данни с ДНК, които биха разкрили доста неща за състоянието й. За още по-голяма драма, системата не проработила така добре, както се надявали и Бергрен поставил човек от отзад, който да пуска водата с ръка, за да не се притеснява Мадж. Той заставал нащрек щом тя влизала в WC-то.

Да си сценичен мениджър означава да „притежаваш" сцената – всеки детайл, всяко излизане на изпълнител, всяко включване на прожектор е твоя отговорност, разказва той пред „България днес". Нерядко това води до сблъсъци на хора с силно его. Спомня си случай, когато Алис Купър и Дио трябва да си поделят сцената като ко-хедлайнъри. Поради промени в графика Алис Купър приключва пръв, но екипът на Дио настоява, че те са „по-голямото име". След изпълнението на Купър, Бергрен опитва да се качи на сцената с пропуск, който му дава пълен достъп, но е спрян от охраната на Дио. Спорът ескалира почти до бой, докато Кристер не заявява, че ще пререже главния захранващ кабел, ако не бъде допуснат да изпълнява задълженията си. Грубо, но ефективно – в крайна сметка шоуто продължава.

Понякога и поп звездите не остават по-назад. Прочутият случай с Уитни Хюстън показва колко изискваща може да е една суперзвезда. Тя настоява в залата да е точно 25 градуса. Наемат над сто печки-духалки, за да се постигне нужната температура, но когато вратите се отварят, за да влиза публиката, топлият въздух излиза. Певицата пристига с двучасово закъснение и, вместо да се извини, тя се развиква на публиката.

Според него, без значение кой е изпълнителят, същността на един концерт винаги е една и съща: координация, точна комуникация и неочаквани проблеми, които трябва да решиш за секунди.

За дългия си път в индустрията той споделя, че много хора имат погрешна представа: смятат, че зад кулисите цари непрестанен купон. В миналото е имало периоди с безкрайни списъци с алкохол в райдърите. Днес музикантите осъзнават, че това е скъпо и пречи на формата им, а продажбите на албуми не носят достатъчно приходи, за да се поддържа подобен разточителен живот. Сега артистите са по-предпазливи и съсредоточени върху добрата продукция и здравословния начин на живот.

Живеейки в Гьотеборг през последните години, той става свидетел на промени в социалната и икономическа среда, включително проблеми с имиграцията. Не крие, че понякога се чувства по-сигурен в София, дори посред нощ. По думите му, Швеция вече не е онази перфектно уредена държава, която мнозина в чужбина си представят, и макар да има високо развита социална система, напоследък започват да се усещат пробойни.

Именно в България открива новия си дом - по време на концерта на „Юръп" през 2007 г. в Ловеч той се запознава с наша журналистка, с която години по-късно се преоткриват и стават двойка. Сега Кристер прекарва времето си между Швеция и България, като за основна „база", където да твори, е избрал Банско – раята на земята за него.

Плановете му за 2025 г. включват трайно установяване в България, където го канят да изнася лекции и да подготви млади таланти за предизвикателствата на концертната и филмова продукция. Надява се неговият богат опит да бъде полезен за всички, които тепърва навлизат в тази сфера. Според него, независимо къде се намираш – в Швеция или България, основните принципи на един добър концерт остават универсални.

Клубната сцена в София му напомня на Гьотеборг преди години, където големите банди се раждат по време на живи изпълнения пред очите на публиката. Сега всички просто отиват в студиото и записват, каквото записват.

В ерата на дигиталните платформи, където албумите се слушат онлайн и публиката често е пръсната, живите концерти остават едно от последните неподправени преживявания. За него именно там е истинската музикална магия. И докато се намират професионалисти, готови да се борят с хаоса зад кулисите, докато зрителите пред сцената пеят в един глас, концертната индустрия ще пребъдва в целия си блясък.