Певицата Дара Екимова в лично интервю: Имам повече тъжни истории за разказване
Музиката е като обезболяващо
Коя е тя
Дара Екимова е хитова българска изпълнителка, родена на 25 юни 2002 г. в семейството на Ива Екимова и фронтмена на групата "Сленг" Димитър Екимов-Дими. От 2-годишна пее, а още на пет става част от музикална група "Бон-Бон". През 2013 г. участва в кастинга на "Екс Фактор", където не продължава поради малката си възраст спрямо регламента, а през 2015 г. участва и в националната селекция за детската "Евровизия". Днес Дара има многобройни хитове, като песента й "Недей да ме будиш" има малко над 2 млн. слушания.
- Музиката лекарството ли е за трудностите в живота?
- Определено. Музиката е като обезболяващо. Терапия, в която сядам да говоря сама със себе си, написвам историята, мислите си, как аз преживявам случващото се, заключението от него. Все повече мисля за това музиката ми да бъде полезен лек за хората, които я слушат. Дали песента може да помогне на някой да обича живота си на тази Земя повече, да излекува рани, да не е просто мелодичен фон, а да успееш да вникнеш в разговор със себе си. Да е толкова лична, колкото и да е за всички.
- Създавали ли сте песен, която е прекалено лична за издаване?
- Да, но все пак съм я издала в името на казаното по-горе. Едно от любимите ми произведения е Cis moll на Пенчо Славейков. Ако трябва да синтезирам, в тази поема изкуството е духовната опора на твореца в най-тъмните му моменти, граничещи с желанието да сложиш край на живота си, защото си се почувствал безсмислен. Надмогването на личното в името на нещо по-свято, а именно, че изкуството не служи само на теб, но и на хората, до които успява да достигне. Това е смисълът. "Недей да ме будиш" и "Дишам" определено са такива песни.
- По-трудно ли е да създаваш тъжни песни, отколкото весели?
- За мен дори е по-лесно. Понякога страданието е нещо като задължителната цена, която трябва да платиш, за да преминеш на следващото ниво на развитие. Така го чувствам аз за себе си поне. Всеки е различен. Имам повече тъжни истории за разказване, отколкото весели, но то пак е въпрос на лична гледна точка. Ако някой е в моите обувки, но има различно възприятие за същите ситуации, вероятно би написал весела песен. Сега, отговаряйки на този въпрос, чувствам, че има предизвикателство, което очаква да бъде изпълнено. Има толкова неща, за които да благодаря и да се усмихвам, ще седна да ги напиша в песен.
- Как изглежда вашият творчески процес?
- Колко време имате, за да ви разкажа целия си живот дотук? Постоянно си записвам мисли, мелодии, идеи. Те после се трансформират в песни и в съвместна работа с музикални продуценти.
- През какви етапи минавате, когато създавате музика?
- Ако говорим за емоционални етапи - цялата палитра. Ако говорим за техническата част - понякога е спонтанен процес, в който написвам песен за 3 часа и създаваме демото заедно с човека, с когото сме в студио. Понякога идеите имат нужда от време, за да узреят в главата ми. По-често думите идват заедно с музиката. В процеса има и доза дисциплина, защото не разчитам, че вдъхновението идва само. Освен това спазвам и дадени правила в контекста на структурата, които вярвам, че работят за добрата поп песен.
- Разкажете повече за последната се песен.
- "Дишам" написах през ноември или декември 2022 година. Случи се ненадейно, защото в този ден дори нямаше план да влизам в студио. Саня ми се обади и ми каза в последния момент, че има 2-3 свободни часа, в които ще мога да работя с музикалния продуцент на парчето - Кристиян Пистол (Мистър ГЪН). Когато пътувах към студиото, ми хрумна идеята за припева - "Дишам, дишам, дишам". Влязохме, измислихме акордите, започнах да записвам на фрийстайл идеите за кантото на куплета, а както казах и по-нагоре - по-често думите идват заедно с музиката, тоест отвъд мен, но чрез мен се появиха: "Сърце, душа, отвори ми, за да вляза". И така за 3 часа създадохме "Дишам". Втория куплет и бриджа написах също на един дъх преди няколко месеца. Обичам да казвам, че в тази песен определено има Божия намеса.
