Актрисата Албена Михова в най-личната си изповед: Баща ми ме разплакваше!

"Помня как плаках, гледайки една пиеса, в която баща ми играеше. Не можах да повярвам, че ролята му ме просълзи, защото все пак съм му дъщеря", сподели пред Би Ти Ви легендарната актриса Албена Михова за спомените си с баща си в своите младини.

"Като бях малка, баща ми ми казваше нещо, което винаги ще помня: „Албенче, татко, вярвай в себе си!" Казваше ми и да не ставам актриса, защото актрисите винаги по друг начин си извоюват ролите. Отговарях: „О-о-о глупости! При мен няма да има такова нещо, аз ще ги сразя с талант!" Ей такива неща сме си говорили, но аз все пак бях на 14 години тогава и не знаех въобще дали ще ставам актриса. Както и първо станах детска учителка, но видях, че не ми е достатъчно да стоя и да чакам децата да се наспят в детската градина", изповяда Михова.

И добави: "И постепенно се случи всичко – ходих на театрална школа, играех в почти всички пиеси, които водех като реквизитор в театъра, а това беше 5-6 години. Помня как плаках, гледайки една пиеса, в която баща ми играеше. Не можах да повярвам, че ролята му ме просълзи, защото все пак съм му дъщеря! А човек знае всички нюанси на родителите си, но като ги видех на сцената, е съвсем различно. Майка играеше и пееше страхотно – имаше едно високо куклено гласче... Детството ми беше много красиво! И сега, на 21 ноември в Спортната зала във Варна е големият концерт на моето училище, в което учих от първи до осми клас. „Черноризец Храбър" се казва сега, а беше „Жечка Карамфилова". Поканена съм като специален гост, което много ме трогна. Имам хубави, топли спомени от съучениците си, голяма част, от които ме подкрепиха, когато загубих майка. Много от преподавателите също бяха до мен тогава, в това меле на живота ми. Така че сега ме чакат хубави моменти, свързани с моето минало", артистката с дълъг стаж на театралната сцена разказа повече за своите години в миналото.