Христо Кидиков стана на 77 г. Посреща празника с децата и внуците

Цъкни ВЕФ-а, майна

Въобще не се чувствам възрастен

"Седмиците ми носят щастие. Сега стават две, а след време може и да станат три, ако станем роботи", смее се легендата на българската естрада Христо Кидиков.

Певецът вчера навърши 77 години, въпреки че според голяма част от фенките му изглежда много по-млад и направо момченце.

"В покера, наречен Живот, всички сме уязвими и всички можем да направим грешка. Иначе сега на село с жена ми събираме последната реколта от чушки и домати. За да не се получи като баснята за Баба Мравка."

Неостаряващият певец се събра с някои от децата и внуците си за рождения си ден. Единственото, което го безпокои в живота, са цените и световните събития. Иначе се радва на обичта на хората и на феновете. Участията също го карат да се усеща жив и полезен.

"Дори по пазара, когато ме срещне някой, ми казва "Хей, живот, здравей, здравей" и иска да се снима с мен. Това е голямо признание и аз съм благодарен на Живота" - споделя легендата.

През седемдесетте години на миналия век излезе изразът: "Цъкни ВЕФ-а да чуем Кидика как се дере". Певецът възприема с чувство за хумор всяка една закачка с него. Дори има написана книга, която е озаглавена "Цъкни ВЕФ-а".

"На сцената всичко е бляскаво - прожектори, дрешки, гримове, усмивки... ама зад всичкото това нещо стои много упорит труд и много пот и безсънни нощи. Това си е нашата професия и не се оплаквам", казва Кидиков.

Изпълнителят смята, че тепърва публиката ще оценява неговото творчество. Разбира се, на тази възраст той се замисля кога и как да слезе от сцената, но засега хората го искат.

"Когато излезеш от сцената и си изпратен само от звука на собствените си стъпки, а не от аплодисментите на публиката, тогава е време да слезеш от нея завинаги. Това е една много страшна тишина за всеки артист", казва певецът.

Много малко са изпълнителите, за които има създаден градски фолклор като "Цъкни ВЕФ-а". Кидиков дори направи песен с този текст, чието продължение е типично по пловдивски, защото той е пловдивчанин, "Да чуем Кидика как се дере, майна".

Изпълнителят е категоричен, че Пловдив е най-артистичният град на Балканите. Мъчно му е, че животът му е наложил да живее извън Града на тепетата, но винаги с удоволствие се връща там. Имал е много участия във Филибето и винаги се е раздавал с цяло сърце за съгражданите си.

Много важно за Кидика е да изпълни очакванията на публиката и да направи много повече от това да си изпее песничките.

"Когато слизам от сцената, аз знам, че съм дал всичко от себе си. Чувствам се зареден и си давам сметка колко много ми дава публиката. Хората са дали парите си, за да ме чуят, а аз съм дал всичко от себе си, за да останат доволни те. Така е било винаги в цялата ми кариера" - обобщава Кидиков.

Желаем му да е жив и здрав!