Режисьорът Людмил Иларионов: Веселин Маринов много ми помага

Навремето бяхме секссимволи, а сега сме само символи 

Кой е той

Людмил Иларионов, по-известен като Люси, е български актьор, режисьор, телевизионен водещ и певец. Роден е на 26 септември 1974 г. в град Добрич. В Плевен завършва Техникума по хранително-вкусова промишленост. Като ученик активно се занимава с танци. В началото на 90-те създава "Люсиен балет". След това завършва НАТФИЗ в класа на професор Крикор Азарян.

През 1997 г. излиза първият албум на неговата група "Ъп даун". През 2001 г. сключва договор с "Пайнер". Там за няколко години активно се изявява като певец и водещ на предаването "Фреш", но освен това е сред най-добрите режисьори в компанията.

- Г-н Иларионов, какво сe случва с вас в момента?

- Работя, какво да правя. Занимавам се с няколко проекта и имам страшно много работа. Тези дни ще излезе клип на Гери-Никол, който подготвям.

- Дали вие станахте най-големият в този бизнес?

- О, не бих казал. Има си нови момчета, които работят и са добри. Може би това, че от доста време съм на пазара - около 26 или 27 години, ми създава това име.

- Имахте група, наречена "Ъп даун", през 90-те, какво стана с нея?

- Те такива групи не се задържат на пазара много, а ние останахме 6 години. Спомням си, че когато посрещнахме 2000 година, последното ни участие беше във Варна. След това всеки пое по своя път. Мислех да направим тази година един концерт и да се съберем, ама малко остаряхме. Аз тази година правя 50 години. Ще бием Веско Маринов - всичките ни фенки са бабички. Шегувам се, още ни бива!

- Защо групата се наричаше "Ъп даун"?

- Аз го видях на един асансьор. На едното копче пишеше с маркер "Ъп", а на другото "Даун". Това е асансьорът в НАТФИЗ. Тогава просто изпреварихме времето си някак си. То и досега в България няма бой банди. Тогава беше времето на "Тейк дет", "Бекстрийт бойс" и решихме и ние да се пробваме. Имаме два албума, но никой сега не ни пуска. Може би защото се насочих към попфолка и от поп музиката спряха да ни въртят.

- Доста хора си ви спомнят все още?

- Така е, но в България го няма това да се поддържат старите групи. Телевизиите си избират да пускат това, което е в тренда в момента. Тийнейджърите са най-големите консуматори и за тях се прави всичко. Наскоро снимах един клип на Илия Ангелов и много ме хвана яд, защото този човек е много добър. Тъжно е, че музикалните канали не приемат такива големи звезди.

- Вие все пак сте актьор. Какво стана?

- Аз все още с удоволствие играя. Преди време ми се обади Димитър Гочев и ме покани да участвам във филма "Революция Х" и аз играх с огромно удоволствие. Актьорството ме кара да се чувствам щастлив, това ми е професията. За съжаление напоследък в България гледаме едни и същи хора във всеки филм. Като че ли актьорите от единия филм влизат в другия. Те толкова се повтарят.

- Вие сте добър танцьор. Какво стана с танците?

- Сега на 50 години танцуваме само с жената вкъщи. Както се казва, едно време бяхме секссимволи, а сега сме само символи.

- Въобще не се занимавате с танци?

- Имам толкова много работа, че последното нещо, за което се сещам, са танците. Подготвям концерта на Глория в края на август, както и концерта на Преслава през ноември. Има още два фестивала, които подготвям. Важното е да има бюджет за културата.

- Отказали сте да работите с Емилия?

- Тогава много се раздадохме и направихме много хубав клип, но тя бе недоволна. Скарахме се. По-късно тя ми се обади за поредния клип, но заради тези неща, които станаха между нас, аз отказах.

- Отказвали сте и на Ивана?

- О, тя много закъснява, а аз много мразя закъсненията. В момента обаче не е така, тя идва навреме и сме в много приятелски отношения. Тя си взе бележка и в момента е суперточна. Просто си имахме един разговор с нея и от тогава тя не е закъснявала.

- Получава ли се често това в бранша?

- Ами доста често. За Ивана го обсъдихме, но понякога ангажирам цял балет, яхта и какво ли не. Хората от екипа са разочаровани, защото седят и чакат, а всъщност нищо не се случва. Това е неуважение към мен, към екипа и към техния продукт.

- Имате над 50 клипа на Веселин Маринов?

- Той ги преброи и са малко повече. След последния клип, който се казваше "Сините очи", той каза: "Ей, професоре, това е 56-ият".

- Вие сте фен на Веселин Маринов?

- На първо място сме приятели. От много време работим заедно и много ми е помагал за всякакви неща. Той е един от малкото хора, които ми се обаждат всяка година за рождения ден и за някои празници. Ние сме от хората, които си броим приятелите на двете ръце, а не в социалните мрежи.

- Трябвало е навремето да подгрявате ди джей Бобо. Каква е историята?

- Тогава завършвах НАТФИЗ. Заместих Иван Бърнев в един спектакъл, защото той беше контузен. Аз по това време танцувах активно и правех едни салта, от които публиката полудяваше. След един спектакъл дойде едно момиченце, което ми поднесе огромен букет с рози. А това беше един от последните ни спектакли, защото повечето влизахме в казармата. На следващия спектакъл пак се появи същото момиче и ми каза: "Татко иска да говори с теб". Човекът просто ми предложи помощ. Беше шеф на Военна болница.

- Да, но май сте симулирали в казармата?

- Аз трябваше да изкарам 40 дена в казармата и след това да отида пазач във Военния театър. Но също така имам много операции и травми на краката от танците. Когато ни накараха да пълзим по плаца, аз реших, че е време да включа актьорската игра. Изпратиха ме до София във Военна болница. Аз веднага звъннах на шефа, а той дойде и освободи войниците, които ме водеха. След това ме изпрати с военна линейка до Зимния дворец, където подгрявахме ди джей Бобо.

- Кой е най-запомнящият се концерт за вас?

- Ами това, че на един концерт на Джеймс Браун ме пребиха. Тогава бяхме със Слави Трифонов, Оля Лечева и Петко Манчев от моята банда. Тогава изведнъж на парчето "Сексмашийн" аз не издържах и скочих на сцената, въпреки че имаше много голяма охрана. Джеймс Браун е един от моите идоли и скочих на 50 сантиметра от изпълнителя и започнах да танцувам.

- Каква беше реакцията?

- Публиката много се радваше, но в един момент започнаха да излизат едни големи момчета и аз тръгнах да бягам. Бутнах китариста, ритнах барабаните, но ме хванаха. Изкараха ме от сцената, пребъркаха ме и ме оставиха.

- Добре, но кой ви би?

- Тук се нахвърли българската охрана. Започнаха да ме налагат, да ме ритат, нещо ужасно. Аз съм се свил и виждам едни кабели, които се подават от таблото, и се хващам за тях. Тези се уплашиха, че ще прекъсна концерта, и ме изведоха от там. Но три дни след това пиех вода през сламка.

- Снимахте клип в Дубай с телефона, защо?

- Когато отидохме в Дубай, ние се бяхме разбрали за една цена с филмовата къща за камери, осветление и т.н. Когато пристигнахме на място, се оказа, че цената е скочила вече двойно. Бях с Преслава и Галена. Арабите решиха, че няма къде да ходим и трябва да си платим. Само че аз си носих фотоапарат с различни обективи и реших да го ползвам. Отидохме с оператора и осветителя в един мол и се екипирахме за снимки.

- Добре, но в Дубай всичко е в камери и веднага могат да ви хванат, че снимате нелегално.

- Затова отидохме на сафари в пустинята. Един българин ни закара с джипа си и ни показа много красиви локации. След това в България доснимахме видеото.

- Къде е най-евтино да се снима?

- В Тайланд. Там си наехме слон за 50 долара за 2 часа. Индия, Мароко и Дубай станаха много скъпи вече и не си заслужава да се ходи там. Дори когато отвориш статив на улицата, може да се простиш с техниката си.