Мария Жекова, водеща на "Вкусът на България" по Би Ти Ви: Не осъзнаваме какви късметлии сме да живеем в България

По нашите земи има невероятни неща, трябва да отворим очи и да ги видим

КОЯ Е ТЯ

Новият сезон на "Вкусът на България" започва в събота (7 октомври) по Би Ти Ви под мотото "Да съхраним нашия "земен рай" България", изпълнен със спиращи дъха гледки, които окриляват душата. Всяка събота, водещата Мария Жекова ще провокира зрителите да се замислят над това - какво могат да направят, за да съхранят България, как да се хранят природосъобразно, но и как могат да опазят майката природа. Жекова е победител в седмия сезон на "Мастършеф", а наградата от 100 000 лв. инвестира в реставрирането на стара родопска къща в китното село Силивряк. Именно от тази къща стартира и първият сезон на "Вкусът на България" миналата година.

Снимка: bTV

- Честит нов сезон на "Вкусът на България", г-це Жекова. Какво е усещането на старта?

- Преди всяко едно начало се вълнувам изключително много, защото няма еднакви срещи и преживявания. Несравнимо е! С всеки следващ сезон се разкриват нови и все по-интересни кътчета и вкусове и нямам търпение да ги споделя със зрителите. Това, на което обръщаме сериозно внимание в този сезон, е връзката на хората с природата и земята, която много ми се иска да затвърдим. Тя е толкова значима и невероятна. Тук сме големи късметлии, че земята ни ражда невероятни продукти от изключителни сортове, запазени във времето, и ние можем да ги опитваме. Това е най-голямото богатство на храната, като добавим и обредността. "Вкусът на България" се крие в тези невероятни продукти.

- Къде попада фокусът в новите предавания?

- Доста време отделихме на морските региони, Странджа, Бургас, Созопол, с. Голица. Много се радвам, че имах шанса да се докосна до непознати за мен аспекти досега. Започваме с нещо много дълбоко - среща с нестинарите в странджанското село Българи. Освен кулинарно изкуство България крие много богата палитра от културно наследство. Затова трябва първо да си отворим очите, а не да бягаме от действителността. Целим да покажем онова, което си заслужава да бъде видяно и с което трябва да се гордеем. Да се концентрираме върху това, което може да бъде направено, а не да сме негативни. Всеки може да даде личен пример и да спомогне за въздигането на България. Имаме отговорност, освен да се наслаждаваме. Наблягам на това, че връзката със земята дава основата на по-качествен живот. Обменът на тези идеи е най-ценен, от който можем да се възползваме. В много критичен момент сме дали ще го запазим или загубим.

- Давате положителен пример в запазването на този обмен с родопската къща, която купихте и за която се грижите. Как върви родопският живот?

- Шест години е това родопско всекидневие. Моята лична кауза отнема повече от времето ми, но смятам, че си заслужава. Тя ми дава друг тип сила и вдъхновение. Вярвам, че трябва да му се отдам. Не се оплаквам, гордея се. Най-голямото ми щастие е, че съм успяла да променя немалко хора. Голяма част от тях се интересуват от домовете си, реставрират ги. Изводът е, че има смисъл човек да се опитва да дава хубав пример, когато дръзне да направи крачка напред. Хората често се шегуват, че водя няколко живота паралелно. Единият е "Вкусът на България" и постоянните пътувания. Другият е Родопите и село Силивряк с посрещане на гостите. Много съм благодарна на тази динамика.

- Какво бихте посъветвала хората от по-големите градове със забързаното им всекидневие, които често се хранят накрак с нездравословна храна?

- Две неща. Когато се хранят, да се замислят дали се саморазболяват или самолекуват. И второто е да бъдат любопитни. Основополагащ принцип за мен е това - ако се концентрираш върху проблемите, те ще се умножат. Ако се концентрират върху добрите примери и смислените неща, те също ще се умножат.

- Какво е за вас "Мастършеф" и победата в седмия сезон на кулинарното риалити?

- "Мастършеф" за мен беше първото голямо нещо, което ми даде право на глас. За което съм много благодарна и признателна като шанс.

- И за финал - как се виждате след 10 години?

- Вярвам, че всичко е възможно, и не искам да знам след 10 години какво ще ме очаква. Потапям се в живота и се оставям на изненадите и съдбата.