Легендарната певица Кичка Бодурова: Половин век е достатъчно пътуване в шоубизнеса

Коя е тя

Кичка Бодурова има издадени над 30 албума на пет езика - български, руски, немски, гръцки и английски. Има реализирани концерти в пет континента. В момента живее в САЩ. Всяка година прави концерти у нас и по света. Има стотици награди и участва във VIP Brother 7, като заема 3-то място. Омъжена е за Крис Зарпас, има две дъщери.

Можете да гледате и чуете великолепната ни певица на следните дати на концертите й: 3 юли - Варна, 28 юли - Созопол, 28 август - Бургас: каса часовника и опера, 11 септември - Пловдив, 18 септември - Русе, 11 ноември - София, зала 1 на НДК

- Г-жо Бодурова, правите серия от концерти по случай 50 години на сцената. Много ли са тези години, малко ли са?

- Миналото лято се сетих, че бях едва 18-годишна, току-що завършила езиковата гимназия на Бургас, и в началото на юни ми звънна бившият озвучител на оркестър "Бургас", който беше тръгнал на турне с Михаил Белчев, Мария Нейкова и трио "Обектив", да ме поканят да отида на прослушване да започна в триото. Какво щастие изпитах! Не попитах родителите си, а им казах, че отивам с влака за Сливен, като не бях взела в мен нито дрехи, нито нищо. Одобриха ме и трябваше да остана и пътувам с групата, за да уча песните. Но в същото време, за да взимам някакви пари, ме сложиха в програмата да откривам концерта. Бях най-младата българска изпълнителка. Приказката: "Хвърли ме майко на смет, ама ме роди с късмет" в случая беше валидна. Получавах като солистка сума, за която майка ми почти месец работеше, нищо, че пеех само две песни. Дали са много годините? Звучат страшно много, но не ги усетих. Започнах много малка. Много песни изпях, много път пропътувах, прелетях. Чувствам се удовлетворена от това, което постигнах. Дали се оттеглям от сцената, времето ще покаже. Но искам моята публика да ме запомни жизнена и усмихната, а да не да казва: "Не е вече това, което беше".

- Напоследък има глад за естрадна, шлагерна музика. Харесват се и вашите колеги, които продължават да ходят по участия.

- Това е прекрасно! За всеки има място под слънцето. Много от естрадните песни ще останат завинаги в музиката. За мен в България има две крайности - попфолк (балканско, но леко циганско) и другото е по-западно звучене. Точно тук по средата застават естрадните песни. Моите песни са мелодични и близка до сърцето лирика. Особено се радвам на песните по мои текстове. За всеки един имам спомена как е написан, а те не са малко.

- В последното "Като две капки вода" отново ви имитираха, а колегата ви Панайот Панайотов дори участва в шоуто. Вие бихте ли го направили?

- Един-единствен път ме имитира успешно едно бургаско момче. Оттам нататък правят гротески върху мои песни, явно че съм трудна за имитация (ха-ха). Но в крайна сметка това е шоу. Аз не бих участвала в подобен формат, тъй като не мога да бъда имитатор. Харесвам много да взема една чужда песен и да я поднеса по мой начин, но да имитирам е абсурдно. Иначе Панайот е много добър изпълнител. Така и не разбрах в какъв скандал ме вкараха, аз не съм казала една лоша дума за него. Това, че той написа, че имало "мижав интерес" към моя концерт, беше, защото отказах ангажимента му да участва като мой гост и той явно се обиди и реши да ме нарани. Но за мен бе добре, защото четири медии дойдоха в препълнения летния театър в Бургас, за да отразят концерта ми. Е, той поне разсмя България с тази фраза, която се запомни.

- Имате опит в риалити формата "Биг брадър", както и в "Музикална академия". Смятате ли, че това е начин хората да "пробият" и какво бихте посъветвали тези, които отново ще влязат в "Биг брадър" наесен?

- Когато влизаш в такъв формат, трябва да не забравяш, че един ден ще излезеш. Остави другите да се излагат, а ти по- малко. Бъди себе си и остави другите сами да се обиждат, като показват слабостите си.

- Изключително прям човек сте. С какво си обяснявате завистта, която ви преследва от доста години? Само с факта, че сте красива и успяла ли?

- Това, че не живея постоянно в България, ми носи много негативи. Много хора се дразнят от това, че се връщам всяка година и продължавам да правя самостоятелни концерти. Удържах в годините, когато ме плюеха, че харесвам гръцката песен. Заминах за другия край на света, не се поамериканчих, не смених стила си, останах вярна на публиката. Да, аз съм пряма, а не всеки може да бъде такъв. Прямостта значи, че вярваш във себе си. Когато си успешен, имаш и много врагове. Аз казвам на моите две момичета: "Когато ми се похвалите, че имате завистници около себе си, тогава ще ви кажа: "Браво!".

- На кого през тези години не успяхте да простите - имам предвид колега, а и в личния си живот?

- Няма такъв човек. Вярвам силно , че всеки един от нас греши. Трябва да се забравят лошите неща. Горчилка да носиш в себе си е мъка. А иначе предателството много боли. Защото е направено от човек, на когото си вярвал и обичал.

- През годините са ви забърквали и в пререкания с Лили Иванова, макар тя да е казвала, че не вярва на ушите, а на очите си. Кой и защо има полза да ви забърква в скандал с колежки?

- Няколко пъти се писа, че съм взела любовника на Лили - Личо китариста. Този човек не го познавам. Никога не съм го виждала на живо. По-скоро друг от "нейните любови" много ме харесваше - Иван Пеев. Работила съм с него и като композитор и музикант. Имали сме турнета заедно в България и Германия. "Големят час" е една негова емблематична песен, която изпях в началото на моята кариера, пея и досега. За пръв и последен път той влезе в зала 1 на НДК като мой гост на последния ми концерт. Но там, където си вадя хляба, аз никога не съм имала лични отношения. Прекланям се пред таланта на Лили и заставам на колене пред амбициозността й. Не бих определила нейните продължаващи изяви като професионализъм. Тя винаги и всичко е правила професионално. По-скоро бих казала, че се дължат на амбициозност и на това, че публиката я обожава. Това, че продължава да пее и след 80-те, е нейно лично решение. Мисля обаче, че на една по- сериозна възраст трябва да внимаваме от любим изпълнител да не се превърнем в атракция.

- Понеже пишете за Емил Димитров в книгата си и той е бил от големите ви приятели, как се отнасяте към изпълнението на фолкпевец на песента му "Моя страна, моя България"? Синът му дори осъди изпълнителя.

- Не съм чула това изпълнение, но това звучи толкова просташки глупаво. Емил не би харесал това.

- Бихте ли участвали във фолкпарче? Софи Маринова например има песен с Дони, която ще изпее на наградите на БГ радио. Как се отнасяте към подобни колаборации?

- Софи Маринова е невероятна певица! Понякога имам съмнение дали тя самата знае колко е талантлива. В подобни комбинации единият има интерес и се залепя за другия. Навремето едно, две по-скромни гласчета ги уреждаха до по-големи гласове, за да ги изтласкат нагоре. Аз лично съм вълк единак - не бих участвала в подобни.

- Само след дни започват абитуриентските балове у нас. Спомняте ли си какъв беше вашият бал?

- О-о, разбира се, че помня. Нашият абитуриентски бал беше на "Ханска шатра", Слънчев бряг. Бяхме връзкари - бащата на едно от трите момчета в класа ни беше уредил там. Това, което си спомням, е, че вървейки по "Александровска" за автогарата, за да хвана автобуса, един гларус ми направи крачола на прекрасния черен панталон - в бял. Толкова страдах и отидох на бала осрана. Много страдах, но пак си танцувах. След години разбрах, че това било на късмет. Викам си - егати резила, егати късмета...

- Осиновихте дъщерята на вашия брат, която е успешна млада дама. Дъщеря ви Кристи също. Какво ги съветвате по отношение на мъжете?

- Радвам се на хубавите въпроси, които ми задавате! За една жена е хубаво да има самочувствие, да има кариера и да не й пука. Да може сама да си плаща сметките, сама да се грижи за себе си. Щастието трябва ти да си го създадеш, а не да очакваш принца на бял кон да ти го поднесе. На това ги уча. Кристи е в процес на дисертация и завършване на докторантура. И скоро ще я наричаме доктор Зарпас, жалко не Бодурова, а Маги порасна бързо, нея я пришпорих сериозно. Преди няколко дни се дипломира с математика в UNLV. Толкова се гордея с тях. Най-хубавото и смислено нещо в живота ми бе да помогна на това ангелче да вземе образование. Тя мина през голямо здравословно препятствие и не отложи нито изпит, нито семестър. Ще продължи образованието си и с магистратура. За съжаление, или може би не, животът като че ли се промени - не знам за "достойни мъже", но и много жени не са "достойни". Чакат да намерят парите, а не да намерят себе си. Семейството остана на заден план. Много неща се промениха. Както и да е. Моите момичета обаче мечтаят да имат детенце. Както аз пея в песента по мой текст: "Имах мечта аз единствена, рожба да дам на земята". И те мечтаят за това.

- В партньорския си живот щастлива ли сте? Знае се, че първият ви мъж - Божидар Бодуров, е искал да ви убие, бил е много ревнив. Страдали ли сте в живота си от домашно насилие?

- Не помня кой беше... Не помня нищо лошо. Във всички взаимооотношения - семейни, приятелски, бизнес, има понякога пушек. Но той трябва да излезе през комина и да продължим напред. Дали съм щастлива - да, има много причини да е така.

- Кой мъж се оказа голямата ви любов?

- Мъжът, който ме направи майка. Това е Крис, с когото сме като куче и котка. Казват, че за да просъществува една любов, разправиите са задължителни. Любовта или страстта е временно чувство. Но ако имаш приятел, да имаш скала до себе си - тогава би могъл да кажеш, че си щастлив човек.

- Преди години сте мечтали да станете астроном. Родителите ви обаче искали да запишете филология. Споделяте, че сте ги излъгали, че не са ви приели във филологията. Сега налагате ли се над желанията на децата си и кога го правите?

- Обичам да изразявам мнението си, но оставям решението да е тяхно. Непрекъснато им напомням една приказка, че е важно като умни хора да се учат от грешките на другите. Така че ако не искат много да ги боли в живота, да слушат хората с житейски опит!

- За какво мечтаете още?

- Мога ли да цитирам мой текст от песен: "Аз мечтая този свят да прилича на рая, като в приказка да е - мечтая!" Мечта е знам, но това искам аз. Да няма майчина скръб по земята, да няма плач и сълзи за децата. Мечта е знам, но това искам аз.