Мегз стана ПЕЩЕРНЯК

Миглена Каканашева слезе на 30 метра под земята. Мегз влезе и разгледа пещерата "Снежанка". За усещанията написа дълъг пост в социалните мрежи:

"Аз съм човек, който обича дълбочината и винаги я търся във всичко около себе си - в хората, във взаимоотношенията, в ситуациите, дори в земята буквално заравяйки се в почвата. Сега съм на вълна пещери. Под постът ми за разходката с лодка в пещерата "Дяволското гърло" няколко човека ме посъветваха да посетя пещерата "Снежанка". И на нас толкова ни трябва. Събрахме се Семейството и тръгнахме. Да ви кажа много хубаво си изкарахме. До самата пещера има кратък, но стръмен поход. Около 30тина минути от паркинга, но на нас ни отне малко повече, че спирахме на всяка пейка по пътя. И когато най-после стигнахме вече толкова се бяхме задъхали, че се радвахме все едно сме изкачили връх.

Още със самото ми влизане в пещерата една дума обзе цялото ми същество "ХУБАВИЦА". Колко е красива само, природата доста се е постарала в тази красавица. Казвам ви, буквално през повечето време бях с ококорени от възхищение очи. То е съвършенство на всяка крачка. Може ли да си представите 1см от сталактитът (тези форми, които висят отгоре) се образува за около 140години. 140 години капчицата гради 1см от тази красота. А в пещерата има 1.27метров сталактит. Представете си само...

Сталагмит пък е това, което расте отдолу със наслояване(1см за около 160години). И когато се случи един сталактит (идващ отгоре) да "целуне" един сталагмит (идващ отдолу) в сливането им се ражда сталактон (цяло). Гледах ги с възхищение и си мислех за красотата на постоянството. Особено днес, когато всичко е толкова бързо.

Да ви кажа честно, аз съм си малко нетърпелив човек. Особено по-рано не можех да търпя и един ден искам ли нещо. Земята ще обърна, но веднага да стане. С времето се понаучих да не тропам с крак, но още си въздишам тежко и въртя очи чат пат. И като гледах цялата тази красота около мен, осъзнавайки, че ако я приравня на човешки животи (средно 80години да кажем) би ми отнело точно 43 750 живота да създам нещо толкова съвършено и изящно. Представяте ли си, 44 хиляди свои живота да посветиш на една кауза и да си се връщаш търпеливо всеки път за нея...

Това си изживях в пещерата. Колко е велико Божието творение в естествената си красота и постоянство и колко е нелепо аз да сумтя за 1 седмица закъснение понякога.

Еххх, колко ни е съвършена, красива и дълбока земята.

На връщате се слиза много по-бързо и е много приятно. А на паркинга има едно прекрасно местенце, на което правят уникален домашен чипс, лютеница, от която да си оближеш пръстите и прекрасна лимонада. За ядящите месо има скара. Леко подухва вятър и звучат златните български хитове. А ние си бяхме просто ЗАЕДНО сред цялата тази красота."