Актьорът Филип Аврамов: Взех златен медал на европейското по пиене

Ирландците са като руснаците - не знаят как да консумират алкохола

Кой е той

Филип Аврамов завършва през 1997 г. НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Работи в редица столични театри. Известно време е водещ на телевизионното предаване "Царете на комедията". Актьорът е познат с ролята си на Костадин в сериала "Домашен арест", а също и с участията му в едни от най-популярните български филмови заглавия като "Кецове", "Тилт", "Писмо до Америка", "Голата истина за група "Жигули", Възвишение" и др.

- Г-н Авранмов, казахте, че сте участвали на европейското първенство по пиене. Как се справихте?

- Справям се вече втори ден в Дъблин, въпросът е, че трябва да направя разбор на цялото ми посещение в този град, защото всичко, което ми се случи, е доста странно и неочаквано. От много време исках да посетя Дъблин и сега това е една изпълнена моя мечта. Иначе съм на концерт тук. Снощи /14.06/ вече взех златен медал. Това се случи към 11 и половина вечерта, защото по това време нямам конкуренция вече. Ирландците пият доста, ама са като руснаците малко. Просто не знаят как да пият. Те ми дадоха победата, както се казва, не аз я извоювах. Противоречива нация са ирландците, да знаете.

- Какво пихте?

- Какво ли не, но предимно уиски. Тук, в Ирландия, това се пие.

- Наистина ли имаше европейско по пиене в Дъблин?

- Не, разбира се. Аз си го измислих. Просто тук пиенето е национален спорт. Навсякъде се пие и в 11 сутринта хората вече са напреднали доста.

- Преди време казахте, че въпросът е как ще остарееш, а не че остаряваш. Как остарявате вие?

- Всичко, което си направиш сам в този живот, с него ще остарееш. С тези неща, които си мислил да направиш, но не си ги направил, или с нещата, които си направил. Както се казва, трябва да остаряваме със стил и с финес. Важното е да направим живота си интересен и хубав. По един или друг начин ние си живеем животите. Те са ни дадени. Въпросът е как да погледнем към това, което правим ние, и как да оценим това, което правят другите. Въпросът е също как да постъпим така, че когато погледнем назад, да си кажем: "Ехааа, аз ли го направих това!". Ако се харесваш - добре, ако не се харесваш, какво ще кажеш на себе си?

- Уместни ли са протестите на сценаристите, които се проведоха наскоро?

- Трябва да има разделение в заплащането на хората, в зависимост от това какъв е филмът, който са направили или по който работят. Ако филмът е исторически или пресъздава епоха, естествено, че би трябвало заплащането на участниците в него да е по-високо. Не разбирам защо хора с доказан авторитет и умения да правят продукции нямат предимство пред останалите. Не може всички да сме равни. Ама някои да сме по-равни. За частните телевизии знаем, че не плащат никакви пари за авторско право. В продуцентския договор всички авторски права са уредени. Как така? Като член на европейска държава се смея с глас. Само че ми е малко тъжен смехът. Едно от нещата, които трябва да направим, за да станем европейска държава, е авторите да започнат да получават авторски права, а не ние, носителите на авторско право, да се чудим откъде да вземем някой лев. И то всичкото това при положение, че по закон има пари за финансиране на продукции. Къде са тези пари? Кой ги взима и за какво отиват? Договорите с частните телевизии трябва да са подсъдни. Всичко се прави с цел някой да може да "цица" на не знам каква хранилка. Това трябва да се провери от съответните инстанции. Казват, че в Европа положението с авторските права било много сложно и объркващо. Едва ли не не се знаело нищо. Ако в България влезе един истински закон недвусмислен, че по никакъв начин не могат да ти пипнат авторските права на актьори, режисьори, оператори, сценаристи, ще стане съвсем различно. Ама не го правят. Питам се защо.

- В този ред на мисли какво предстои на българската култура?

- Нищо не предстои. Правителството ни следва европейските директиви. То е марионетно, както е било винаги. Огледайте се, за да видите какво правят европейските държави за културата, за какво дават пари. Съжалявам, ама не е за култура, а за въоръжение. За какво дава пари българското правителство? За въоръжение. В името на мира, разбира се. Трябва ли аз на стари години да сложа каска, да взема автомата и да хукна да защитавам мира? Вместо да създавам култура и да не се притеснявам за това как ще оцелея утре? Както ви казах, живеем във време, наречено война. В този смисъл за каква култура говорим, когато има война? А за да няма война, пак трябва да има култура. Откъде да я вземем тази култура? Получава се Параграф 22.

- Къде ще изкарате лятото?

- Имам около десетина ангажимента. Смятам да не се преработвам много през това лято.

- Иракли или Карадере?

- Някога посещавах задължително и двете места. Но вече не ходя нито на едното, нито на другото. Не мога да се вместя вече там. Всичко се пренасели ужасно. Има останали все още в България няколко скрити места, но за тях не искам да говоря.

- Вашата постановка "Защото съм известен" биографична изповед ли е?

- В тази постановка се говори за случки от моя живот наистина. Разбира се, всичко е обработено, за да може да бъде възприето от публиката. Формата трябваше да се измисли и да се допише малко, защото някои от нещата са доста драматични. Но все пак в тази постановка сме се събрали да се смеем над себе си. Това е едно от най-висшите умения за един човек. Мен не ме е страх да се изложа, аз се излагам често. Все пак съм актьор. "Защото съм известен" е една възможност да споделя с хората как съм се излагал през годините.

- Какво ви предстои занапред?

- Имам доста предложения за участия, но ги отбивам засега. Просто защото не мога да поема ангажименти да играя по двадесет и пет дена в месеца. Няма как да захраня всичките тези представления. Изисква се нечовешка енергия. Понякога се налага да се изнасят по две или три представления на ден, което прави над тридесет ангажимента в месеца.

- Като човек с ясна политическа позиция какво мислите за настоящото правителство?

- То е доста скалъпено и в момента се държи на магия. Дано да просъществува по-дълго, защото България има нужда от правителство най-после. Когато има стабилно правителство, ще има и финансиране на всички ресори, един от които е и културата. Правителството ни е в мейнстрийма на Европа, защото иначе няма да оцелее. А какво казва Европа в момента? Да се въоръжаваме. Войната е един от най-големите бизнеси, както знаем.

- Ще успее ли министърът да защити настоящия бюджет за култура?

- Искрено се надявам да стане това. Познавам министър Кръстьо Кръстев и знам, че той ще се бори докрай. По-скоро се съмнявам, че политиците ще го подкрепят. Както казах, по-важно е да се дават пари за въоръжение, отколкото за култура и образование. Но това си е мое мнение. Нищо особено не предстои за българската култура. В момента не предстоят най-добрите дни за за нас. Те не предстоят дори и в близките 2 -3 години. Тепърва ще изживяваме тежки мигове и сътресения. Съдя по публиката, която посещава театрите. Тя все повече обеднява и оредява.