Сървайвърката Меги Дерм: Богатите мъже ме плашеха и бягах

Вярвах, че бедните могат да обичат повече, но се оказа, че не е така

Коя е тя

Миглена Дерменджиева, по-известна като Меги Дерм от "Сървайвър", е родена на 4 юли 1974 г. в Ямбол. Завършва руската гимназия и отглежда добитък, буби, домати и други агрокултури. През лятната ваканция работи в местното ТКЗС, като със спечелените пари си купува дрехи за училище.

От малка прибира и се грижи за изхвърлени и ранени животни. На 18 години заминава за Германия, където развива верига от заведения и нощни барове. Когато се завръща в България, основава фондация "Добрите феи", която се занимава с грижата за бездомни животни.

- От малка се грижите за изхвърлени и ранени животни. Какво ви кара да правите това?

- Може би душата ми. Всевишният ме е дарил с тази дарба или проклятие.

- Цял живот сте се грижили сама за себе си. Работили сте в ТКЗС, имали сте верига от барове в Германия и много други неща. Защо сама? Някои дами просто се омъжват за подходящия, който да ги обезпечи.

- Има двигатели, има и ремаркета. Аз съм от двигателите. Няма как като двигател да се закача за ремарке, което да ме тегли. Произлизам от средностатистическо семейство. Още от малка се научих на труд. За Германия заминахме с татко, мама и батко през 1992 г. Работихме тежък физически труд и бяхме много ниско платени. Убивахме се от работа по 10-12 часа на ден. Научих се да се справям с всичко сама. Тогава сбъднах своята "американска мечта". От малко бедно момиченце с многогодишни усилия се превърнах в млада жена със собствен бизнес и доходи. Това ми позволяваше да живея охолен живот и да помагам на близки и чужди хора от България. Погрижих се и за стотици бездомни кучета от улиците и общинските приюти, които са концлагери. Осинових дете, за да му даря достоен живот.

- Изглежда, сте много борбена натура?

- Борбен и непокорен дух съм, обичам свободата си, духът ми не позволява да се обвържа с мъж, който да е мой банкомат с вибратор.

- Това не е ли по-лесното?

- Да, щеше да ми е по-лесен животът, ако можех да се възползвам от женските си оръжия, но душата ми щеше да увехне. Това би било равно на самоубийство.

- Какво търсите в един мъж?

- В партньорствата си с мъже винаги съм търсила любовта. Имах връзка със световноизвестен мултимилионер, бяхме влюбени, но се уплаших. Не исках да съм поредната му играчка. Беше прекалено хубаво, за да е истина. И избягах. Кой знае какъв щеше да е животът ми сега, ако не се бях изплашила тогава.

- А следващите ви връзки?

- Следващият ми "богаташ" беше много властен и ревнив. Пак избягах. Не знам защо, но все избягвах богатите мъже. Все вярвах, че по-бедните момчета с простичък живот могат да обичат повече. С времето се убедих, че не е така. Бедните момчета често се залепват за теб като кърлеж и се възползват под предлог, че много те обичат. Умели са в "свалянето на звезди", но когато се разочароваш и сложиш край на връзката, изведнъж се превръщат в свирепи врагове, отмъщават безпощадно.

- А в момента?

- Към момента съм свободна като птичка и се чувствам облекчена.

- Вашата фондация "Добрите феи" за спасяване на бездомни животни изцяло се финансира от дарения, като основният дарител сте вие. Трудно ли е да оцелявате?

- Приютът на фондация "Добрите феи" може да съществува само при проява на отзивчивост от страна на хора с добри сърца в името на обща кауза за спасяване на пострадали и тежко болни бездомни кучета.

- Кое е най-трудното за една такава фондация?

- Финансовата част. Даренията не са постоянни и са крайно недостатъчни. Кучетата не ядат само когато има дарение. Постоянно трябва да се провеждат и животоспасяващи лечения, които са скъпи. Освен това, тъй като имаме официална регистрация на приют, подлежим на проверки от властите. Всички кучета трябва да са чипирани, ваксинирани, кастрирани, обезпаразитени, а това също струва пари. Нямаме и средства за служители. Аз съм единственият постоянно ангажиран човек.

- Работите нонстоп, как се справяте?

- Аз лично дарявам около 3 часа ежедневно времето си само за обгрижването на животинките в приюта, отделно още 6 кучета и две котки имам вкъщи. Чистене, подреждане, хранене. Освен това има и спасявания на новопострадали, лечения, поддръжка на приюта, попълване на дневници и други документи. Това си е пълен работен ден, и то без почивка. Освен това, когато няма дарения, плащам с мои лични средства.

- В известен смисъл приютът върши работата на общината, на която се водят бездомните кучета. Има ли благодарност?

- От община Тунджа не само че няма благодарност, но съм и "персона нон грата" там. Всеизвестен е фактът, че от десетки години съм активна в борбата за правата на пострадали безстопанствени животни. Когато бройката на приютените кучета в дома ми достигна 25, реших, че е време да помисля за приют. Общината не подкрепи фондацията със средства за служители, кастрации, храна и лечения. Само обещаваше.

- Помощ отнякъде?

- В петък спечелих дело срещу община Стралджа заради бездомните животни. Има помощ, но Господ решава кога да я изпрати. В момента водя още три дела на собствени разноски за правата на животинките.

- Как поддържате перфектна форма на 50?

- С положителна нагласа към живота, с поддържане на детското в мен, с качествена храна и божествено вино, с неугасващи мечти, стремежи и нови цели. Обожавам разходките по екопътеки. Природата е моят хабитат. Понякога и фитнес.

- С каква друга благотворителност се занимавате?

- Активна съм в сферата на социалните услуги за деца и семейства в риск, грижа за възрастни хора с увреждания. Приемен родител на деца съм, лишени от родителски грижи, от 10 години насам...

- На какво ви научи "Сървайвър"?

- Когато участвах в "Сървайвър", бях на 33. Бях неспасяем идеалист. За единствена вещ, която всеки от нас имаше право да си донесе, взех будистката книга "Книга на живота и смъртта". Всички трудности и препятствия преодолявах със силната мисъл и молитва за общото благо. Аз не умеех да плувам, от малка се страхувам от дълбока вода и моята най-близка приятелка се удави в Равда, а беше само на 13. Още първият ден, когато трябваше да скочим от кораба във водите на Атлантическия океан и да плуваме над 200 метра до залива, и при всяка игра в дълбока вода, аз се вцепенявах, крайниците ми изтръпваха, изпадах в ступор, но не се отказах. През тези тежки за мен моменти си повтарях като мантра, че правя тази саможертва в името на по-малко страдания за невинни хора и животни по света.

Сметката на мацката за приюта:

IBAN: BG22UBBS800210962278730, SWIFT: UBBSBGSF или PayPal: [email protected]. За пратки: ЕКОНТ, Офис-Керханите, тел.:0877747400