Mария Андонова е израснала в манастир

Mария Андонова е сред най-слънчевите тв водещи. Тя е винаги устремена нанякъде, задължително усмихната и не търпи друго обръщение освен на "ти", защото така хората се чувствали по-близки. При нея всичко е на забързан каданс и на 75 оборота. В София е отдавна, но сърцето й е на 150 км от столицата. Родена е в Асеновград. Майка й Рени, фармацевтка, е от прочут в града комунистически род, чийто баща е партизанин. Когато тя и бъдещият баща Сашо се залюбват, борецът за народни правдини е непримирим - няма да даде щерка си за жена на човек, завършил духовната семинария, а после и духовната академия. Но накрая младите се преборват за любовта си. Заради Рени Сашо напуска София и започва да служи в Бачковския манастир.

"Той е светски човек, който непрекъснато чете, казва Мария. - Баща ми вярва в извънземни, но като някаква небесна сила. Интересно ми е с него.
Възпитана съм в добродетели и ценности, което не всяко семейство може да ти даде. В самия град витае особена духовност може би от многото черкви и манастири наоколо. Родителите ми ме научиха не само себе си да уважавам, а и другите. И да помня, че каквото съм сторила, ще ми се върне, особено ако върша добро."

Малкото момиче заедно с баба си прекарва седмици в манастира. Всички монаси я познават и я гледат като свое дете. Младата жена твърди, че няма място на света, където да се чувства по-спокойна от родния град. Той я съживява и връща вярата й в доброто. А е силна заради убедеността, че семейството й стои зад нея. Тъкмо то я прави витален и изключително щастлив човек.

"Детството ми наистина беше лудо - скитахме из пещерите, крадяхме череши, до късно вечер играехме на улицата. Живеех в къща до реката, в т.нар. Гръцка махала, съвсем различна с уюта и романтиката си от останалите. Всяко лято беше лудо, особено край водата, скачахме и от мостовете. Абе дива работа."

Една любов я води в София.

Но като на всяко момиче от малък град и на Мария й се иска да живее в столицата. Кое я води тук?

- Винаги съм искала да бъда в София, макар че след гимназията кандидатствах в Пловдив, където ме приеха унгарска филология. Вярвам, че ако нещо ти е писано, ще се случи. Пристигнах в столицата заради една любов, с която се разделих след 6 месеца. Сега съм омъжена - Жоро е архитект и в момента му пуши главата - ангажиран е със строителството на новия мол до Икея. Имаме син, Ясен, който наесен ще е ученик. Не мисля за второ дете - животът е прекалено напрегнат. Колкото и да е интересен и приятен всеки мой ден, ми е трудно - сами сме и няма кой да помага. Едвам чаках синът ми да навърши годинка, и го дадох на ясла. И досега е по градини.

- На баща ти не му ли се ще внукът да тръгне по неговите стъпки?

- О, да - не го казва, но си личи. Ние сме женски род - сестра ми /тя работи в един кол медицински център в Америка/ има две момичета и по всичко личи, че няма да се върнат вече в България - добре си устроиха живота отвъд Океана. Мен татко никога не ме е направлявал, но го усещам - ще му се Ясен да върви по неговите стъпки и това ще е най-големият подарък в живота му.

- Завършила си културология - специалност, към която мнозина се стремят.

- Винаги съм искала да уча тази специалност и не съжалявам, защото ме срещна с много интересни хора. Страхотно е да общуваш с личности като Александър Фол например.

- Случайно ли попадаш в телевизията?

- Да. Едно момиче от нашата компания работеше в БНТ. Веднъж ми каза, че търсели репортери, и ме нави да се пробвам. Така отидох и до този момент не съм си тръгнала. Е, имаше мигове на разколебаване. В един момент се уплаших от "месомелачката" телевизия. В средата на лудото завихряне от задължения започнах да си задавам въпроси какво правя, защо го правя. Но се сепнах и продължих. В началото работех за предаването "Здраве". Полека-лека започнах и за други, заради повече хонорари - със Сашо Авджиев, в две предавания по сателита, във военно за НАТО, където направих поредица от портрети за лекари, изпратени в нашите мисии в чужбина. Оказва се, че животът им е нещо като в "Биг брадър", където избуяват различни отношения и се искат качества на характера, за да ги потиснеш. Силни на вид хора, но много раними.
Правят предаване специално за нея.

- Докато накрая направиха предаване специално за теб и с твоето име.

- Сегашното ръководство на БНТ реши блоковете да бъдат по-модерни. Имаше нужда от промени. Предишната ми тема здраве се трансформира в новото предаване по идея на продуцентката и авторката Ива Димитрова, с която работим отдавна. Сега съм много доволна - никой не ме насочва, не ми диктува поведение, и аз на екран съм такава, каквато съм в живота. Екипът ни не е голям, но чудесно работим заедно. За гости се ориентираме и по интересни публикации. Е, имали сме гафове - в последния момент някой да откаже участие или предаването да не тръгне, защото на гостенка й се е пуснала бримка например или нещо я е издразнило в гримьорната. Тогава нещата вървят против теб и комуникацията е много трудна.

- Макар случайно да си влязла в телевизията, бленуваше ли за екран?

- Винаги съм искала да съм на екран. Но съм доволна, че тръгнах от "а" и "б". Телевизията въобще не е само да се усмихнеш на камерата и да кажеш: "Аз съм Мария Андонова и ми е много приятно да съм с вас!". Без бекграунд не става. Макар и да ме изморява, динамиката ми харесва и ме зарежда. Харесва ми стомахът да ми е свит и да съм под напрежение.

- По филмите, които гледаме, телевизията е гнездо на оси, развъдник на клюки и интриги. Как се справяш зад кулисите?

- Къде ли не е така? Задкулисните игри въобще не ме вълнуват. Такъв ми е характерът - не се тръшкам и преживявам като много колеги около мен, които направо потъват в интригата. Усещала съм съскане и от хора с две лица. Но не давам ухо, умишлено се пазя от лошотии. Много ще страдам обаче, ако някой злослови за работата ми, докато не ме интересува как коментират визията ми.

- Имаш ли някакви комплекси с нея?

- Не са много. Мисля, че не съм достатъчно слаба, че коремът ми е голям, а кожата не е достатъчно хубава. Скоро започнах да играя фитнес, но повече от желание да се изкарам от въртележката в телевизията, да изляза от матрицата. Намирам време да спортувам три пъти в седмицата и усещам как и психически се разтоварвам. Съдбата е благосклонна към мен.

- Пренасяш ли проблеми у дома?

- Не занимавам Жоро с темите на предаването, но си преживявам пред него. Той е много лежерен човек и винаги ме успокоява.

- Имаш ли се за известна и как се отразява това на личния ти живот?

- О, не. Дори приятели на шега ми казват: "Е, хайде поне веднъж се направи на звезда, напуйчи се!". Нямам самочувствие на известна, колкото и много хора да ме разпознават и спират по улиците. Няма за какво да се правя на нещо повече, отколкото съм.

- Виждам го - много весел човек си. Как задържаш усмивката на лицето си?

- Аз съм и смешен човек - всеки в редакцията ми се смее на разсеяността. Непрекъснато нещо губя - от ключове до лаптоп. Бая майтапи отнасям за завеяността си. Няма начин да си тръгна и да не се върна, забравила нещо. А за усмивката не се напъвам - така съм се родила, пък и не ми е тежко на душата. Това не значи, че не ми пука. Преживявам го по свой начин. Обичам да си мълча, не съм приказлива дори и в компания. Колегите са ми казвали, че съм много обрана, не ми допада да съм център на внимание.

- Смяташ ли, че съдбата е благосклонна към теб?

- Да! Много щастлив човек съм - жива и здрава, с прекрасно дете, радвам се на чудесното си семейство, обичам работата си. Благодарна съм на това, което ми се случва. Дай, Боже, да е все така.

- Май си от хората, които живеят тук и сега. Какво правиш, когато излезеш от
телевизията?

- Преди време поне два пъти ходехме в чужбина. Сега само през уикендите пътуваме, имаме приятели навсякъде. Харесваме малките затънтени местенца, снимаме порутени къщи. Морето ми е любимо, но дивото - около Иракли. Чакам лятото, когато с приятели ще отидем на почивка - с палатки в Гърция. Обожавам да отдъхвам по този начин, макар че в началото трудно се навих. На палатка се чувствам напълно свободна. Аз съм зодия Близнаци, мога да релаксирам по всевъзможни начини: да съм сама, да танцувам, да бъда в компания, да плувам, да карам кола или да изчистя апартамента - зависи от това, което трепти в сърцето ми. Не харесвам полуфабрикатния начин на живот

- Къщовница ли си?

- Не съм купонджийка до зори с песни, танци и пиене. Социален пушач съм. В къщи ми е най-добре. Апартаментът ни е в нова кооперация в "Бъкстон". Той е уютен и много цветен с различни стени - оранжева, кафява, синя. Духът е провансалски - обожавам Южна Франция. У нас е модерно, но с ретро привкус. Не обгрижвам гостите си - всеки да си приготвя, каквото му скимне. Обичам да готвя и сега съм на гурме вълна. Понасям се на нея всяка вечер, защото обичаме прясно сготвеното, и то здравословно ядене. Кухнята ми е наситена с аромати. Не харесвам полуфабрикати, както и полуфабрикатния живот.

- Като попска щерка постиш ли?

- Да, и правя чудесни кюфтета от овесени ядки, които и заклети месояди обожават. Накисвам ядките в малко вода, за да омекнат. После прибавям всичко, което се слага и на месните кюфтета - доматена паста, сол, черен и червен пипер, лук, кимион, малко чубрица, може и настърган кашкавал, яйце. Омесвам, овалвам в брашно и пържа в зехтин. Чудесно хрупкави са! Майстор съм на салатите и мъфините - тях не ги ям, но пък обожавам уханието им в цялата къща. Сега не посягам към хляб с мая - тя не се разрешава по време на пост, и правя содени питки - пълнозърнесто брашно, сода, вода, сол, оцет, зехтин - супер ми стават.

- Вместваш ли се в определението "живот на скорост"?

- Съвсем сигурно. Майка ми се чуди как въобще не се спирам. Дори се усъмни, че имам проблем - била съм хипер активна. Сестра ми, която води коренно различен от моя живот, много обича да ми слуша историите и ми казва: "Ти все едно си в някакъв испански сериал". Нервна съм, гриза си ноктите, но ги поддържам. Не мога да си представя да седна на бюро от 9 до 17 и да попълвам документи, таблици. Нещото, което мразя в себе си, е, че не довършвам започнатото. Захванах да учи френски - зарязах го. Сега съм на фаза италиански, но не знам докъде ще го докарам. Всичко бързо ми омръзва. Не съм от хората, които преследват целите си.

- Кое е най-силното ти женско качество?

- Какво женско качество! Аз дори съм мъжки тип. Мисля, че не съм жена, която привлича мъжете. Не съм от тези, които все искат да са обгрижвани, да им се помага непрекъснато, да се чувстват слаби и други да ги защитават. Непрекъснато доказвам, че мога да се справя сама и че съм суперсилна. Е, все пак силното ми женско качество, което подчертавам, са очите. Те се забелязват. Заглеждам се и в очите на другите. Гледам още зъбите и ушите им - да са малки и добре оформени, не пропускам и обувките. Видя ли мъж с остри лачени чепици, направо умирам. В обувката трябва да има стил, закачка.

- Наблюдаваш ли се отстрани?

- Задължително. За външния вид избирам ежедневния стил, в който се чувствам комфортно, и смятам, че изглеждам добре. Оценките ми за себе си почти винаги са обективни. В професията също имам усет дали прекалявам, или не. Самоанализирам се. Харесвам работата на колегите от другите телевизии с предавания като нашето, но не взимам нищо от тях, иначе няма да съм аз. Каниха ме да водя парарелно и друго публицистично предаване, обаче отказах - не е добре да си правя лоша услуга. В работата ми помага и режимът - лягам си в 21.30 /подиграват ме - казват ми, че съм като пенсионерка/, но не защото сутрин да съм красива - приспива ми се.

- Получавала ли си искрени поздравления за работата си?

- Оскъдни.

- Ако можеш да смениш само за ден живота си с друга личност, коя би била тя?

- С някой йога. Мъчила съм се да бъда йога, но не става. Затова искам да се превъплътя в такъв човек. Имам вътрешно безпокойство и търся баланс.

- Какво е за теб провалът?

- Нещо много тежко. Когато завърших културология, кандидатствах българска филология. Учих по теми, но ме домързя да науча последната - за Гео Милев. И точно тя ми се падна. Провалът е нещо, което сам си правиш.

- Ако сега затвориш очи, какво ще си пожелаеш да ти се сбъдне?

- Пожелавам си го и без да си затварям очите. Да имам книжарница и в нея наред с книгите да предлагам на клиентите мъфини и греяно вино.

- Кое те изпълва със сили?

- Веднъж имах възпаление на нерв и ми се схвана половината тяло. Биха ми пет инжекции в гръбнака. Болеше ме ужасно, но през цялото време, докато шофирах към телевизията, си повтарях, че и с болка мога да правя предаване. Страхът от провала ме изпълва със сили. Както и желанието да съм победител.

- Дойде ли моментът на истината, как реагираш?

- Обичам откровените разговори и ги предизвиквам. Нещата трябва да се казват в очите, колкото и да боли. И от това печеля най-вече в работата. Откровеността ми носи и много приятелства.

- Най-големият ти личен връх досега?

- Това, че не съм мрънкало, че съм мъжки тип. Посрещам всяка несгода очи в очи.

- Разкажи ми за своя стил.

- Напоследък се хващам, че се обличам само в черно, което е много тъпо. Сигурно е от мързел. Но през лятото харесвам цветните дрехи, дългите рокли, хипарския стил. Вчера си купих страхотни кецове и разпрани и провиснали дънки. При официални случаи държа на елегантността и малкото аксесоари - например само обици. Имала съм коса до лактите, после се подстригвам едва ли не до кожа. На пет години откачам и променям дължината. За камерата ни облича фирма, обаче аз си избирам дрехите. Не знам дали винаги улучвам, но се чувствам добре.

- През изминалите години какво научи за себе си?

- Че трябва от време на време малко да се поспирам. Отрих, че в себе си имам едно малко дяволче, с което искам да се запозная. Надявам се да станем приятели и да го накарам да се поуспокои.

Автор: Юлия ВЪЛКОВА / в. "Жълт труд"