Кофе Бабоне: Прабаба ми беше католичка, заради нея съм рижав
*Извънземни не съм виждал, но магии и вампири - да
Кой е той
Кофе Бабоне е роден в Гана, а през 1989 г. пристига в България, за да учи. Занимава се с търговия с дрехи, а по-късно развива актьорския и певческия си талант и се появява в редица телевизионни шоута. Днес отново се занимава с търговия основно с африкански стоки, но не оставя и страстта си към актьорството. От родината си е донесъл със себе си и немалко мистика.
- Кофе, много се заговори за извънземни същества напоследък, бяха представени такива останки в Мексико, Вие вярвате ли в тях?
- Сигурно има, ама аз не съм виждал. Но съм виждал разни вампири, те си личат отдалеч (смее се).
- Говорили сте доста за магии и шамани, има ли още такива неща?
- Много хора не вярват, смеят ми се. Но има неща, които, ако не ги знаеш, по-добре да не ги научаваш. Който отиде и види на живо тези работи, ще се върне тук променен. Виждал съм магии, баба ми правеше, чичо ми също. Тази ми баба живя до 121 години и никога не беше ходила на лекар.
Имам двама приятели, които правят магия за проглеждане. Ходят при тях слепи от Европа, от Англия, от другаде и започват да виждат. Това са традиции и опит, които се предават от стотици поколения, има неща, записани на камък, които други хора не виждат и ако видят, не могат да разберат.
- Вие занимавали ли сте се с магии и тайнства?
- Не, аз съм католик. Но съм виждал невъзможни неща, които тогава за мен са били нормални.
- Наскоро в едно предаване по телевизията се разбра, че всъщност се казвате Пол, а не Кофе, така ли е?
- Да, аз съм католик по линия на прабаба ми, макар майка ми да не е католичка. Нейната майка и братята й са били шамани, магьосници и е нямало как да станат католици.
Някои хора мислят, че Кофе Бабоне ми е псевдоним, но не е. Ако отидете в Пипиаси, родния ми град, когото и да питате за Кофи (така се казва, с "и" накрая") Бабоне, всеки ще ви заведе до къщата на баща ми. Аз съм роден в петък, а който е роден в този ден, се казва Кофи. Ако си роден в четвъртък, се казваш Куами, в понеделник - Куаджо, в който ден си роден, той дава името на детето. Такава е традицията в нашия район, който е населен с много търговци, от там са и най-добрите певци.
Знае се, че съм роден под едно мангрово дърво и първо майка ми ме е повила в бананово листо. Тогава ме нарекла Кофи, но когато вече са ме прибрали вкъщи и трябвало да издадат акта за раждане, са ме записали Пол, за да стана католик. Но майка ми винаги си ми казваше Кофи и когато тръгнах да идвам в Европа, тя ми даде едно бананово листо да помня откъде съм, и една печена пуйка да си хапна по пътя.
- Прабаба католичка в Гана, как така?
- Тя е била от Италия и е била монахиня. Чудил съм се как може монахиня да има деца, но явно тя първо е родила децата си и после се е замонашила. И досега не съм разбрал цялата история, не знам и кой е бил бащата на майката на майка ми. Тогава е имало война в Гана, имало е англичани, испанци, италианци и не знам още какви. Следващия път, когато си отида в Гана, ще разпитам които са останали живи възрастни роднини и съседи, може някой да помни нещо.
Аз помня тази баба, когато вече беше много възрастна с бяла коса, а аз бях съвсем малко дете. После тя замина за Италия за някакъв манастир и там е починала и е погребана.
Семейството ми има голяма плантация за портокали, какао и един плод, който е като картоф и се казва "ям". Управляват я чичовците ми и може да разбера дали имам нещо общо с италианците, защото те са по-мургави в Европа, а аз съм по-светъл ганиец (смее се).
Майка ми е от Абетифе, ние сме седем деца и колкото и странно да звучи, с изключение на сестра ми, всички сме рижави. Затова и ние с братята ми бяхме специални и бяхме пажове на "царя" на местния карнавал. Всяка година имаме карнавал в града, отвсякъде идват хора. Преди да излезе пред хората, този "цар" стои в една шатра и за да го изнесат на носилка, аз или някои от братята ми, трябваше да сме отпред, иначе трябва да си стои вътре. И после вървим пред носилката, на която е той, облечен в бяло и накичен със злато и други украшения. Традиция е хората да дават пари, който колкото може, за здраве и късмет. Аз първо се пазарях и на мен да дадат някакви пари от тези (смее се).
- Доста години сте в България, но така и българите не знаем почти нищо за родината ви, разкажете малко повече.
- Има много интересни неща в Гана и бих искал да може българите да отиват там и да ги видят. Когато си ходя, винаги гледам да отивам на различни места, защото познавам повече България. Тук също много обикалям и за 33 години сигурно съм бил на повече места, отколкото някои българи. Нали съм "българинче" (смее се). Обичам наште планини зелени и българинче да се наричам е първа радост на Кофко (смее се).
В Гана може да се види един град край морето, откъдето англичаните и португалците са изнасяли злато и роби. Всичко е запазено, оковите, залите и дори един тунел, наклонен като пързалка, който започва от крепостта и излиза на пристанището точно пред корабите. Който веднъж е влязъл в този тунел, животът му е свършвал, защото е бил качван и откарван за Америка. А озовеш ли се на кораба, има голяма вероятност да умреш по пътя, а ако стигнеш жив... знаете. Страшно нещо е било.
Аз много съм ходил из България по исторически места, манастири, чел съм и знам за турското робство, виждал съм къде са рязали главите на хората, костите им, такива страшни работи, които са били тук. Нещо такова е имало и в Африка, когато видиш това, може да се разплачеш, но това е историята.
- Свързваме Африка с джунгла и сафарита, има ли такива неща в Гана?
- Има джунгла, разбира се, туристите може да отидат да я видят, да наблюдават дивите животни. Но е забранено да се стреля по тях. Но има и много плантации, които са интересни, като какао, каучукови дървета. В България има Родопи, Странджа и други красиви места, но и в Гана има такива, също и плажове на Атлантическия океан.
Много красиви са градовете, като Акра, Ашанти и други, там се смесват различни обичаи и култури не само от Гана, но и от цяла Западна Африка, много е колоритно.
Пипиасе е градът, където съм роден, майка ми и баща ми са се преместили там след войната, той е на брега на една изкуствена река. От нея Гана произвежда ток, който продава на съседните държави, а самите хора в Гана нямат ток. Произвеждаме и много какао, при това с високо качество, но доскоро в страната не се произвеждаше шоколад. Вече се произвежда и шоколад, най-качествения в света, който има една тайна, която не мога да разкрия.