Малин Кръстев: НФК ни отказа 3000 лв. за студентски проект, а отпусна 100 хиляди за травестит шоу

Актьорът, който мрази да му е лесно, станал актьор, защото не бил подготвен за контролно по български език

„Няма да забравя как с проекта „Шум и бяс“ по Шекспир, който с Герасим Георгиев - Геро направихме в същата година, в която НФК вложи 100000 лв. в някакво травестит шоу, ние, с класа от театралния колеж „Любен Гройс“, на който преподавахме, кандидатствахме също. За 3000 лв. И нас ни отрязоха. Оказа се, че проектът е недостоен. С Геро вложихме лични средства в проекта на този клас, за да могат децата достойно да бъдат дипломирани. Как после поглеждаш студентите си в тази ситуация и им казваш, че това, което ние работим, е стойностно?!“, изля жлъчта си артистът и драматург Малин Кръстев „Тук и сега“ пред Деси Банова - Плевнелиева по Нова ТВ.

Затова и вече спрял да преподава. „Съжалявам, обезверих се! Нямам нужда да гледам как едни млади хора инвестират средствата на родителите си в нещо, което за което държавата им казва: „Вие не ни трябвате, вие сте безсмислени“, добави още Кръстев. Според него държавата това показва на децата ни. Още отпреди, когато съзнателно комунистите с бърза ръка са: „заврели по затворите и са избили интелигентните хора“. „Сега ни убиват бавничко. Може би дори несъзнателно. Вероятно не разбират това, което правим. Те нямат национално мислене за това какво е българският език и култура и колко е важно това за една нация. Ние за тях сме някакъв излишен лукс - финансов също. Като сграден фонд“, споделя тъгата си Малин.

Но въпреки всичко - лишения, безсъние и трудности, пак би избрал актьорството, ако върне времето назад. „Това е чарът на тази професия. МРАЗЯ ДА МИ Е ЛЕСНО! Мразя да превръщаш професията си в нещо лесно, което само да четка егото ти. Славата е най-близката творческа смърт“, категоричен е Господарят на ефира. За него актьорската хигиена е мъдро да оцелееш в професията и мъдро да извървиш пътя си. Всичко друго е евтино. „Във времето, в което се борим с всякакви кризи, включително и липсата на ценности, вдъхновение черпя от над 30-годишния си труд. Години, в които се борим да оцелеем, защото българската култура не се прави въпреки, а поради всичко“, каза още той.

За 30-те си години на сцена, Малин Кръстев е разбрал, че театърът е една особена материя, в която можеш да позволиш да ти се случват неща, които в реалния живот би си спестил. „Разбрах, че това е професия, която не се работи. Тя се живее! В нашата професия за да направиш добра роля, трябват добри партньори, колеги и текстове", казва Кръстев.

За приза му Актьор на Европа за 2006-а г., трите му награди „Икар“, четирите „Аскеер“, последният от които за главна мъжка роля в спектакъла „Една испанска пиеса“ и т.н., стои най-вече екипната работа. „Това по-скоро са награди за постиженията ми в годините и срещите ми с любопитни и готини хора. Сигурно е хубаво да четкат егото ти и тези награди да събират прах вкъщи. Да, наистина е приятно, когато гилдията и хората, раздаващи тези награди, оценят труда ти. Но зад тях всички тези награди стоят много труд и големи приятелства с големи реисьори. Както е и партньорството ми с Вальо Танев в култовото представление „Лазарица“ на проф. Крикор Азарян по разказа на Йордан Йовков, с което обиколихме почти целия свят“, припомня Малинко.

И се сеща как е започнало всичко: „Няма да забравя - правехме контролно по български, за пореден път не бях учил. Влезе директорката с висок и плешив мъж, и каза: „Кой иска да се занимава с театър?“. Веднага вдигнах ръка - беше шанс да напусна контролното. И така животът ме срещна с Михаил Ганев, братът на актрисата Домна Ганева“, разказва той. Ганев го взима за проекта „Пинокио“ по Рада Москова и в крайна сметка се оказва, че той е човекът, който на съвсем ранна възраст го „заразява“ с понятието театър и магията му. „От малък имах афинитет към киното, дори заплашвах майка ми, че ако не спре да ме ядосва, ще вляза в телевизора. То пък взе, че се оказа вярно след това. И това определи пътят ми и желанието да се занимавам с театър“, допълва Малин.