Владимир Карамазов: Не се женя, защото хората не могат да живеят заедно днес
Интервю на ТАТЯНА ЕНЕВА, вестник "Всичко за семейството"
Aктьорът Владимир Карамазов работи почти непрекъснато. Снима се в сериала "Дървото на живота" по ТВ7, в който играе себичния бонвиван Панто Вълчев. Репетира нова театрална роля заедно с колегите си Юлиан Вергов и Захари Бахаров. На сцената на Народния театър неговите фенове могат да го видят в "С любовта шега не бива", "Ревизор", "Идеалният мъж" "Вишнева градина", "Сирано дьо Бержерак". В гримьорната на Народния известният актьор се чувства в свои води и въобще не показва натрупаната умора.
- Следиш ли отзивите за "Дървото на живота" и за твоето изпълнение?
- По моя собствен критерий "Дървото на живота" е успешен сериал. През последните месеци екипът ни много се сплоти и на снимачната площадка се усеща невероятна атмосфера - всички сме запалени, даваме максимума от себе си и треперим един за друг. На мен това ми стига. Подобна спойка е голяма рядкост, поне от гледна точка на моята 13-годишна кариера. Да не говорим, че в сериала участват някои от най-добрите български актьори, при това от различни поколения. Между тях има изключителни характери, страхотни професионалисти, но и единаци. Затова толкова се радвам.
- Твоят професионален опит е свързан повече със сцената. Пред какви сериозни изпитания те постави камерата?
- В киното трябва да действаш много бързо, докато в театъра изграждаш своя образ в рамките на 2-3 месеца. Моите разговори с продуцентите на сериала и с режисьора Тодор Чапкънов бяха изключително кратки. Общо взето сам си създадох образа и продължих поетата линия, която очертах още в първия снимачен ден. А като има вече готов материал, не мога да сменям концепцията. Това ми беше трудното - за кратко време да се съсредоточа и да изпълня замисъла си. Другото са новите обстоятелства, които за мен не бяха малко. Изключително се притеснявахот Христо Шопов. Адски го харесвам като актьор, но не го познавах, не бяхме работили заедно. А още от първия ден имахме общи сцени. Оказа се, че можем добре да си партнираме.
- Доколкото зная, твоят герой ползва френски аксесоари от края на 18 век - кутия за крем, пила за нокти...
- О, всичко е автентично и това е едно от нещата, които помагат за сплотяването ни. Всички дружно се телепортираме в началото на ХХ век. А там е толкова красиво. Декорът е невероятен - къщата е обзаведена с антикварни мебели, а костюмите са шити специално за нас. Аз имам персонален шивач, който крои и изработва моите дрехи. Такива като него има 7-8 в София. Те са привлечени за продукцията и всеки от тях шие за 1-2 персонажа от филма. Като прекараме на снимачната площадка по 12 часа на ден, така свикваме с костюмите и обстановката, че когато си тръгваме, ни трябва поне половин час да се осеферим къде сме. Плюс това на мен онова време много повече ми харесва от сегашното.
- Защо?
- По-бавно е, по-спокойно. А в момента е едно тичане и бързане, едно овълчване. Не ми допада. Това всекидневие ме напряга и ме прави изключително нервен.
- Ти си от спортно семейство. Родителите ти не настояваха ли да наследиш професията?
- Не. Даже като дете не съм спортувал много-много. Тренирах плуване 3-4 години и бях много запален, но не продължих да се занимавам с този спорт. А родителите от малки ни водеха с брат ми по театри. Беше ми много интересно всичко, което се случва на сцената - чудех се дали разиграваният сюжет е истина, или не, как актьорите наизустяват толкова много текст. Театърът винаги е бил в моето сърце, но аз дълго не смеех да мечтая за него. Мислех си, че за да станеш актьор, задължително трябва да си от артистичен сой, че се изискват други качества, различни от моите. Реших да преследвам мечтата си чак в 7-8 клас. Влязох в техникума в Банкя, за да мога лесно да завърша средно образование. Исках да имам време да се занимавам с театър. Бях се посветил изцяло на актьорските занимания в школата на Бончо Урумов. Мой кумир беше Тодор Колев. В семейството ми само за него се говореше. Знаехме всичките му роли, песни... Като кандидатствах в НАТФИЗ, точно той вземаше клас. И аз като го видях, така се притесних, че си глътнах езика, а бях много добре подготвен. Изпитите в съседния клас минавах с лекота, а при Крикор Азарян и Тодор Колев се представях много зле, и то всеки път. Приеха ме актьорско майсторство и за драматичен театър, и за куклен. Най-напред записах кукли, след това се прехвърлих.
- Как от студентската скамейка попадна направо в Народния театър?
- Моята история е много странна. След толкова години даже аз не мога да повярвам, че точно така се стекоха обстоятелствата. Бях студент в трети курс, когато се явих на кастинг в Народния театър за постановката на Лилия Абаджиева "Ромео и Жулиета" (2000). Тя ме взе и ми измисли псевдонима Карамазов. В началото много ме беше срам, защото звучи адски претенциозно и дръзко - ще кажат "Тоя пък за какъв се взима". Не стига, че никой не ме знае, пък на всичкото отгоре съм се кръстил Карамазов. Имаше голям риск да стане изцепка и името да ми изиграе лоша шега. Слава Богу това не се случи. Следващата година в театъра дойде грузинският режисьор и драматург със световна слава Роберт Стуруа, който ми даде една много малка роля в "Дванайсета нощ". После Мариус Куркински ме ангажира пак за епизодична роля в "Кралят Елен".И точно седмица преди да се дипломирам, Иван Добчев ми предложи да изиграя една от главните роли (Иван Сенебирски - бел. ред.) в постановката му "Албена" (2002) на голяма сцена в Народния. Мечтаех да работя с него, макар да знам, че е стриктен и труден режисьор, който мъчи актьорите. В деня на завършването ми отивам сутринта в НАТФИЗ, а на обяд ми се обаждат от Народния театър, че директорът искал да говори с мене. Отивам при Пламен Масларов с дипломата и една енциклопедия, която ми подариха за отличен успех, а той ми предлага да вляза на щат в театъра. Така в един и същи ден, часове след дипломирането, аз подписах трудовия си договор.
- Работил си с режисьори, които са много различни и като творци, и като личности. Това означава ли, че имаш гъвкав характер?
- Отстоявам позициите си и като човек съм по-скоро
целенасочен
и праволинеен.
Но в работата съм гъвкав. И с най-трудните режисьори мога да работя. Крикор Азарян, Иван Добчев, Теди Москов, Мариус Куркински са творци от висок ранг. От тях съм взел много. Моите досегашни 13 години в театъра са години на учение. И смятам, че са добро начало на моя професионален път.
- С изключение на риалити шоуто "Сървайвър" не си имал други подобни участия в телевизията. Съзнателно ли ги избягваш?
- Да. И се радвам, че тогавашното ми участие като водещ дойде в момент, в който аз вече имах своите роли в театъра. Според мен бързата слава унищожава актьора. Виждам някои млади колеги, които бързо станаха звезди и спряха своето развитие. Аз лично не виждам смисъл да участвам в който и да било тв формат. Поне засега. Да, това носи допълнително слава и пари, но в момента аз мога да се справя и без тях. Но да не казвам голяма дума. Защото най-много ме е
страх от онези резки промени
в живота,
които могат да настъпят за секунди. Възможно е съдбата до такава степен да ме притисне до стената в даден момент, че да се наложи заради парите да вляза в някакво риалити например. Надявам се това да не стане. Искам да правя само и единствено онова, което харесвам. А участието ми в "Сървайвър" изобщо не беше компромис от моя страна. Напротив - това е едно от най-големите приключения в живота и кариерата ми. Аз съм голям фен на този формат и години преди появата на българското издание гледах американските сезони чрез интернет. Беше ми интересно, защото обичам да пътувам, а отделните части от поредицата се провеждат в различни страни, показва се голяма част от природата и от обичаите на местното население. На кастинга за водещ се борех със зъби и нокти. Справих се много добре и когато ме избраха, бях един от най-щастливите хора.
- Изявяваш се и на модния подиум. Какво е личното ти отношение към модата?
- На приливи и отливи. Тази зима забелязах, че гардеробът ми е почти празен и взех да си купувам по нещо. Иначе имам големи периоди, в които дрехите изобщо не ме интересуват. Две години например се занимавах само с моторите си, нищо друго не ме вълнуваше.
- Какви мотори?
- Ми, имам си два мотора. Ей сега ще ти ги покажа (показва в телефона си поредица от снимки на два спортни мотора). Държа ги в специален гараж. Единия го карам на писта, а другия - по улиците. Този червеният е много маниашки,
върха на гъзарията,
ламборджинито на моторите. Ето, на тази снимка Юлиан го кара.
- Като отвори дума за Вергов, как така тримата заедно с Бахаров основахте "Трите мечки", а уж в артистичната гилдия много си завиждате.
- А-а, ние не си завиждаме. Аз това при мъжете не съм го забелязал, може би при жените го има. Със Захари сме състуденти от НАТФИЗ, а с Юлиан се запознах в "Ромео и Жулиета" преди 13 години. Цялата ни кариера е като нещо общо. Тримата сме много близки приятели и винаги си помагаме. А това, че направихме продуцентска къща, е един опит, който ще видим докъде ще докараме. Не съм сигурен, че имаме възможности да правим подобни неща, но пък може отведнъж да се отракаме. Като видях какъв огромен екип стои зад сериала "Дървото на живота", казах на Захари и Юлиан, че за такова нещо категорично можем да забравим през следващите 10 години. Това е огромен ресурс от хора и средства.
- Кога ще видим първия ви проект?
- Сега подготвяме постановката "Арт". Тримата репетираме с режисьора Антон Угринов - наш общ приятел. Премиерните представления са на 14 и 15 април на Голямата сцена на Сатиричния театър. И вече обмисляме кое да е следващото заглавие. Започвам обаче с нетърпение да чакам лятото. Много съм натоварен и последния месец и половина преди края на сезона мечтая само да си карам моторите. Всяко лято прекарвам на море със Захари и Юлиан. Много съм близък и с половинките им. И двамата имат семейства и са по-капсулирани, но аз съм свободна единица и миткам напред-назад.
- Изглежда си много взискателен, след като все още не си обвързан.
- В момента съм адски зает с работа, ама кога ли не е било така. Иначе не съм капризен и не съм от този тип мъже, които държат на салатката, ракийката и манджата. Моят проблем е, че не вярвам, че в днешно време хората могат да живеят заедно. Събират се за малко и лесно се разделят. Много държат на своята самостоятелност, не са склонни да правят компромиси в името на връзката си и са страшно изнервени. Това е пълна лудница.
- Какво те зарежда с положителни емоции?
- Обичам да пътувам, но по време на творческия сезон не е възможно. С удоволствие ходя на балетни представления. Гледал съм всички постановки от афиша на Операта.
Фен съм на балерината
Марта Петкова,
дъщерята на Петко Петков-Трамвая, и на солистите Александър Александров и Никола Хаджитанев. Освен това следя театралния афиш. И въпреки че не съм обикновен, а обременен зрител, всеки сезон има по 1-2 постановки, които много ми харесват. В момента моят фаворит е постановката на Добчев и Младенова "Медея - майка ми". Това представление на театър "Сфумато" изключително ме изненада и адски ме зареди. Актьорите се супер, режисурата, всичко. Българският театър като цяло е на много високо ниво. Това го установих на фестивала в Авиньон през 2010 г., когато 25 поредни вечери играхме "Казанова" пред пълни зали. Лошото е, че ние не пътуваме често.
- Каква е следващата ти цел?
- Аз наистина съм последователен човек, но не държа нещата да се случват на всяка цена. Вярвам, че ако човек работи, късметът по-лесно ще го споходи. Когато започнах работа в театъра, мечтаех да играя с Мария Каварджикова. Но в началото все ни разпределяха в различни спектакли. И си викам: "Не, сигурно никога няма да изляза на една сцена с нея". Обаче в един момент се обърнаха нещата и започнах често да работя с нея. Така стана и с Христо Шопов. Не съм очаквал срещата с него, а тя се случи и се превърна в изключително важна за мен. Ей такива събития очаквам - непредвидени и значими.
Владимир Александров, известен с артистичния си псевдоним Владимир Карамазов, е роден на 27 април 1979 г. в София. Майка му е бивша лекоатлетка, а баща му - национален състезател по ръгби. Завършва Техникума по обществено хранене в Банкя. В НАТФИЗ се дипломира в класа на проф. Надежда Сейкова. Докато следва, работи като модел. В трети курс дебютира на професионална сцена, а от 2002 г. е в трупата на Народния театър. Има над 30 роли, сред които галерия от Шекспирови образи - Дездемона в "Отело", Едмънд в "Крал Лир", Валентино в "Дванайсета нощ", Рос в "Макбет", Флоризел в "Зимна приказка", Ромео в "Ромео и Жулиета". Снима се в киното. Голяма популярност му носи екстремното риалити шоу "Сървайвър", на което е водещ. Наскоро с колегите си Юлиан Вергов и Захари Бахаров основа продуцентската компания "Трите мечки".