Явор Сарафов: Строг, но справедлив съм в "Мастършеф"

Мога и с хляб и сол да бъда на масата, рецептата за вкусна храна е добрата компания 

КОЙ Е ТОЙ

Явор Сарафов е член на журито на кулинарното риалити "Мастършеф" по Би Ти Ви в компанията на шеф Илиан Кустев и шеф Александър Таралежков. Името му е символ на успеха, а животът му - аналог на американската мечта. Едва завършил право, Явор бързо проявява своя нюх и вече над 30 години успешно ръководи различни бизнеси. В казармата животът го среща с шеф Виктор Ангелов, а близкото приятелство прераства в партньорство в ресторант, впоследствие и във верига заведения за бързо хранене. Понастоящем работното ежедневие на Сарафов се разпределя между ресторанти, управление на имоти и инвестиции. Явор Сарафов има изключително сериозен опит относно процесите, протичащи в една кухня или ресторант, за които дори готвачите често нямат представа. Освен кулинарен любител и успешен ресторантьор Сарафов е и страстен познавач на виното.

- Г-н Сарафов, каква беше мотивацията ви да се влеете в редиците на журито на "Мастършеф"?

- Моят мотив беше предизвикателството да направя нещо ново, като същевременно предам знания и опит на тези млади хора, които участват. Както и на зрителите, които също биха почерпили от моя опит. А той, вярвам, че е богат. Преди да взема окончателното решение, разговарях с двама души. Единият е моят близък приятел шеф Виктор Ангелов. Той ме окуражи с думите: "Не губи време, приеми предизвикателството! Ще се забавляваш". Другият човек, с когото се чух, е моята близка приятелка Радост Драганова. Обадих й се и я попитах какво да правя в тази ситуация. "Бъди себе си, бъди цветен и се забавлявай", отговори ми тя. И така започна всичко.

- Не сте медиен човек досега, как свиквате с известността?

- Моето нормално амплоа е да не се набивам на очи. Не съм свикнал на популярност и не съм я търсил през годините. Сега няма връщане назад. Това, което получавам като обратна информация е изпълнено с положителни отзиви. Цветни, колоритни и забавни.

- Значителна част от коментарите ви сочат като символ на баланс и достолепност. Съгласявате ли се?

- Факт е, че съм най-възрастният в групата. Житейски и професионално най-много съм видял и изтърпял. Такъв ми е и темпераментът - не крещя и не говоря високо, за да привличам внимание. Това ми дава една балансирана позиция, което е полезно, защото тримата в журито сме орел, рак и щука. Бидейки по-балансиран съм и по-търпелив. Така мога да се погледна отстрани и да кажа, когато е необходимо - да, ако колегата е прав, ще се съглася. По-аналитично разсъждавам и това предполага егото да е по-снишено.

- На какво ще държите най-вече при оценките си в "Мастършеф"?

- Оценката на всяко едно от ястията почива освен на креативност и смелост, също и на вкус. И това е на първо място. Това ми е основният критерий. Не непременно най-красивото ястие печели. Важен е балансът, разбира се, но сме виждали такива, които стават за снимка, но не за ядене. Вкусът е мой приоритет. Не спестявам забележки. Мога да изглеждам строг, но съм обективен.

- Разкажете ни за приятелството ви с шеф Виктор Ангелов.

- Запознахме се в Симеоновград в казармата още на първия ден. Станахме много близки - и по отношение на готвене, и на пътувания. До ден днешен работим доста добре и се балансираме един друг. Изключително близки сме и като приятели, и в бизнес план. 

- Имате особено голяма любов и страст към пътувания...

- Това не е страст, това е болест и патология при мен. Чувствам се добре, когато планирам и пътувам. Едно истинско откъсване от средата много ме зарежда. Може да е за два дни до Гърция или за седмица до Норвегия, но това ще бъде нова емоция. Идеята е да се откриват нови места, хора, храни, опит. Без това не мога и за мой голям късмет уцелих половинка, която обича дори повече от мен да пътува. Двамата се конкурираме с идеи за различни дестинации и спорим кои да бъдат с приоритет и кога да бъдат планувани.

- Кои са най-впечатляващите храни, които сте опитвали?

- Най-важното, за да стане една храна впечатляваща, е добрата среда, добрата атмосфера и добрата компания. Мога и с хляб и сол да изкарам весело. Затова най-добрата рецепта за вкусна храна е добрата компания. Ето защо не мога да ям сам. Чакам някого, за да споделя с него храната. Може да не си говорим, но да сме заедно на масата. Поради тази причина не може да ме видите да се храня сам вкъщи.

- Наистина ли сте имали проблеми с теглото?

- Да, преди 10 години, когато свалих 26 килограма, чувствах се страхотно и всичко беше вълшебно. Но се оказа, че с възрастта метаболизмът се забавя и се налага да се подлагам на ограничения. В професионален план непрекъснато пробвам храна и питиета. Това предполага в дните без ангажименти да внимавам. Моят съвет към всички читатели е да внимават много с храната, защото грешките, които се правят на една възраст, дават отражение на по-късни години. По себе си съдя как съм свалял килограми и съм поддържал форма на 30 и 40 и как сега на над 50 години.

- Любител сте на екстремните спортове. Какво ви дават те?

- Да, всичко опасно и екстремно обичам да правя. Запалих се по тези спортове, които на моята възраст са много рискови. Но това ме влече - да ме изкарат в нова среда с нови приятели. Гмуркане, кайтсърфинг, ски. Тенис на маса всеки ден играя, защото е достъпен и лесен спорт в близката зала.

- Следите ли българския футбол? Имате ли любим отбор?

- Отгледан съм в левскарско семейство, но по никакъв начин не ме привлича този спорт и не искам да се асоциирам с него у нас. Следя Шампионската лига и световните първенства, както и английското, италианското, испанското... Това са два различни свята. Много искам българският футбол да достигне отново нивата от 80-те и 90-те години, защото българите имаме нужда да се отъждествяваме със спортни успехи. В редките мигове на български пробиви в света се чувства как се обединява народът. А когато наш отбор падне от малка спортна сила в съответния спорт, се вижда как този неуспех разединява и води до тежко противопоставяне и конфронтация. Спортът би следвало да е национална политика.

- Коя кухня по света ви допада най-много?

- Истината е, че изключително много харесвам Азия и Средиземноморието, но много често нямаме време и нерви да се занимаваме с по-сериозно готвене и аз, и половинката ми. Нерядко поръчваме готова храна или приготвяме нещо бързо, лесно и просто - паста например. Става и с пица, и ориз с домати, и с таратор. Важна е добрата компания.

- Кои храни не харесвате?

- Имам ужс от желеподобни кремчета и десерти. Това ме влудява. Още от детската градина си ги спомням. Иначе няма храна, която да отхвърлям. Обожавам подправки, но да не е прекомерно, както е в индийската кухня например.

- Имате и нереализирана авантюра с правото. Защо?

- Разминах се тотално с правото в момента, в който ме скъсаха през 1993 г. Бях втори семестър в пети курс. 15 години по-късно се записах отново да го върша не защото исках да се занимавам с това, а да дам пример на децата си и да предприема ново предизвикателство. Не съжалявам за това, правото дава много. Даде ми много, без да съм работил с него нито един ден.