Вокалистът на "Тангра" Боби Косатката: Пея в три групи, за да се издържам

Всички жертви си струват, като видя лицата на хората в публиката

Кой е той

Борислав Мудолов - Боби Косатката е един от най-добрите гласове на българската рок сцена. Вокал е на групите "Тангра", "Дер Хундс" и големия проект "Интелиджънт мюзик проджект". Има и солови участия, когато му остава време от многото ангажименти. За него музиката е всичко и не желае да се занимава с нищо повече.

Учи в Професионална гимназия "А. С. Попов", Изучава "Машинно инженерство" в Минно-геоложкия университет - гр. София. Занимава се с музика от 13-годишен.

- Г-н Мудолов, как така с вашия проект "Интелиджънт мюзик" стигнахте до първото място в класацията на гръцкото "Рок радио"?

- Ние отдавна имаме контакт с това радио. Още преди COVID епидемията имахме концерт в Солун. Ники Кънчев ни свърза с тях. Водещият на радиото ни хареса и започна да пуска наши песни. Той има класация, която се нарича "Топ 20" и това не е първото парче, което е влизало в нея. Гостувахме през май месец тази година в радиото и представихме наша песен на живо в акустична версия.

- Явно сте допаднали на радиото и на гръцката аудитория?

- Явно е така. Освен това парчето е много хубаво. То стигна и в БНР "Топ 20" и стоя няколко седмици на първо място.

- Гърците не се отнасят много добре към нас и това наистина е пробив.

- Знаем за тази борба, но няма такова нещо. Ние сме свирили и в Северна Македония, където също са ни посрещали много топло. Свирили сме и в много европейски градове като Амстердам, Кьолн, Брюксел, Париж и т.н. Благодарение на доктор Милен Врабевски, който продуцира цялата банда, успяваме да излизаме често от България.

- Във вашите албуми участват и много чуждестранни изпълнители?

- Пели сме с много звезди като Джон Лоутън от "Юрая Хийп", Рони Ромеро, който ми е личен приятел и дори бях на сватбата му. Понякога световни музиканти ни изпращат тракове от Щатите. В последния албум участват хора, които са свирили с Майкъл Джексън и Ерик Клептън.

- Как се включихте в този проект?

- Николо Коцев, китаристът, ме предложил мен на продуцента, защото ме е чувал. Много бързо се сприятелих с момчетата от групата и започнах да участвам в създаването на нови парчета.

- Това ли е най-големият проект, в който участвате?

- Това е грандиозен проект! Участвахме преди две години на "Евровизия" с Рони Ромеро като фронтмен и представяхме България. Това е огромно постижение за една група, дори и световна.

- Навремето Константин Марков ви е поканил за вокал на "Тангра". Как стана това?

- Косьо Марков беше чувал за мен и дойде в един бар, където свирех. Дръпна ме настрана и каза: "Искаш ли да станеш певец на "Тангра"? Без да се замислям, казах "Да". Така започна всичко.

- Защо прякорът ви е Боби Косатката?

- Веднъж звънях в радио "Тангра" и казах, че се обажда Боби от Красно село. Този, който вдигна телефона, за да обясни на другите кой звъни каза: "Абе Боби Косатката се обажда". Това идва от факта, че по онова време бях с коса до кръста. Така лека-полека се наложи този прякор. Шантаво е малко, дори вече му се радвам на този прякор.

- Пеете в три банди в момента. Как успявате да съчетаете ангажиментите си?

- Успявам някак си, макар че понякога се случва да се засекат участията на някоя от групите с друга и тогава е голям зор. Но от малък исках да пея и сега се занимавам само с това. Джеймс Хетфийлд, вокалът на "Металика", е първият ми идол. До ден днешен сънувам, че се срещам с него пред "Балкантон", където живея и той говори на български. Това е единственият музикант, който наистина ми е повлиял като имидж и като излъчване.

- Значи сте постигнали детската си мечта?

- Да, абсолютно. Сега се издържам само с музика, но понякога това изисква огромни жертви. Ето онзи ден свирихме в Пловдив, сега съм на почивка на морето. Тръгнах си от Пловдив и колата ми се развали. Върнах се с влака до морето. Много отдавна не бях правил това. Преживяването е уникално. БДЖ не е мръднало от тийнейджърските ми години. Такива жертви изисква рокендролът.

- Един музикант в България май наистина трябва да пее в няколко групи, за да се издържа?

- Така е. Ето сега трябва пет пъти да пътувам за един месец до различни места в страната и да се връщам в Китен. Как ви се струва разстоянието Китен-Петрич? Но всичко това губи значение, когато видиш усмивките на хората. Това те зарежда до небето и си казваш, че си заслужава.

- Записахте наново някои от най-големите хитове на "Тангра". Това е малко като историята, когато "Ей Си Ди Си" записаха отново с Брайън Джонсън хитовете на Бон Скот.

- Има нещо такова, но много световни групи го правят. Ние направихме нови аранжименти на тези песни и доколкото мога да преценя от реакцията на хората, те са много добри. А и групата е променяла състава си много пъти. Веднъж с Косьо Марков ги броихме, че са около тридесетина музиканти.

- Новите аранжименти привличат и нови фенове вероятно?

- Тези дни на концерта ни в Пловдив първите три реда бяха запълнени от тийнейджъри. Това са около 200 деца.

- Важно ли е младите да слушат рок?

- Важно е да "зарибиш" младите хора по рок музиката, защото борбата е много жестока. Дъщеря ми, която е на 15, започна да слуша рок и стана наша фенка.

- Вие сте твърдо рокаджия?

- Ако някой погледне моя плейлист, ще види, че имам и филмова музика, класическа, Стинг, нещо по-твърдо като "Слеър" и т.н. Аз съм отворен за всякаква музика. Навремето като деца слушахме цели албуми, което беше много фенско. Сега просто можеш да скачаш от песен на песен. В момента съм се запалил по "Колдплей". Вълнуващо е всичко, важното е да има хубава песен.

- Какво замисляте в момента?

- Имаме демозаписи от следващия, девети албум на "Интелиджънт мюзик проджект". С "Тангра" имаме организирано едно страхотно концертно лято. След това ще седнем в студиото да запишем нови неща с другата група, в която участвам - "Дер Хундс". Истината за един музикант е, че трябва да прави нова музика постоянно.

- Първият ви концерт на "Дер Хундс" е бил в Пловдив. Тогава е имало хора, които са дошли от други градове специално за да ви слушат. Така ли е?

- Да, спомням си две момичета, наши фенки, които дойдоха с влака до Пловдив. Ние не ги познавахме, но впоследствие се сприятелихме. В онези времена нямаше къде човек да ни чуе освен на живо. Имаше и един фен от Пловдив, който стоеше на първия ред и пееше с мен текстовете ми. Това са първи мои сблъсъци с фенове. Всъщност не обичам думата фенове. Наричам ги приятели.

- Накъде върви българският рок в момента?

- Започна да се създава едно общество, каквото от много време се опитвам да създам. Вече има и хора, които го правят. Получават се нещата. На мен много са ми любими групите от Сиатъл. Те всички са били приятели, правили са общи проекти и са си помагали.

Познавам много от българските групи и виждам, че качеството много е дръпнало отпреди десет години. Както в музиката, така и на идеите на музикантите. Имам си любими български банди, които си пускам с удоволствие.

- Живеете пред "Балкантон", какви хора ходят да репетират там?

- Има едни около тридесетгодишни, много добри музиканти, които за мен са млади, но отдолу идват и тийнейджърите, които също са много запалени по рока. Разбира се, от тях едни десет процента ще останат в музиката, но все пак това е обнадеждаващо.