Проф. Вучков: Децата са лоши, защото семействата им са лоши
Ако продължим наченатата в предния брой тема за качеството на българското образование, първо трябва да признаем, че то бе на изключително добро ниво и преди 9 септември 1944-та, и след това - до промените. Учителското съсловие беше на особена почит, благоговеехме пред него, учехме се от него, помнехме цял живот това, което ни бе казано, и то не само във връзка с изучаваните дисциплини, а и всичко, свързано с техния житейски и морален опит.
За съжаление сега учителството е в крайно унизително и обидно положение. Чудя се как все още се намират преподаватели за средните училища - та те са лишени от всякакви права. Направо мога да кажа, че не учителите, а хайманите сред юношеското съсловие владеят положението - господстват и диктуват условия.
Ето например моята жена Диана Душкова, дъщеря на известния детски писател Атанас Душков, която е учителка - прекрасен литератор, обожаваща професията, - дава на учениците си всичко от себе си. След три-четири шестици, написани на нейни ученици, тя дава слаба оценка на един от класа. Двойкаджията става и я пита, защо. Отговаря му, че не знае абсолютно нищо, че го няма ни тялом, ни духом в часовете й. А той я заплашва с думите: "А искаш ли да ти спретнем една подписка и да те изхвърлим оттук
за нула време!"
Разбира се, това не стана и не може да се случи в едно сериозно училище с традиции, каквато е Националната гимназия по фотография и полиграфия начело с прекрасната директорка Цветана Апостолова - умна, кадърна, родена за тази работа. Тя никога не би допуснала подобен прецедент. Но искам да кажа, че наглите заплахи от страна на ученици стават ежедневие.
За ужасното поведение на някои ученици в горните класове основната вина носи Министерството на образованието, което е структурирано по един абсурден и чудовищен начин. Министрите се сменят постоянно, но чиновническата мафия остава. Никой не я пипа и тя продължава да дерибейства и да диктува условията за образованието на подрастващите, така, както й е удобно. Учудвам се как е възможно тези министри да не правят нищо за кадровите промени в поверените им ведомства, а те са наложителни - от горе до долу.
Не по-малка вина за поведението на подрастващите носят и родителите. Те трябва да са наясно, че учителите не са длъжни да вършат тяхната работа. Възпитанието на едно дете започва на 1 година, а не на 7, когато то вече отива в училище. При това учителите отдавна са се отказали от своите възпитателни функции - те искат само да образоват. А и как е възможно един учител тепърва да се наеме да шлифова един лош материал, който идва от семейството.
Голям процент от учениците са лоши, защото семействата им са лоши. Ние сме на едно от първите места по разводи. В други страни те се дават много трудно, особено където господства католицизмът. В САЩ, в Италия и други страни много се държи на семействата. Когато в Америка се даде развод, мъжът е длъжен да подсигурява с добра сума бившата си съпруга, за да може тя безпроблемно да отглежда децата. А у нас след развод 60 на сто от бащите дори не плащат минималната им определена за децата издръжка. Те трябва едва ли не да бъдат издирвани по съдебен път, за да им се вземе тази мижава сума. Поради тази причина пък някои майки се отказват от издръжка. Е, как расте едно дете в подобна ситуация - то се комплексира, озлобява се спрямо баща си, а дори и към майка си, защото сама тя не е в състояние да покрива необходимите му материални нужди.
Има и такива, които не се развеждат, но децата им растат в атмосферата на непрекъснати скандали помежду им, а често и побоища. Много родители общуват с децата само на битова основа. Колко от тях сядат поне веднъж седмично да проведат малка беседа с децата си?! И друго - родителите слушат чалга, после искаме младите да не слушат тази музика.
Освен на лошата семейна атмосфера децата са жертва и на интернет, и на телевизията. Какво излъчват телевизиите - голям процент от филмите са американски, и то предимно гангстерски. Те са учебник - как да станеш престъпник, учат как да се убива, как да краде. Сега и нашите български сериали са копия на американските, само че щатските са направени с добра техника, камери, озвучение, ефекти, режисура, актьорска изява. При нас и това го няма. Инак имаме същите мутренски сценарии - убийства, кръв... А шоу програмите ни са просташки - пълни с мръсотии.
Като бях ученик, си имахме любими български актьори - добри, лъчезарни, културни. А сега повечето са мърляви, некъпани, с якета, косите им като храсталаци...На кого да подражават децата?!
До 1989-а година се фалшифицираха много факти в учебниците за гимназията в идеологическа посока. Изкарваха Стефан Стамболов злодей, подценяваха се неговите патриотични заслуги за обединяването и независимо- стта на България и т.н. След това пък се отиде в друга крайно нетърпима посока - изкарват го едва ли не равностоен на Левски. Първо трябва да кажем, че този човек докара една бандитска династия, каквато е Кобургготската, на която дължим две катастрофи, а внукът им ни докара още една и т.н. Как мога да повярвам, че Стамболов може да бъде моят идеал за политическа фигура. Да не говорим, че през този период той избива не малко хора, които не мислят като него. Посяга включително и на такива, които са участвали редом с него в националноосвободителното движение.
Искам обаче да кажа - като изключим тези така наречени политически и идеологически крайности, увлечения и недоразумения в учебните програми, - по времето на социализма българското училище беше на високо равнище. Имаше много сериозни учители с качества и права. Те можеха да наказват негодниците. Сега сме приели една спогодба с Европейския съюз, от която аз разбирам, че нямаш право да изключиш ученик или поради слаб успех да се повтаря класът. Че откъде накъде?! Казвал съм го и пак ще го кажа - не може да няма оценка за поведение. Това си бе традиция, не ме интересува дали това го има в други страни. България има собствени велики традиции, които трябва да продължава да спазва. Защо да възприемаме хубавото само отвънка, а не и от нашия опит и натрупвания?!
За съжаление сега учителството е в крайно унизително и обидно положение. Чудя се как все още се намират преподаватели за средните училища - та те са лишени от всякакви права. Направо мога да кажа, че не учителите, а хайманите сред юношеското съсловие владеят положението - господстват и диктуват условия.
Ето например моята жена Диана Душкова, дъщеря на известния детски писател Атанас Душков, която е учителка - прекрасен литератор, обожаваща професията, - дава на учениците си всичко от себе си. След три-четири шестици, написани на нейни ученици, тя дава слаба оценка на един от класа. Двойкаджията става и я пита, защо. Отговаря му, че не знае абсолютно нищо, че го няма ни тялом, ни духом в часовете й. А той я заплашва с думите: "А искаш ли да ти спретнем една подписка и да те изхвърлим оттук
за нула време!"
Разбира се, това не стана и не може да се случи в едно сериозно училище с традиции, каквато е Националната гимназия по фотография и полиграфия начело с прекрасната директорка Цветана Апостолова - умна, кадърна, родена за тази работа. Тя никога не би допуснала подобен прецедент. Но искам да кажа, че наглите заплахи от страна на ученици стават ежедневие.
За ужасното поведение на някои ученици в горните класове основната вина носи Министерството на образованието, което е структурирано по един абсурден и чудовищен начин. Министрите се сменят постоянно, но чиновническата мафия остава. Никой не я пипа и тя продължава да дерибейства и да диктува условията за образованието на подрастващите, така, както й е удобно. Учудвам се как е възможно тези министри да не правят нищо за кадровите промени в поверените им ведомства, а те са наложителни - от горе до долу.
Не по-малка вина за поведението на подрастващите носят и родителите. Те трябва да са наясно, че учителите не са длъжни да вършат тяхната работа. Възпитанието на едно дете започва на 1 година, а не на 7, когато то вече отива в училище. При това учителите отдавна са се отказали от своите възпитателни функции - те искат само да образоват. А и как е възможно един учител тепърва да се наеме да шлифова един лош материал, който идва от семейството.
Голям процент от учениците са лоши, защото семействата им са лоши. Ние сме на едно от първите места по разводи. В други страни те се дават много трудно, особено където господства католицизмът. В САЩ, в Италия и други страни много се държи на семействата. Когато в Америка се даде развод, мъжът е длъжен да подсигурява с добра сума бившата си съпруга, за да може тя безпроблемно да отглежда децата. А у нас след развод 60 на сто от бащите дори не плащат минималната им определена за децата издръжка. Те трябва едва ли не да бъдат издирвани по съдебен път, за да им се вземе тази мижава сума. Поради тази причина пък някои майки се отказват от издръжка. Е, как расте едно дете в подобна ситуация - то се комплексира, озлобява се спрямо баща си, а дори и към майка си, защото сама тя не е в състояние да покрива необходимите му материални нужди.
Има и такива, които не се развеждат, но децата им растат в атмосферата на непрекъснати скандали помежду им, а често и побоища. Много родители общуват с децата само на битова основа. Колко от тях сядат поне веднъж седмично да проведат малка беседа с децата си?! И друго - родителите слушат чалга, после искаме младите да не слушат тази музика.
Освен на лошата семейна атмосфера децата са жертва и на интернет, и на телевизията. Какво излъчват телевизиите - голям процент от филмите са американски, и то предимно гангстерски. Те са учебник - как да станеш престъпник, учат как да се убива, как да краде. Сега и нашите български сериали са копия на американските, само че щатските са направени с добра техника, камери, озвучение, ефекти, режисура, актьорска изява. При нас и това го няма. Инак имаме същите мутренски сценарии - убийства, кръв... А шоу програмите ни са просташки - пълни с мръсотии.
Като бях ученик, си имахме любими български актьори - добри, лъчезарни, културни. А сега повечето са мърляви, некъпани, с якета, косите им като храсталаци...На кого да подражават децата?!
До 1989-а година се фалшифицираха много факти в учебниците за гимназията в идеологическа посока. Изкарваха Стефан Стамболов злодей, подценяваха се неговите патриотични заслуги за обединяването и независимо- стта на България и т.н. След това пък се отиде в друга крайно нетърпима посока - изкарват го едва ли не равностоен на Левски. Първо трябва да кажем, че този човек докара една бандитска династия, каквато е Кобургготската, на която дължим две катастрофи, а внукът им ни докара още една и т.н. Как мога да повярвам, че Стамболов може да бъде моят идеал за политическа фигура. Да не говорим, че през този период той избива не малко хора, които не мислят като него. Посяга включително и на такива, които са участвали редом с него в националноосвободителното движение.
Искам обаче да кажа - като изключим тези така наречени политически и идеологически крайности, увлечения и недоразумения в учебните програми, - по времето на социализма българското училище беше на високо равнище. Имаше много сериозни учители с качества и права. Те можеха да наказват негодниците. Сега сме приели една спогодба с Европейския съюз, от която аз разбирам, че нямаш право да изключиш ученик или поради слаб успех да се повтаря класът. Че откъде накъде?! Казвал съм го и пак ще го кажа - не може да няма оценка за поведение. Това си бе традиция, не ме интересува дали това го има в други страни. България има собствени велики традиции, които трябва да продължава да спазва. Защо да възприемаме хубавото само отвънка, а не и от нашия опит и натрупвания?!
Реклама
Реклама